Ноемвриана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „right|thumb|280px|Гръцката армия в Париж 1919 г. '''Ноемвриана''' (на гръцки: ''Ν...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
Гръцкият крал [[Константинос I]] резидира в Атина е и против участието на страната в ПСВ, след като България влиза на страната на Централните сили през октомври 1915 г. От друга страна [[Елевтериос Венизелос]], с подкрепа на съюзническите войски дебаркирали в [[Солун]] след провала на [[дарданелска операция|дарданелската операция]], иска Гърция да влезе в [[ПСВ]] на страната на Антантата, под предлог заемането на [[Рупелски проход|рупелския проход]] от българската армия. Кралят и роялисткото правителство от Атина държат да не се оказва съпротива на българите, което на практика води до създаването на паралелно гръцко правителство в Солун начело с бившия министър-председател Елефтериос Венизелос, наречено [[Временно правителство на националната отбрана]].
Политиката на Венизелос на практика разделя Гърция и предизвиква няколко демонстрации в Атина срещу намесата на Антантата във вътрешните работи на страната. Опасенията от избухването на гражданска война в страната води до въвеждането на англо-френски военен контингент в Атина на 1 декември (18 ноември стар стил) 1916 г. По улиците на Атина започват демонстрации, безредици и престрелки завършили с близо 300 убити и ранени и продължили три дни. Съпротивата срещу нахлуването на англо-френския контингент се води от [[Йоанис Метаксас]] и [[Виктор Дусманис]] посредством [[Общогръцка асоциация на резервистите|Общогръцката асоциация на резервистите]] (''Πανελλήνιος Ένωση Επιστράτων''). Те са прекратени със споразумение по силата на което кралското правителство се съгласява да изтегли гръцката армия от [[Тесалия]] и [[Катерини]], за да не застрашава в гръб съюзническия контингент в Солун. Ноемвриана е прелюдия към последвалата [[национална схизма]]. <ref>Leon, 1974, pp. 424-436</ref>
Крал Константинос I, ползващ се с подкрепата на руското царско правителство, се вижда принуден да направи и други отстъпки през 1917 г. под натиска на Антантата и най-вече на Франция, заради военноморска блокада на Атина. В крайна сметка Константинос I абдикира на 15 юни 1917 г. в полза на сина си [[Александрос I]], а Елефтериос Венизелос присъединява Гърция към Антантата в Първата световна война. До 1918 г. гръцката армия е мобилизирана на [[Солунски фронт|солунския фронт]] срещу България и се бие за освобождението на Сърбия.
| |||
