Балкан (завод): Разлика между версии

Тук са сглобявани: [[самолет]]и : „[[Цветан ЛазаровЛаз-7|Лаз]]“, „АВИА“, и „ДАР“ (1943- – 1954) ; [[автомобил]]и : „Балкан“, „[[Москвич Алеко|Москвич]]“ (1966- – 1990), „[[Пирин-Фиат]]“ (1966- – 1971) и Ван [[ГАЗ]] ; [[мотоциклет]]и „[[Балкан (мотоциклет)|Балкан]]“.

През 1938 г. отпада 20-годишното ограничение, наложено от [[Ньойски договор|Ньойския договор]], и българската войска получава правото да притежава бойни самолети. Командването на въздушните войски решава да създаде модерна самолетна фабрика, в която да се съсредоточи българското самолетостроене на едно място, като създаде център извън столицата, разработващ и произвеждащ летателни апарати, по качество и количество съответстващи на най-добрите европейски образци. Специална комисия избира терен за фабриката. В [[Ловеч]] новината за построяването на завод не е посрещната с въодушевление поради това, че ще бъдат изкупени земеделски земи за построяването на завода. С последователност и упоритост кметът убеждава гражданите, че такъв завод ще създаде работни места, ще издигне интелектуалното ниво на града. Протокол от заседанията още се съхранява в общината. Самолетните демонстрации, проведени на 5 юли 1939 г., са посрещнати топло от ловчанлии. Сградите се строят по проекти на полски инженери, строили подобни съоръжения в [[Полша]]. Новият завод за производство на самолети е наречен '''Държавна самолетна фабрика''' (ДСФ). <ref>Кърлов, Кирил. Самолеетостроенето в България, 2008, Печат ИК "В„В. Недков"Недков“, София, 2008, с.83. ISBN 978-954-9462-30-2 </ref>

* '''„ДАР-9“''' „Синигер“ е произведен през пролетта на 1943 г. В 3 последователни серии са построени 40 броя самолети.

* '''„[[Avia B-135|АВИА-135]]“''', чехословашки изтребител — – доставен на части. Монтирани, изпитани и са предадени 12 броя на Въздушните на Н. В. войски.

* '''„[[ДАР-10]]“''' е замислен като дивизионен разузнавач. Неговата разработка е започнала в ДАР, но прототипът е изграден в ДСФ. Това е високоскоростен моноплан, маневрен, със сигурно управление, бързо набиращ височина. Инж. Петко Попганчев, който изпитва машината, свидетелства, че този самолет е по-бърз от „[[Avia B-534|АВИА-534]]“, но при катастрофа в мъгла през 1942 г. прототипът е унищожен.

* '''„ДАР-10Ф“''' е разработка на инж. Ц. Лазаров. С двигател „Фиат“ самолетът има скорост 460 km/h и притежава качествата на много добър многоцелеви самолет — – за разузнаване, за щурмови действия, за бомбардиране (хоризонтално и с пикиране), за въздушен бой. Самолетът е изпитан от инж. Попганчев през март 1945 г., но този самолет не влиза в серийно производство.

* '''„[[Лаз-7]]“''' и '''„Лаз-7М“'''. Самолетът е конструиран от инж. Лазаров и колектива му от конструктори. Моноплан, долноплощник, предназначен за първоначално обучение и квалификация на щурмани и военни пилоти. Това е изключително успешен самолет и е най-масово произвежданият самолет в България — – 160 броя „Лаз-7“ и 150 броя „Лаз-7М“.

След края на [[Втората световна война]] Държавната самолетна фабрика (по-късно: '''Завод 14''') в Ловеч остава единственото предприятие в страната, което произвежда [[самолет]]и, след като авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго производство през 1947 г. Паралелно с дейността на завода върви и обучението на авиоинженери в софийската [[Държавна политехника]], което продължава до 1954 г. Тогава е взето решение за окончателно закриване на самолетното производство в България, в резултат на което много от младите специалисти, инженери, техници и добре обучени работници в Завод 14, решили да посветят живота си на авиацията, са поставени в почти безизходна ситуация. Сред тях е и инж. Димитър Дамянов, който още в началото на 1950-те години постъпва на работа в Ловеч именно като авиоинженер.

== Нова структура и производства ==

От 1965 г. заводът носи името Балкан и в неговия състав са включени шест завода - – за производство на автомобили, за двуколесни превозни средства, завод за механични изделия, чугунолеярен, за производство на пластмаси и каучук и инструментален завод. От 1971 г. като завод от системата на "Балканкар"„Балканкар“ произвежда детайли и агрегати за електрокарното и мотокарното производство на България. С промените в структурата през 1991 г. този промишлен център е регистриран като акционерно дружество с държавата като едноличен собственик. Основно производство на акционерното дружество е производството на мотокари, хидродинамични предаватели, двигателни мостове, резервни части и велосипеди. Дружеството е приватизирано по линия на масовата приватизация през 1997г1997 г. и "Напредък„Напредък холдинг"холдинг“ притежава 44% от капитала. <ref>Голяма енциклопедия България, том1, Българска академия на науките, Научноинформационен център "Българска„Българска енциклопедия"енциклопедия“, Книгоиздателска къща "Труд"„Труд“, София, 20011. с.162</ref>

Паралелно с лекия автомобил е изработен и прототипът на лекотоварен автомобил, базиран на Volkswagen Transporter, чийто дизайн е почти идентичен с оригинала. През септември 1960 г. един от леките автомобили и пикапът са изложени на открита площ на територията на Международния мострен панаир в [[Пловдив]] с надпис „Произведено в България“. През пролетта на 1962 г. в Ловеч отново е поставен на обсъждане въпросът за евентуалното производство на лекотоварен автомобил. През март същата година колективът на инж. Дамянов започва предварителната подготовка по тази задача, като към първоначалната група се включват и Иван Савов, Васил Вълев, Богдан Хамбарджиев и инж. Любомир Тошев, който поема основната работа по окачването. Целта е до 6 месеца да бъдат напълно завършени прототипите на лекотоварен автомобил и [[микробус]] с идентична предна част, които да се представят на юбилейния 20-ти поред мострен панаир в Пловдив.

През 1962 г. усилията на конструктивния отдел са насочени към създаването на лекотоварен автомобил с полезен товар 800 кг и малък автобус със 7+1 места на основата на съветските автомобили „[[Волга]]“ и „[[Москвич]]“. Пикапът е изцяло произведен в [[Ловеч]], но за каросерията на 11-местния микробус е направено работно посещение в автобусния завод „[[Чавдар (марка)|Чавдар]]“, [[Ботевград]], който тогава е единственото специализирано предприятие за производство на автобусни каросерии.

Двата модела са показани в [[Пловдив]] през септември 1962 г. под името „Балкан Т800“, като тяхното представяне отново минава при огромен успех, подкрепен от няколко възторжени статии в наши и чужди специализирани издания. През април 1963 г. е завършена нулева серия от още 3 лекотоварни автомобила, чиято товарна платформа е направена от дърво за разлика от първия прототип, при който е метална. Изпитанията преминават успешно и предложеният план за серийно производство на „Т800“ е одобрен на най-високо ниво, но точно тогава възниква неочакван проблем — – оказва се, че руснаците не могат да произведат достатъчно комлекти от шасита и двигатели (по това време „[[Москвич]]“ все още е единственият масов личен автомобил в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]), а ограниченият производствен капацитет на завода далеч не покрива дори нуждите на местния пазар.

Въпреки всичко проектантската дейност продължава и през 1965 г. заводът представя макет на нов, по-модерен вариант на микробус, а през 1966 г.-на [[фургон]] в мащаб 1:5, чието външно оформление е възложено на инж. Петко Мишев от Центъра за промишлена естетика и художествено проектиране (ЦПЕХП), който след 1964 г. разработва дизайна и на почти всички мотоциклети „Балкан“.

През 1967 г. на [[Пловдивски панаир|Пловдивския панаир]] е показан прототипът на „Рила 700“-микробус, базиран на „Москвич 408“, чиято каросерия проектира Христо Христов-един от изтъкнатите архитекти на Ловеч. Последната серия макети на микробус „Рила“ са предложени през 1970 г. от Петко Мишев и Емил Иванов (един от водещите дизайнери на транспортни средства в ЦПЕХП), но и те не получават нужното одобрение от съответните инстанции, с което работата по прототип на български микробус е окончателно преустановена.