Правителство на Александър Цанков 2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Политика: I corrected the mistake in the text. Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Вместо Антон Страшимиров писах Борис Страшимиров |
||
Ред 27:
На 22 срещу [[23 септември]] [[1923]] г. избухва въстание в [[Северозападна България]]. След десетдневни боеве ([[Брусарци]], [[Лом]], [[Бойчиновци]]) армията успява да разгроми работническо-селските отряди. Много от въстаниците, между които и ръководителите [[Георги Димитров]], [[Васил Коларов]] и [[Гаврил Генов]], за да се спасят, са принудени да емигрират в западната ни съседка. Въпреки споразумението между [[ВМРО]] и [[БКП|БКП (т.с.)]], че въстание в Пиринския край няма да има, на 23 септември с.г. въоръжение комунисти и селяни завземат [[Разлог]]. В отговор организацията разрешава на четите си да участват в потушаването на въстанието<ref name="Encyclopedy"/>.
В началото на октомври с.г. въстанието е потушено в цялата страна. Неедновременното му избухване позволява на правителството да използва максимално възможностите на малобройната [[българска армия]]. [[БЗНС]] и БКП (т.с.) понасят тежък удар, а [[Демократическия сговор]] стабилизира позициите си. За да укрепи международния си авторитет, новата власт насрочва на [[18 ноември]] с.г. парламентарни избори. Те са спечелени с огромно мнозинство от управляващата коалиция, към която се присъединява и [[БРСДП (ш.с.)]]. Завзело [[Народното събрание]], правителството получава възможност да продължи борбата срещу БКП (т.с.) и БЗНС чрез законодателна дейност. На [[4 януари]] [[1924]] г. е гласуван „Закон за защита на държавата“, който забранява организациите, служещи си с революционни методи, и предвижда тежки наказания за привържениците им. Въз основа на него извън закона са обявени БКП (т.с.), [[Български комунистически младежки съюз|Комунистическия младежки съюз]], кооперация „Освобождение“, [[Партия на труда (България)|Партията на труда]] и [[Общ работнически синдикален съюз|Общият работнически синдикален съюз]]. През 1924 г. правителството отменя осемчасовия работен ден в предприятията и аграрната реформа и ограничава участието на студентите в обществения живот. Продължава екзекутирането без съд и присъда на водещи фигури от БКП (т.с.) и БЗНС ([[Петко Петков (политик)|Петко Д. Петков]], [[Антон Страшимиров|Борис Страшимиров]] и тн.)<ref name="Encyclopedy"/>.
Основната задача на правителството във външната политика е да се убедят съседите и [[Великите сили]], че [[България]] няма реваншистки намерения. Потвърдени са ангажиментите на страната по [[Ньойски договор|Ньойския договор]] и [[Нишко споразумение (1923)|Нишката спогодба]]. Въпреки това [[Кралство Югославия|Сърбо-Хърватско-Словенското кралство]] и [[Гърция]] следят с явно подозрение действията на [[Демократическия сговор]]. [[Сърбия]] приютява избягалите на нейна територия дейци на БЗНС и БКП (т.с.) и поддържа войски по границата. През октомври 1925 г., преследвайки чети на [[ВМРО]], гръцката армия навлиза в [[Петрич]]ко. Тя се изтегля едва след намесата на [[Общество на народите|Обществото на народите]] (България получава подкрепата на [[Италия]]). Гърция се задължава да плати 30 милиона лева обезщетение на България<ref name="Encyclopedy"/>.
| |||