Уикипедия

Амониев нитрат: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без интервал преди затварящи скоби за вътрешна препратка
Редакция без резюме
Ред 1:
<!-- [[File:Ammonium-nitrate-2D.svg|мини|амониев нитрат]] -->
 
 
{| class="toccolours" border="1" style="float: right; clear: right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;"
Line 41 ⟶ 40:
|-
| В [[етанол]]
|
|-
| [[Точка на топене]]
Line 47 ⟶ 46:
|-
| [[Точка на кипене]]
| 210 °C (15 mbar). Разлага се над {{Br}}170°C при атмосферно налягане
|-
| [[Константа на киселинна дисоциация|Киселинност]] (p''K''<sub>a</sub>) <!-- пропуснете, ако не е киселина или основа. Ако давате няколко стойности, бъдете ясни -->
Line 61 ⟶ 60:
! {{chembox header}} | Опасности
[[File:Hazard_O.svg|мини|]]
<!-- Summary only- MSDS entry provides more complete information -->
<!--|-
| [[Material safety data sheet|MSDS]]
Line 97 ⟶ 96:
 
| Сродни съединения
| [[амониев хлорид|амониев хлорид (нишадър)]] {{Br}}[[амониев сулфат]] {{Br}}[[амоняк#химични свойства|амониев хидрооксид (амонячна вода)]]{{Br}} [[амониев карбонат |амониев карбонат (амонячна сода)]]
|-
| {{chembox header}} | <small>Освен където е обявено друго, данните са дадени за<br /> материали в [[стандартно състояние|стандартно състояние (при 25&nbsp;°C, 100&nbsp;kPa)]]<br />[[Уикипедия:Химическа инфокутия|Права и справки]]</small>
Line 107 ⟶ 106:
:<math>\mathrm{\ NH_3+HNO_3 \to NH_4NO_3}</math>
 
Много добре се разтваря във [[вода]] (около 117,4г4 г/100г вода при 0 <sup>o</sup>C, 150,6 г/100 г вода при 10 <sup>o</sup>C, 189,9г9 г/100г вода при 20 <sup>o</sup>C и около 1 кг 930,9г9 г/100 г вода при 100 <sup>o</sup>C). Процесът на разтваряне във вода е ендотермичен, затова температурата на сместа се понижава силно. По тази причина амониевият нитрат се използва понякога в охлаждащи смеси. Разтваря се и в течен [[амоняк]]. [[Кристали]]те на амониевия нитрат (получени при бавна [[кристализация]] във воден разтвор) са забележителни с това, че са много продълговати и се огъват. Съединението е богато на [[азот]], който се съдържа както в [[анион]]а, така и в [[катион]]а. Това го прави предпочитан изкуствен [[минерални торове|азотен тор]] в селското стопанство, чист или в смес с други съединения. Амониевият нитрат е силно [[хигроскопичност|хигроскопичен]], в зависимост от [[влажност]]та на [[въздух]]а може да поеме влага и да се втечни или обратно, разтворът да се втвърди. Това води до честото му спичане на буци, затова се съхранява по възможност в плътно затворени съдове/опаковки. Високата разтворимост във вода, както и слабото задържане на амониевия нитрат от почвите води до измиването и изнасянето му в подпочвените води. Прекомерното торене води до екологични проблеми, както и до повишено съдържание на [[нитрати]] в земеделските култури. За съжаление, в България този изкуствен тор е много популярен. Тъй като дава бърз ефект при торене, с него често се "злоупотребява"„злоупотребява“ за сметка на други, по-малко познати на "любителите"„любителите“, (калиеви и фосфорни) [[минерални торове]].
 
Амониевият нитрат, както и всички други амониеви соли, реагира с основи, при което се получава [[соли|сол]], [[вода]] и [[амоняк]]. По тази причина амониевите торове не трябва да се смесват с [[калциева основа|вар]], тъй като това води до загуба на амонячния азот:
 
<math>\mathrm{\ 2NH_4NO_3 + Ca(OH)_2 \to Ca(NO_3)_2 + 2\ H_2O +\ 2NH_3 \uparrow }</math>
 
 
При нагряване (T > 170°C) амониевият нитрат се разпада по уравнението:
Line 119 ⟶ 118:
:<math>\mathrm{2\ NH_4NO_3 \to 4\ H_2O +\ 2\ N_2 +\ O_2}</math>
При тази реакция амониевият катион действа като [[окислително-редукционни процеси|редуктор]](=[[гориво]]) а нитратният анион като [[окислител]], смесени на молекулярно ниво, с което се обяснява способността на амониевият нитрат да детонира. Продуктите на разпадането са изключително и само газообразни: азот, кислород и водна пара, което води до внезапно и силно повишаване на налягането (=[[експлозия]]).
 
Това му качество, от една страна, и фактът, че е кислородосъдържащо съединение, което лесно отдава [[кислород]]а си, (Кислороден баланс +0,2) го определят като съставна част на един клас [[експлозиви]], по-малко чувствителни от [[динамит]]а, но по действие близки до него. В момента по-голямата част от промишлените ВВ са базирани на амониев нитрат. Особено интересни са появилите се наскоро ЕВВ (Емулсионни взривни вещества). През [[Втора световна война|Втората световна война]] е бил широко използван за екслплозив и снаряди. Тези експлозиви съдържали от 50% до 80% амониев нитрат.
 
Амониевият нитрат се използва освен това и в [[експлозиви#пиротехнически смеси|пиротехнически смеси]] като [[окислител]], макар и рядко, заради неговата хигроскопичност. В [[България]] са популярни [[димка|"димки"„димки“]], направени от напоени с амониев нитрат вестници, изсушени и свити на руло.
 
През месец май [[1921]] г. във фабрика на [[BASF]] в Опау (дн. [[Лудвигсхафен]], [[Германия]]) избухнали около 4500 тона амониев нитрат. Както много пъти дотогава, работниците във фабриката използвали експлозиви, за да раздробят спечения амониев нитрат и процедурата се считала за безопасна. При инцидента са убити 509 души и ранени 1917. Кратерът, който се получил, бил с размери 165 m дължина, 96 m широчина и 18,5 m дълбочина. Тъй като на практика всички, участвали в инцидента, са загинали, точните причини за експлозията не са известни. Други известни [[авария|инциденти]], при които се е взривил амониев нитрат, са описани в http://en.wikipedia.org/wiki/Ammonium_nitrate_disasters
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Амониев_нитрат“.