Уикипедия

Правителство на Сергей Станишев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
}}
 
'''Правителството на Сергей Станишев''', известно като '''правителството на Тройната коалиция''', е [[Правителства на България|правителство]] на [[Република България]], назначено с решение на [[40 Народно събрание|40-ото Народно събрание]] от 16 август 2005 г.<ref name="Gazette">ДВ. Решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 68 от 19 август 2005 г.</ref>. Правителството управлява с мандата на третата политическа сила в парламента – [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС) – и е формирано на базата на коалиционно споразумение между трите най-големи парламентарни сили – [[Българска социалистическа партия]]|Коалиция за България (БСПКБ)]], [[Национално движение за стабилност и възход|Национално движение „Симеон Втори“]] (НДСВ) и Движение за права и свободи (ДПС), а разпределението на министрите е в съотношение 8:5:3. Правителството управлява страната до 27 юли 2009 г. и е наследено от [[Първо правителство на Бойко Борисов|първото правителство на Бойко Борисов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
По време на управлението на това правителство България става член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], по силата на договор сключен от [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|предходното правителство]].
Ред 27:
== Политика ==
=== Предистория ===
При проведените на 25 юни 2005 г. [[Парламентарни избори в България 2005|редовни парламентарни избори 2005]] управляващата до тогава партия [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]] получава едва 19,91% от подадените гласове, които ѝ осигуряват 53 депутатски места в [[40 Народно събрание]]. „[[Коалиция за България]]“ (с водеща партия [[Българска социалистическа партия|БСП]]) печели най-много гласове на избиратели – 31,17% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. ДПС получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,45%, които съответстват на 34 народни представители). Още четири партии и политически обединения намират място в парламента – [[Национално обединение „Атака“|коалиция „Атака“]] (21 места), [[Обединени демократични сили]] (ОДС, 20 места), [[Демократи за силна България]] (ДСБ, 17 места) и [[Български народен съюз]] (13 места).
 
Непосредствено след изборите започват консултации между парламентарно представените партии за образуване на правителство. Президентът [[Георги Първанов]] дава първия мандат за образуване на кабинет на „КоалицияКоалиция за България“България. Двуседмичните преговори между първата парламентарна сила, НДСВ и ДПС за коалиционно правителство завършват без успех. Основните причини за това са противоречията между двете най-големи политически формации по отношение на бъдещия контрол на финансовите институции, разпределението на министерските кресла и искания за преразглеждане на някои договори от приватизационните сделки за периода 2001 – 2005 г. Отказът на НДСВ да участва в правителството води до образуване на проектокабинет от представители на „КоалицияКоалиция за България“България и ДПС. За бъдещ [[министър-председател]] е издигната кандидатурата на лидера на БСП [[Сергей Станишев]]. При гласуването в Народното събрание кандидатурата му за премиер е одобрена, но предложеното от него правителство не е прието. Вторият мандат е връчен от президента на ръководството на НДСВ. Опитите за образуване на коалиционен кабинет както с „КоалицияКоалиция за България“България, така и с десните партии, завършват без успех. В средата на месец август 2005 г. президентът връчва трети мандат. Избрана от него политическа сила е ДПС. Коалиционният проектокабинет, в който влизат представители на „КоалицияКоалиция за България“България, НДСВ и ДПС, е одобрен от Народното събрание. За министър-председател е избран Сергей Станишев, трите политически сили получават по едно заместник- председателско място. „КоалицияКоалиция за България“България има осем министерства, НДСВ – пет, а ДПС – три.
 
=== 2005–2007 ===
Ред 36:
През първите две години на управлението правителството успява да се справи само с част от належащите за разрешаване проблеми. Продължават стабилните темпове на растеж на икономиката и намаляване нивото на [[безработица]]та. В началото на 2007 г. броят на трайно безработните е намалял до 9,2%‚ два пъти по-малко в сравнение с 1998 г. Банковият сектор е стабилен, а годишната инфлация е в рамките на очакваните 5 до 5‚5%. Темповете на икономически растеж са над 6%, като особено бързо се развиват секторите на туризма и гражданското строителство. Нараства значително инвеститорският интерес от страна на Централно- и Западноевропейските държави. През 2006 г. са отчетени рекордни постъпления на чужди инвестиции. Държавният дълг намалява до 4,5 милиарда евро, но се наблюдава рязко увеличаване на дълговете в частния сектор. Бюджетният излишък за 2006 г. достига 3,5%.
 
През декември 2006 г. в пресата е публикувано писмо на арестувания покрай [[Афера с Топлофикация София|аферата с "Топлофикация София]]" директор на дружеството Валентин Димитров, който от ареста търси помощ, включително и от човек, за който се спекулира, че е министърът на икономиката и енергетиката [[Румен Овчаров]]. В писмото се съдържа текстът „Какво стана и с помощта от страна на Р. Овч.! Досега съм му помагал!!!“ През 2013 г. Румен Овчаров е разпитан по съдебното дело срещу Димитров и отрича той да му е искал помощ.<ref>{{Цитат уеб
| заглавие = Румен Овчаров не се разпозна като Р. Овч.
| фамилно_име = Петров | първо_име = Иван
Ред 48:
България покрива основните критерии за влизане в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и на [[1 януари]] [[2007]] г. е официално приета за член на Съюза. Усвоени са значителна част от присъединителните европейски фондове‚ постигнат е напредък в професионализиране и превъоръжаване на [[българската армия]]. Завършват успешно проговорите по отдаване на концесия за строителството на АЕЦ „[[Белене]]“, одобрен е договорът за изграждане на Петролопровода – „Варна-Александруполис“ и част от магистралната мрежа на Република България. Изготвен е проект на защитените територии – „[[Натура 2000]]“. Като член на [[НАТО]] Република България активно участва със свои военни формирования в месиите за умиротворяване на [[Ирак]], [[Афганистан]] и [[Косово]]. Едновременно с това правителството не успява да вземе необходимите мерки за бързо повишаване на доходите на населението и да се справи с организираната престъпност. Увеличават се търговският дефицит и дефицитът по текущата сметка. Изостава реформата в правосъдната система. Увеличенията на пенсиите и бюджетните заплати (между 5 и 8,5%) едва покриват годишната инфлация, която е най-висока в големите градове. Ниските доходи и слабият контрол в администрацията са отлична среда за развитие на корупционни схеми и намаляване авторитета на държавните институции. Злоупотребите в електроразпределението и топлофикацията, бързо нарастващите цени на енергийните носители (затворени са енергоблокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“)‚ проблемите в образованието и в здравеопазването пораждат недоволство сред широки слоеве от населението.
 
От края на 2006 г. броят на стачките и митингите на лекари, медицински сестри, учители и пенсионери рязко нараства. Опитите на опозиционните партии да оглавят нарастващото недоволство завършват без успех. Основните причини за това са продължаващата криза и разцеплението на партиите вдясно‚ както и непрекъснатите скандали съпътстващи дейността на „Атака“Атака. До пролетта на 2007 г. опозицията прокарва в Народното събрание два [[Вот на недоверие|вота на недоверие]] към правителството, които завършват без успех. Предложението е подкрепено от едва една четвърт от [[народен представител|народните представители]]. Ново доказателство за кризата сред опозиционните партии са президентските избори през есента на 2006 г. Президентът Първанов, подкрепен от коалиционните партньори на БСП, печели със съкрушителен резултат втори мандат пред основния си претендент [[Волен Сидеров]].
 
Очакванията на опозиционните лидери, че тройната коалиция е нетрайно обединение, което ще се разпадне след приемането ни в Европейския съюз, не се оправдават. Въпреки съществените програмни различия и възникналите противоречия при разпределението на държавните постове и контрола върху европейските фондове, управляващите запазват своето единство. Първите симптоми за криза в коалицията се появяват едва през пролетта на 2007 г., когато НДСВ не подкрепя проекта на българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, да имат право да гласуват при избора на [[евродепутат]]и.
Ред 54:
Резултатите от изборите за евродепутати са поредното доказателство за недоволството на огромна част от българското население от дейността на политическия елит. Не участват в гласуването над две трети от българските избиратели. Най-голяма подкрепа от избирателите (419 301 гласа – 21,69%) получава новата политическа формация [[ГЕРБ]]. Всички управлявали през прехода политически организации регистрират рязко намаляване на популярността си, БСП и коалиция ([[ПЕС]]) загубват над 700 хиляди гласа в сравнение с парламентарните избори от 2005 г. и достигат най-ниското ниво на електорална подкрепа от началото на демократичните промени. Коалицията получава пет места в [[Европарламент]]а. Продължава да намалява влиянието и на другия участник в управляващия блок – НДСВ. „Жълтата“ партия печели едва 120 945 гласа (6‚26%) и успява да излъчи един евродепутат. Най-слаб е отливът в ДПС. Партията на [[Ахмед Доган|Доган]] постига резултат от 20,26% и се доближава плътно до социалистите. ДПС изпращат в Европейския парламент четирима представители. „Атака“ регистрира слаб спад в подкрепата на привържениците си и успява да спечели три евродепутатски места.
 
Изборите за евродепутати задълбочават кризата сред десните партии. СДС и „Демократите за силна България“ДСБ не успяват да прескочат 5,56% изборна бариера. Ръководствата на двете организации подават оставка.
 
=== 2008–2009 ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Сергей_Станишев“.