Евгений Босилков: Разлика между версии

== Биография ==

Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в [[Русе]], където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор [[Дамян Теелен]], холандец по произход.

В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през [[1914]] г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град [[Кортрейк]], [[Белгия]], но почти веднага се налага да напусне Белгия, поради военните действия през [[Първа световна война|Първата световна война]] там.

През следващата година е изпратен в [[Рим]] в Папския източен институт. До тогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – [[Симеон Коков]].

От 1929г1929 г. до 1934 г. е назначен за енорийски свещеник в Русе.

През [[1931]] г. завършва института, става [[доктор]] на източно-църковните науки, защитавайки дисертация на тема “Съединението„Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век”век“ ([[Калоянова уния|Калояновата уния]]).

Промените след [[9 септември]] [[1944]] г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на [[Ватикан]]а в България. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през [[1946]] г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от [[26 юли]] [[1947]] г.

През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти “народни„народни мисии”мисии“, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.

Скоро след идването на [[съветската армия]], безследно изчезва отец [[Флавиан Манкин]] от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на [[1948]] г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които eе и епископ Босилков.

В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на “провинението”„провинението“, той е на седмо място, след отците [[Камен Вичев]], [[Павел Джиджов]], [[Петър Сарийски]], [[Йосафат Шишков]], [[Петър Лавренов]] и [[Никола Барбов]].

Съдебният процес е на [[3 октомври]] [[1952]] г. като преди това подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания. След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност и не знаят с положителност за кончината му.

Евгений Босилков е [[провъзгласен]] за [[блажен]] на [[католическата църква]] от [[папа Йоан Павел II]]. На [[15 март]] [[1998]] г. вицепремиерът [[Веселин Методиев]], зам.-председателят на Народното събрание [[Иван Куртев]], тримата действащи католически български епископи [[Христо Пройков]], [[Петко Христов]] и [[Георги Йовчев]], и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на епископ Босилков за блажен.

* Католическата енория в [[Габрово]] носи името [[Блажен Евгений Босилков (Габрово)|„Блажен Евгений Босилков“]]

* Светилище „Блажения Евгений Босилков”Босилков“ в църквата [[Рождение на Блажена Дева Мария (Белене)|„Рождение на Блажена Дева Мария”Мария“]] в Белене пази капсула, изработена във Ватикана, в която се съхранява част от окървавената му риза.

* Лични вещи на Босилков - – броеницата и разпятието, което той е използвал по време на службите - – са дарени на [[Регионален исторически музей (Плевен)|Плевенския регионален исторически музей]] от племенника на Босилков - – Руси Дженев.

* Портрет на „Блажений Босилков” -Босилков“ – дело на художника [[Христо Вачев]]