Осман Али бей вила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без глупости с несериозен източник |
|||
Ред 19:
}}
'''Двореца на Българския Цар''' и старото българско консулство в град [[Солун]]<ref>[The Palace in Thessaloniki http:// https://palacesbg.wordpress.com/official-residences/the-palace-in-thessaloniki/]</ref> е историеческа постройка известна като '''''Осман Али бей вила''''' ({{lang-el|Βίλλα Οσμάν Αλή Μπέη}})
== Архитектура ==
Ред 28:
В ноември 1904 година обявата за продажба на сградата е забелязана от българския търговски агент в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]],<ref name="Konstantinova 232"/> който смята, че седалището на [[Българско консулство в Солун|българското търговско агентство]] е несигурно - то е разположено заедно с френското консулство в къщата на Димостен Ангелаки на булевард „Хамидие“ (днес „Етники Амина“) № 6.<ref name="Konstantinova 233">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 233 }}</ref> Шопов започва преговори с българското правителство за закупуване на вилата.<ref>{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 233 - 234 }}</ref> Продажбата е финализирана на 26 март 1905 година, но поради особеностите на османското законодателство, вилата формално е купена от името на Хенри Бекър, виден английски търговец. По време на сделката вилата служи за резиденция на австро-унгарския консул в Солун. След като българското правителство купува вилата, австро-унгарското консулство продължава да се помещава в нея до края на 1908 година, плащайки наем на българското агентство. Българското агентство (по-късно консулство) използва голяма част от наема за подобряване на състоянието на вилата.<ref name="Konstantinova 235">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 235 }}</ref> В 1908 година, след смъртта на Хенри Бекър, сградата е прехвърлена на името на Атанас Шопов, след повдигнати аргументи в полза на прехвърлянето на сградата на българското консулство на името на българин.<ref>{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 235 - 236 }}</ref> Във вилата отсяда цар [[Фердинанд I Български|Фердинанд]] по време на посещението му в Солун в 1912 година.<ref name="Konstantinova 236">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 236 }}</ref>
==== Солунски дворец на Българския Цар <ref>[The Palace in Thessaloniki http:// https://palacesbg.wordpress.com/official-residences/the-palace-in-thessaloniki/]</ref> ====
През 1913 г. по време на военните действия в Балканската война България и Гърция окупират Солун и Царят решава да направи дворец в Солун. В края на декември 1912 г. сградата на българското консулство в града е освободена за тази цел. В Януари 1913 започва на мебелировката. С тази работа се царският интендант Св. Добрович и главен изпълнител е генерал Хесапчиев. Парите са гласувани от кабинета и трескаво започна уреждане на двореца. На първо място, купуват сервизи от порцелан и кристал, персийски килими и всички необжодими мебели и дори за завеси и балдахин 24 метра от тюл з-а спалните и три чифта завеси. От солунската галерия "Aux Галерас Modernes" са закупени картини, подноси и т. н., от най-добрите магазини - мебелите. Хесапчиев изпълнияв всички поръчки от София точно и докладва редовно. Въпреки, че Фердинанд никога не идва в този дворец, той се появява в описа на имуществото на комисариата на цивилни листа, че над него е вдигнат български царски флаг. Това позволява той да се включи в списъка на дворците на Третата българска държава.
След Междусъюзническата война в 1913 година, вилата е конфискувана от гръцката полция на 26 юли 1913 година и превърната в болница, а архивите, мебелите и ценностите на българското консулство са откраднати. В януари 1914 година сградата е прехвърлена на руското генерално консулство.<ref name="Konstantinova 236"/> Българското генерално консулство официално отваря отново врати в Осман Али бей вила на 16 август 1915 година, но за кратко. По време на Първата световна война френски веонни части окупират българското генерално консулство, конфискуват цялата собственост, а тогавашният консул [[Тодор Недков]] губи цялата си собственост. Френският генерал [[Морис Сарай]] след това се настанява във вилата и я превръща в своя резиденция. В 20-те години на XX век българското правитеслтво отправя много молби към Гърция за възстановяване или обезщетения за тези загуби, но напразно.<ref name="Konstantinova 237">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 237 }}</ref> След Първата световна война България прави редица опити да отвори отново консулство в Солун, но безуспешно. Безплодни са и опитите на българското правителство да си върне Осман Али бей вила. Първоначално Гърция отказва, на базата на факта, че сградата е купена от частно лице (Атанас Шопов), но след като наследниците му потвърждават, че Шопов е купил вилата със средства от българското правителство и от негово име, Гърция отново не се съгласява да върне имота.<ref name="Konstantinova 238">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | year = 2015 | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 238 }}</ref>
| |||