През 1858 г. става хайдутин в четата на [[Георги Трънкин]]. Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата му. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна [[България]]. При него хайдутстват [[Хаджи Димитър]], [[Стоян Папазов]], [[Дядо Желю]]. В периода 1864 – 1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с [[Георги Раковски]]. През 1864 година събира четници сред българите в [[Крагуевац]], където са още войводите дядо [[Ильо Малашевски]], [[Цеко Петков]], [[Коста Димински]], [[Иван Кулин]], Дядо Жельо, [[Божил Бахов]], Стаменко и други и от [[Белград]] се прехвърля в [[Берковица|Берковско]] и [[Пирот]]ско. Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.
