Дончо Щипянчето: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
| починал-място = [[Кюстендил]], [[България]]
}}
'''Андон Стоянов Тошев''', известен като '''Доне''' или '''Дончо Щипянчето''' или '''Щипянски''', или '''кираджиятаКираджията'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.37</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Определян е като основоположник на [[стоицизъм | стоицизма]] в Организацията.<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Foto/andon-s.html Кратка биография на Андон Стоянов]</ref><ref>Крупишки, Н, Дуков Г. Дончо Штипјанчето - првиот курир на Гоце Делчев. Според спомените и сведошствата на неговата керка Елена Тошева-Рашенова, Изд. „Штампа“, Штип, 1995-6.</ref>
 
==Биография==
Ред 35:
В затвора е подкрепян от [[Йордан Гавазов]] и [[Стоян Лазов (Прилеп)|Стоян Лазов]], с които извършват покушението над [[сърбомани]]на [[Мицко Кръстев]], заради което прекарва нови 3 месеца в „долапа“ с размери метър на метър на метър и 50. Помощ им оказва и [[Димитър Лимончев]], секретар на българското търговско агентство в Битоля, както и агентът [[Никола Стойчев (политик)|Никола Стойчев]]. Амнистиран е като българин заедно с други 9 затворници по повод на [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] на 20 октомври стар стил 1897 година. Излиза от затвора три дни по-късно и се завръща в Щип. Търсен отново от властите, след няколко седмици се прехвърля през границата в [[Кюстендил]], последван след няколко месеца от цялото си семейство - съпругата, сина Панчо, втората жена на баща му, брат му и сестра му. Първородното му дете Софка умира, докато е в затвора. Десетина години живеят в къщата на баба [[Дона Ковачева]], базата на Гоце Делчев в Кюстендил, където се раждат и 4 от децата му - Крум, Цвета, Елена (1908-1986), Надежда (1906-1953). Продължава революционната си дейност и занаята на пренасяне на товари с коне. След смъртта на Даме Груев е последовател на [[Христо Матов]] и [[Тодор Александров]]. Активен e във ВМРО до началото на 1922 година, когато здравето му се влошава окончателно.
 
Андон Стоянов умира на 15 април 1931 година в Кюстендил. На неговото погребение последният му жив другар от първите дни на Организацията [[Тодор Станков]] поднася венец с надписа: „На [[Гай Муций Сцевола]]!“ (''Gaius Mucius Scaevola'' - легендарен герой от ранната история на [[Древен Рим]]).
 
Един от синовете на Андон Стоянов Тошев е деецът на десницата на ВМРО [[Панчо Тошев]] - депутат от [[Македонска парламентарна група|Македонската парламентарната група]] в XXIII ОНС (1931–1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония.<ref><sup>3</sup>[http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934 - Димитър Тюлеков]</ref> Другият му син - Крум Андонов Тошев (1899-1965) е активист на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки съюз]] през 20-те години, а дъщерята Цвета Андонова Тошева - Иванова (1902-1985) - на [[Македонски женски съюз|Македонския женски съюз]] до [[Деветнадесетомайски преврат|преврата]] на 19 май 1934. По време на комунистическия режим след 9 септември 1944 Крум Андонов Тошев и синът му Антон Крумов Тошев (1930-1978) са политически затворници.