Перфокарта: Разлика между версии

 

Подобни карти са се използвали като метод за въвеждане на данни в [[Сметачна машина|сметачните машини]] от началото на [[19-ти век]]. Версията на [[Херман Холерит]], патентована на [[8 юни]], [[1887]] и използвана в механичните табулиращи машини (mechanical tabulating machines) през [[1890]] от [[Бюрото за преброяване на населението на САЩ]], била парче картон с размери 90 на 215 милиметра, и с кръгли дупки. Със същите размери като [[доларовата банкнота]] от същото време, така че шкафовете за съхранение на пари можели да се използват и за съхранение на перфокарти. Отначало различните системи използват перфокарти с различен дизайн. Около 1928 перфокартите и използващите ги машини се стандартизират до точни размери: 7 3/8 [[инч]]а на 3 1/4 инча (187.325 на 82.55 [[милиметър|мм]]), според слуховете също като на банкнотите с голям формат, използвани в САЩ до 1929, но някои източници характеризират това твърдение като [[легенда|мит]]. Перфокартните машини са няколко вида – за четене, за сумиране (табулатор) и за сортиране. Перфокартните електро-механични машини са известни и под името сметачно-аналитични или статистически машини, но най-разпространеното им наименование е табулаторни машини<ref>{{cite book |title= Джон Атанасов |last=Бончев |first= Николай|year= 1990|publisher= [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|Университетско издателство „Климент Охридски“]]|location=София |pages= 82}}</ref>.

За да развие бизнеса си и да избегне цикличността на поръчките за машини от страна на Бюрото, Холерит основал ''Tabulating Machine Company'' ([[1896]]) която била купена от Томас Уотсън – основател на [[International Business Machines|IBM]] през [[1914]]. IBM произвеждала и рекламирала широк асортимент от бизнес машини и добавила оборудването на Холерит към производството си. В крайна сметка възприетият от IBM 80-колонен формат на перфокартите с правоъгълни отвори спечелил съревнованието с формата на [[UNIVAC]] от 45 колони и кръгли отвори.