Уикипедия

Народна република България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 77.85.147.214 (б.), към версия на Rumensz
Редакция без резюме
Ред 21:
|неофициален-език =
|религия = Официално атеизъм, традиционно източно православие, католицизъм и ислям
|управление = [[НароднаМарксистко-ленинистка република]]еднопартийна социалистическа държава
|длъжност1 = [[Генерален секретар на ЦК на БКП|Генерален/първи секретар на ЦК на БКП]]
|управляващ_длъжност1 = [[Георги Димитров]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1 = 19461948 – 1949
|управляващ_длъжност1a = [[Вълко Червенков]]
|год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1949 – 1954
Ред 92:
|flag_s8 =
|flag_s9 =
|законодателна власт = [[Народно събрание]] Държавен съвет
|вид_камара =
|горна_камара =
Ред 101:
|площ-общо2 =
|площ-год2 =
|площ-общо3 =
|площ-год3 =
|площ-общо3 =
|площ-год3 =
Line 123 ⟶ 121:
}}
 
'''Наро̀дна репу̀блика Бълга̀рия''' (съкратено '''НРБ''') е официалното име на [[България]] от [[15 септември]] [[1946]] г. до [[15 ноември]] [[1990]] г., когато Народна република България е преименувана на [[Република България]]. Почти през цялото си съществуване НРБ се управлява от единна обществено-политическа организация, [[Отечествен фронт]], под ръководството на Българската комунистическа партия ([[БКП]]), като това служи за прикритие на тоталитарната същност на режима. <ref>Голяма енциклопедия България, Издание на Българската академия на науките, Гл редактор акад. Васил Гюзелев, том 8, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, с. 3245. ISBN 978-954-8104-30-2 (т.8), ISBN 978-954-398-154-0 (т.8)</ref> БКП е преименувана през 1990 г. вна [[Българска социалистическа партия]].
 
Историческият период отслед [[Деветосептемврийски1947 преврат|деветосептемврийскияг. преврат]]и през 1944 г.национализацията до [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|демократичните промени през 1989 г.]] е известен също и като ''тоталитарниятоталитарният режим в България'', поддържан с помощта на репресивния апарат на [[Държавна сигурност]].
 
В този период България е член на [[Съвет за икономическа взаимопомощ|Съвета за икономическа взаимопомощ]].<ref name="DieZeit46/1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.zeit.de/1989/46/tod-eines-monstrums/komplettansicht | заглавие = Tod eines Monstrums | достъп_дата = 3 септември 2013 | фамилно_име = Pipei | първо_име = Nikolaus | дата = 10 ноември 1989 | труд = Die Zeit 46/1989 | издател = Die Zeit | език = de }}</ref>
Line 133 ⟶ 131:
 
=== 1944 – 1947 г. ===
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. [[Царство България]] е окупирано <ref>[http://decommunization.org/Communism/Bulgaria/1944-47.htm?storyid=131371&srcpos=8 Хронология 1944 – 1947]: ''9 септември 1944. В условията на започнала съветска окупация....Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас.''</ref><ref>http://www.kas.de/wf/doc/kas_32912-1522-11-30.pdf?140131111603 Окупацията на България от Съветската армия и изграждането на комунистическата диктатура</ref><ref>Веселин Ангелов, „Третата национална катастрофа“ – съветската окупация в България 1944 – 1947 г., изд. „Анико“, С., 2005 г. ISBN 9549070077</ref> от [[Червена армия|Червената армия]], чието присъствие тук е решаващ фактор не само за завземането на властта, но и за задържането ѝ. <ref>Знеполски Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София 2008, с. 60 ISBN 978-954-28-0236-5</ref> За този период на заседания на Политбюро на ЦК на БРП (к) се разглеждат въпросите за международното и вътрешното положение, което Добри Терпешев характеризира с това, ''„...че сега не може да се предизвика криза; но утре, когато войската на СССР си отидат, тогава противниците възнамеряват да минат в настъпление“''<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/750---37----62--8--1945-- Решение №37 и Протокол №62 от заседание на ЦК на БРП (к) от 8 юни 1945 г. с взети решения във връзка с международното и вътрешно положение на страната, с. 11] </ref> Това се потвърждава и от записките на Георги Димитров в своя „Дневник“ ''"...че ние далеч не сме така силни,...то голяма роля за това трябва да се отнесе за сметка на присъствието на Червената армия в страната. Иначе ние бихме имали гражданска война."'' <ref>Знеполски Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София 2008, с. 60, ISBN 978-954-28-0236-5, даденият цитат е взет от Георги Димитров, Дневник ...., с.452</ref> На власт идва правителството на [[Правителство на Кимон Георгиев 2|Отечествения фронт]], ръководено от [[Кимон Георгиев]]. То обявява война на Германия на 10 септември и подписва примирие на 28 октомври с антихитлеристката коалиция, водена от [[Съветския съюз]], [[САЩ]] и [[Великобритания]]. През 1946 г. министър-председател става [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (БКПБРП (к)).
 
На [[8 септември]] [[1946]] г., в присъствие на съветски войски, в България се провежда [[Български републикански референдум (1946)|референдум]]. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите<ref>Голяма енциклопедия България, том 10, Гл. редактор акад. Васил Гюзелев, Българската Академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2012, 978-954-8104-32-6 (т.10), 978-954-398-165-4 (т. 10)</ref> се обявяват за премахването на [[монархия]]та и обявяването на страната за [[република]]. Резултатите от референдума са оспорвани от [[монархия|монархисти]], които смятат, че намиращата се на територията на България Червена армия е оказала влияние върху тях. На [[15 септември]] 1946 г. е провъзгласена '''Народна република България'''. Невръстният [[Симеон II|цар Симеон II]], майка му [[царица Йоанна]] и сестра му [[Мария Луиза Българска|княгиня Мария-Луиза]] са принудени веднага (в срок от няколко дни) да напуснат страната. Отправят се към [[Египет]], а през 1951 г. – заминават за [[Испания]].
Line 141 ⟶ 139:
==== Народните съдилища ====
{{основна|Народен съд|Списък на екзекутираните от Народния съд}}
След декември 1944 г., с цел налагане на комунистическия режим, установен след [[деветосептемврийски преврат|преврата]], окупационната съветска армия започва серия от действия, с които се цели унищожаването на политическия и интелектуален елит на [[Царство България]] и ликвидирането на противниците на режима. В разрез с действащата по това време [[Търновска конституция]] са организирани 135 масови процеса в цялата страна в периода от 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.
 
==== Лагери за принудителен труд ====
{{основна|Лагери за принудителен труд в комунистическа България}}
От 1944 г.-та до 1962 г. в България действат 44 [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|концлагера]], сред които [[Белене_(лагер)|Белене]], [[Ловеч#Лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч|„СлънчевСлънчев бряг“бряг (край Ловеч)]], Свети Врач (Сандански), Богданов дол, Росица, пернишката мина Куциян, урановите мини в Бобовдол, Николаево, Поручик Чунчево, Ножарево, Черново, Зелендол, Скравена. [[Белене_(лагер)|Концлагер Белене]] e открит отново през [[1984]] г. за въдворяване на [[български турци]], отказали да сменят имената си с български. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП от септември 1944 до май 1945 през лагерите и т.нарн. [[трудови групи]] са преминали 184 360 души.<ref>http://chitanka.info/text/2020-bylgarskata-gilotina-tajnite-mehanizmi-n Поля Мешкова, Диню Шарланов – Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд</ref><ref>http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/658-2012-03-22-19-03-54 50 години от последните лагери на комунизма. Част 1: Политическото въдворяване – предизвестие за ада край Ловеч</ref><ref>http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/sekretnidokumenti/1950-1959/1880---9--17--1956- Протокол № 9 от 17 ноември 1956 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП</ref><ref>http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/294---132--21--1948-- Решения № 132 от 21 юли 1948 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП</ref><ref>http://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/1812-2014-04-29-10-21-15 Доклад на обществено-държваната комисия за подпомагане на разследването по извършени престъпления в лагерите край Ловеч, Скравена и на други места от 1990 г.</ref><ref>http://desebg.com/2011-01-13-09-23-35/1774-2014-03-28-08-53-26 Протокол А 101 на заседанието на Политбюро ЦК на БКП – 5.05.1962 на БКП</ref>
 
Датата 1 февруари за първи път официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим едва през 2011 г. Решението за това е взето от правителството на 19 януари същата годинас.г., по предложение на двама президенти – Желю Желев (19921990 – 19961997) и Петър Стоянов (1997 – 2002).
 
==== Съпротива срещу съветската окупация. ====
{{основна|Горянско движение}}
В началото на септември 1944 година съветската армия окупира Царство България, налага марионетно [[Правителство на България (62)|правителство]], начело с [[Кимон Георгиев]], и провежда операции по налагане на масови терор срещу елита на България. Избити са без съд над 7000 души политици, икономисти, инженери, лекари, юристи, учители, а българската държава е фактически обезглавена за десетилетия напред. Срещу съветския окупатор и масовите репресии, в защита на българската национална кауза в началните месеци на 1945 г. се надигат слабо организирани бивши царски офицери, формирайки [[Горянско движение|Горянското движение]]. С променлив успех то действа в почти всички краища на България, включвайки до 350 000 души в периода 1944 – 1956 г. <ref>Асенов, Бончо. Шесто за шесто. стр. 123. и Ангелов, Веселин. Документи за дейността на ДС. док. 46 и 47. и двамата цитирани чрез Цанев, Стефан. Български хроники. т. 4. С: Труд, Жанет-45. гл. IX, стр. 277</ref>
 
==== Насилствена македонизация в Пиринска Македония ====
{{Основна|Македонизация в Пиринска Македония}}
 
След [[Деветосептемврийски преврат|преврата от 9-ти септември 1944 г.]] и края на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление в Македония]], комунистическа България поема политика на тясно сближение с [[Югославия]]. ТогавашнияТогавашният министър-председател и водач на БРП [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] инициира идеята за осъществяването на проекта за [[Балканска федеративна република|Балканска федерация]]. За спойващо звено трябва да послужи Македония, която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република с изявено македонско национално самосъзнание, с граници от [[Пирин]] до [[Шар планина]]. За целта е стартирана политика на насилствена [[Македонизация в Пиринска Македония|македонизация на българското население в Пиринско]] чрез съзнателна смяна на етническото самоопределение на българското население, проведена с помощта на административна принуда и масирана пропаганда.<ref>http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2736---------9--10--1946- ПРОТОКОЛ ОТ Х РАЗШИРЕН ПЛЕНУМ НА ЦК ОТ 9 И 10 АВГУСТ 1946 Г.</ref><ref>http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/446--198-20-1947- Протокол № 198 от 20 септември 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП </ref><ref>http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2729--21-1948-- ПРОТОКОЛ ОТ СЪВЕЩАНИЕ НА ОКОЛИЙСКИ СЕКРЕТАРИ ОТ 21 АПРИЛ 1948 Г.</ref><ref>http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/800---7--2--1944-- Протокол № 7 от 2 ноември 1944 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП</ref><ref>http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/564---76--15--1947-- Протокол № 76 от 15 март 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП</ref>
 
През декември 1946 годинаг. е проведено преброяване на населението в Пиринска Македония. Държавните власти дават указания местното население в Пиринско да бъде административно записвано като „македонско“, включително помаците, с изключението на хората с произход от вътрешността на страната.<ref>[http://vmro.snimka.bg/football/futbol-makedoniya-1941-1944.624478.25338413 Телеграма от 27 декември 1946 г. за Разлог], [http://vmro.snimka.bg/football/futbol-makedoniya-1941-1944.624478.25338416 Телеграма от 27 декември 1946 г. за Неврокоп]</ref> На заседанието си от 21 декември областният комитет на БРП в [[Благоевград|Горна Джумая]] решава да се приеме формула за наличие на 70% „македонци“, в градовете в графата говорим език на преброителните документи да се пише „български“, а в селата – предимно „македонски“.<ref name="sega">[http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009112600040001301 Иван Петрински, В Пиринския край приемат с негодувание т.нар. „културна автономия“], в. Сега</ref> В резултат на тези указания от 281 015 жители, 169 444 лица са определени като етнически македонци.<ref>http://demos.hit.bg/makm.html „Македонското малцинство“ в Република България</ref>
 
В резултат, през 1947 г. между България и Югославия се подписва [[Бледска спогодба|Бледската спогодба]], според която Пиринска Македония се включва в състава на федералнафедеративна Югославия, с което се пристъпва към обединение на [[Пиринска Македония]] с [[Вардарска Македония]], отменени са визовите режими и са премахнати митническите служби.<ref>Stavrianos, L. (1964) Balkan Federation: A History of the Movement Toward Balkan Unity in Modern Times. (Hamden, CT: Archon Books)</ref>
 
Скоро след това – през [[1948]] г., поради разрива в отношенията между [[Тито]] и [[Сталин]] договорът е разтрогнат. Известно време [[БКП]] и българската държава запазват противоречивата си, противобългарска политика по [[Македонски въпрос|македонския въпрос]]<ref>http://www.archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/sekretnidokumenti/1950-1959/1949---37--20--1951-- Решение № 37 от 20 декември 1951 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП </ref> – до [[1963]] г., когато на [[Мартенски пленум на ЦК на БКП (1963)|Мартенския пленум на ЦК на БКП]] [[Тодор Живков]] открито заявява, че населението в Пиринска Македония е част от българската нация и е било политически принудено от БКП по време на [[Културна автономия на Пиринска Македония|Културната автономия на Пиринска Македония]] между 1944 – 1948 година да се обяви за македонско.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:TRAOt0_iV48J:www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel6t2/f1bop35ae127.pdf+ПРОТОКОЛ+“А”+№+128+НА+ЗАСЕДАНИЕТО+НА+ПОЛИТБЮРО+НА+ЦК+НА+БКП,+СЪСТОЯЛО+СЕ+НА+26.ІІІ.1968+г.&hl=en&pid=bl&srcid=ADGEESgGaRa5NQPElRphmGONf2mhIJBiR-BAIFYk0ULTtTFk-jgI4VLSDgzQpT8JeWTSJ8TSHNTBqjKpB3nKr4zNh9Z8yanFCwm0Hlsht-PgjKqjy-BnSv3nt5D_pY6ZglGD4nQFBbJ4&sig=AHIEtbQjZbwzuSVShiTGD-q5_qvRlPwrtg ПРОТОКОЛ „А“ № 128 НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП, СЪСТОЯЛО СЕ НА 26.ІІІ.1968 г.], като текст [http://archives.elido.co.uk/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0069&n=000001&g= тук]</ref>
Line 182 ⟶ 180:
Решението за участие на България във военната интервенция след [[Пражка пролет|Пражката пролет]] е взето от Министерски съвет, чийто председател е Тодор Живков, със строго секретно постановление №39 на МС от 20.VIII.1968 с мотива “за оказване на военна помощ на Чехословашката комунистическа партия и на чехословашкия народ".<ref>http://1968bg.com/images/stories/PDF/PDF_State_Archives/8_20_1968%20Postanovlenie%20No39.pdf Постановление №39 на МС от 20.VIII.1968</ref> Във военната операция участват 12-и и 22-ри мотострелкови полк със численост от 2164 души и танков батальон с 26 машини Т-34.<ref>http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=10&Itemid=20 Пражка пролет – ВОЕНЕН АРХИВ</ref>
 
През 1971 г. в новата [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституция]] се добавя т.нарн. „член 1“, който узаконява БКП като единствената управляваща „ръководна сила в обществото и държавата“.
 
=== 1971 – 1989 г. ===
Line 226 ⟶ 224:
==== Десети ноември и падането на комунизма ====
{{Основна|Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)}}
На [[10 ноември 1989]] г. Тодор Живков е свален от поста [[Генерален секретар на Българската комунистическа партия|генерален секретар на ЦК на БКП]] (той подава оставката си като генерален секретар на заседание на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] на 9 ноември, но в съобщението си до пленума председателстващият [[Георги Атанасов]] „му подава“ оставката и като председател на Държавния съвет, за това Тодор Живков не знае), а на 17 декември 1989 г. – и от поста [[председател на Държавния съвет|председател на Държавния съвет на Народна република България]]. На тези постове е избран [[Петър Младенов]], който оглавява партията до нейното преименуване на [[БСП]] на 3 април 1990 г. С промяна на Конституцията на 3 април 1990 г. Държавният съвет е разформирован и Петър Младенов е избран за [[президент на България|председателпрезидент (президентпредседател) на България]]. След публичникато протестизаписът на опозициятакинорежисьора Евгений Михайлов от протестите пред парламента за отмяна на чл. 1 от Живковата конституция от 14.12.1989 г., в който държавният глава Петър Младенов изрича "По-добре е танковете да дойдат." става известен по време на предизборната кампания за ВНС през 1990 г. и студентските вълнения през лятото на същата 1990 г., тойМладенов се оттегля от държавния пост и от активния политически живот, а на негово място [[Желю Желев]] е избран за председател-президент (председател) на България на 1 август 1990 г. от Великото НС.
 
На 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана в ''Република България''.
Line 261 ⟶ 259:
На хартия Народното събрание на НРБ е върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. То е върховен орган на държавната власт. Съединява [[законодателна власт|законодателната]] и [[изпълнителна власт|изпълнителната]] дейност на държавата и осъществява върховен контрол върху дейността на държавните органи. То е единствен законодателен орган в НРБ и върховен организатор на плановото ръководство на общественото развитие, на вътрешната и външна политика на държавата. Избира се за срок от 5 години. Състои се от 400 [[депутат|народни представители]], които се избират в райони с равен брой жители. Свиква се на сесии най-малко 3 пъти през годината. Избира и освобождава Държавния съвет, Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор на Народна република България.
 
На практика изборите за Народно събрание имат напълно формален характер. От 1953 годинаг. се прилага [[мажоритарна система]] с едномандатни райони, единственият кандидат в които е утвърден от местните структури на Българската комунистическа партия и може да бъде отзоваван от тях. Самият парламент е изцяло подчинен на партийните функции и на практика само гласува единодушно предложенията на правителството и Централния комитет на БКП.{{hrf|Огнянов|2008|103 – 105}}
 
=== Държавен съвет ===
{{основна|Държавен съвет на Народна република България}}
Държавният съвет на Народна република България е висш и постоянно действащ орган на държавната власт. Съединява вземането на решения с тяхното изпълнение. Като висш държавен орган на Народното събрание осигурява съединяването на законодателната с изпълнителната дейност. Избира се от средата на народните представители, отговаря и се отчита за цялата си дейност пред Народното събрание. Състои се от председател, заместник- председатели, секретар и членове. Председателят организира и ръководи работата на Държавния съвет и го представя в отношенията му с други органи в страната и в чужбина. <!-- Председатели на Държавния съвет: -->
 
=== Министерски съвет ===
{{Основна|Министерски съвет на България}}
Министерският съвет на Народна република България е висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт. Решава най-важните въпроси по управлението на страната. Състои се от председател на Министерския съвет, заместник- председатели, министри и ръководители на ведомства с ранг на министерства. Членовете на МС оглавяват съответно министерство или ведомства с ранг на министерства. Министерският съвет отговаря за цялата си дейност и се отчита пред Народното събрание и Държавния съвет.
 
=== Народни съвети ===
Line 286 ⟶ 284:
;Знаме
 
Знамето на Народна република България е трицветно – бялобял, зелено и червеночервен цвят, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен държавният герб.
 
;Герб
 
Гербът (фактически емблема) на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен изправен лъв на [[зъбчато колело]]. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента;. надНад лъва е изобразена червена [[петолъчка|петолъчна звезда]], а отдолу, където се преплитат класовете, на червена лента са написани със златен цвят годините на основаването на първата българската държава ([[681]]) и "победата на социалистическата революция" (Деветосептемврийския преврат) в България ([[1944]]).
 
;Държавен печат
Line 302 ⟶ 300:
В периода [[1947]] – [[1950]] г. като заместител на химна се изпълнява партийният марш „Републико наша, здравей!“, писан по текст на Крум Пенев и музика на Георги Димитров. Във връзка с модерната по онова време идея за създаването на голяма балканска федерация в периода 1947 – 1948 г. наред с тази песен се изпълнява и югославският химн „[[Хей, славяни]]“. През [[1949]] г. e обявен конкурс за „Химн на Народна република България“, който е утвърден на [[1 януари]] [[1951]] г. Новият химн „[[Българийо мила]]“ доста напомня на съветския и така и не успява да се наложи сред българският народ като национален химн.
 
След премахване на [[култ към личността|култа към личността]] към [[Сталин]] през [[1950-те]] год. и настъпилото леко охлаждане на отношенията със [[СССР]] на [[8 септември]] [[1964]] г. Президиумът на Народното събрание с указ обнародва новия химн на страната „[[Мила родино]]“. За първи път като национален химн песента „Мила родино“ е изпълнена на тържествата на [[9 септември]] 1964 г. по повод 20-годишнината "на социалистическата революция" в България.
 
=== Въоръжени сили ===
Line 331 ⟶ 329:
Около 1960 г. този модел на екстензивно развитие спира да функционира и растежът започва бавно, но устойчиво, да намалява, като процесът е съпътстван и със започналото около 1953 г. трайно намаляване на прираста на населението.<ref name="иванов-2"/> Дефицитът в платежния баланс, високият външен дълг и системните загуби в селското стопанство и цели сектори на промишлеността остават постоянни проблеми до края на века.<ref name="иванов-2"/> В края на 50-те години страната изпада в [[Българска дългова криза (1958 – 1962)|дългова криза]] и правителството е принудено да продаде [[златен резерв|златния резерв]], за да изплати част от дълговете си, главно към Съветския съюз.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Икономиката на комунистическа България (1944 – 1962) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 297 – 298}}</ref> Въпреки това в края на 1960-те год. около 1/3 от разходите на бюджета служат за покриване на загуби на предприятията, а други 40% – за безвъзмездни инвестиции, които те не могат да финансират сами.<ref name="иванов-2"/>
 
През 196060-те год.години на миналия век са предприети редица реформи в икономиката, целящи подобряване на търговския обмен, производителността и качеството, придружени със значително икономическо експериментиране – т.нарн. „[[Нова система на планиране и ръководство на народното стопанство]]“. Промените обаче остават само в тази експериментална фаза и плановата икономика не е сменена с пазарна.<ref name=csecon>William Marsteller. „The Economy“. [https://archive.is/20121213075601/lcweb2.loc.gov/frd/cs/bgtoc.html Bulgaria country study] (Glenn E. Curtis, editor). [[Library of Congress]] [[Federal Research Division]] (June 1992).</ref>{{hrf|Иванов|2009|304 – 309}}
 
През следващите години неуспешните опити за преодоляване на стагнацията продължават – предприятията се обединяват в [[Държавно стопанско обединение|Държавни стопански обединения]], [[Аграрно-промишлен комплекс|Аграрно-промишлени комплекси]] и [[Национален стопански комплекс|Национални стопански комплекси]].{{hrf|Иванов|2009|311 – 312}} След [[Българска дългова криза (1973 – 1978)|Дълговата криза]] от 1973 – 1978 година се прави опит за повишаване на ефективността на [[планова икономика|плановата икономика]] в страната посредством „[[Нов икономически механизъм|Новия икономически механизъм]]“, започнал през 1979 г. и продължил през първата половина на 1980-те год.{{hrf|Иванов|2009|316 – 321}}<ref name="иванов-1">{{cite book | last = Иванов | first = Мартин | year = 2008 | title = Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г. | publisher = ИИБМ/Институт „Отворено общество“ | location = София | pages = 97 – 101 | isbn = 978-954-28-0198-6}}</ref> В началото на 80-те години над 70% от [[електроника]]та в целия [[Източен блок]] се произвежда в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-14354979.html |заглавие=Milliarden Dollar Schulden in Moskau. Osteuropa nach dem Ende der Ära Breschnew |достъп_дата=25 юли 2011 |дата= 15 ноември 1981 |труд=Der Spiegel 46/1982 |език=de }}</ref>
Line 339 ⟶ 337:
През 1989 г. 80% от експорта е насочен към страните от [[СИВ]]. <ref name="DieZeit46/1989" /> Веднага след промените в социалистическите страни България, поради слабата си конкурентоспособност, губи „гарантираните“ пазари на страните от [[СИВ]] и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима (75 % от външнотърговския стокообмен на страната е със СИВ, вкл. 55 % – със СССР). Новите пазарни цени на вносните суровини, комбинирани с десетилетията липса на стремеж към енергийна ефективност и ефективност на труда, водят до срив в производството и икономиката като цяло.
 
През 198080-те год. НРБ вече развива необичайно обширна (за своята социалистическа история) търговия със западни страни.<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0067) Domestic Policy in the 1960s and 1970s], Библиотека на Конгреса</ref>
 
=== Промишленост ===
След създаването на НРБ БКПКомпартията взима решение за развитие на тежката промишленост за сметка на леката. Стари предприятия са национализирани, а са построени много нови комбинати и заводи:
; Енергетика:
* [[АЕЦ Козлодуй|АЕЦ "Козлодуй"]]
* [[АЕЦ Белене|АЕЦ „Белене“]] – проект
* [[Марица изток|ТЕЦ „Марица-изток“Изток“]] – 1, 2, 3
* [[ТЕЦ „Бобов дол“]]
* [[ПАВЕЦ|ПАВЕЦ „Чаира“]]
Line 358 ⟶ 356:
; Цветна металургия:
* [[Оловно-цинков завод-Кърджали|Оловно-цинков завод]], [[Кърджали]]
* [[Комбинат за цветни метали-Пловдив-Асеновград|Комбинат за цветни метали]], [[Пловдив]] –и [[Асеновград]]
* [[Комбинат за производство на електролитна мед]], [[Средногорие (град)|Средногорие]]
 
Line 374 ⟶ 372:
* [[Завод за металорежещи машини (ЗММ)-София|Завод за металорежещи машини (ЗММ)]], [[София]]
* [[Завод за хладилна техника-София|Завод за хладилна техника]], [[София]]
* [[Завод за асансьори-София|Завод за асансьори]], [София]
* [[Слаботоков завод „Климент Ворошилов“]]
* [[Завод за полупроводници-Ботевград|Завод за полупроводници]], [[Ботевград]]
* [[Комбинат за микропроцесорна техника-Правец|Комбинат за микропроцесорна техника]], [[Правец]]
* [[Завод за тежко машиностроене – Радомир|Завод за тежко машиностроене, Радомир]]
 
; Производство на химически торове и соди:
Line 397 ⟶ 395:
 
=== Селско стопанство ===
Прилагайки съветския модел, в началото на 195050-те год. БКП провежда масова [[Колективизация в България|колективизация]] в [[селското стопанство]], като [[земеделски земи|земеделските земи]] са отнети от собствениците им и са включени в трудово-кооперативни земеделски стопанства [[ТКЗС]] и [[Държавно земеделско стопанство|държавни земеделски стопанства]]. Този процес, провеждан често с репресии и административно насилие върху селяните, завършва през 1957 г., когато се отчита 92% кооперирани [[земеделски стопани]]. България става втората държава в света – след СССР, с обществена собственост върху земята, наричано социалистическо селско стопанство. През 1970 г. съотношението промишлена към земеделска продукция е 80:20.<ref>Фол, Ал. и др., Кратка история на България, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981</ref>
 
Опитвайки се да подобри ниската ефективност на стопанствата, правителството на няколко пъти провежда кампании по тяхното обединяване и окрупняване, но това не довежда до особено подобрение. Така през 1959 – 1960 г. броят на ТКЗС е намален от 3457 до 972, а през 1970 – 1972 г. останалите 744 ТКЗС и 56 ДЗС са обединени в 161 [[АПК|аграрно-промишлени]] и [[ПАК|промишлено-аграрни комплекса]] със средно 274 000 [[декар|дка]] стопанисвани площи и 6500 души персонал.<ref name="иванов-1"></ref> Въпреки това се влошават показателите за производствения капацитет на селскостопанската техника. През 1960 г. 1 трактор (приравнен на 15 кс) извършва по 6 420 дка мека оран, през 1970 г. – 4 650 дка, а през 1976 г. производителността намалява до 4 170 дка.<ref>Мартин Иванов, Реформаторство без реформи. Политическа икономия на българския комунизъм 1963 – 1989, Издателство Ciela, София, 2008 </ref> Преминава се основно към отглеждане на [[Зърнено-житни култури|зърнени култури]], не изискващи много ръчен труд, като се намаляват традиционните за България производства на [[памук]], [[Зеленчукови култури|зеленчуци]], [[плод]]ове, [[грозде]]. С това се влошава износната листа на страната. От 1970 г. поради намаляващото производство необвръзката между производство и потребление на селскостопански продукти е от 13 – 15 %. Статистиката показва, че през 1980-те год. 5 – 10 % от обработваемата земя, предоставена за лично ползване на кооператорите, задоволява над 40 % от нуждите на населението от плодове и зеленчуци, което кооперираното земеделие вече не може да обезпечи.<ref>Ивайло Знеполски, Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София, 2008, с. 201 ISBN 978-954-28-0236-5</ref>
Line 424 ⟶ 422:
 
=== Транспорт ===
НРБ дава началото на строежа на много автомобилни и железопътни трасета. Построени са участъци от магистралите [[Тракия (автомагистрала)|„Тракия“]], [[Хемус (автомагистрала)|„Хемус“]], [[Черно море (магистрала)|„Черно море“]]. Електрифицирани са голям брой железопътни трасета (напр. Подбалканската ж.п.жп линия). Реализират се много големи инфраструктурни проекти:
* бул. „[[Цариградско шосе|Ленин]]“ в [[София]]
* бул. „[[България (булевард в София)|България]]“ в [[София]]
* [[Централна гара София|Централна жп гара София]]
* [[Аспарухов мост|Аспаруховият мост]] във [[Варна]]
* Тунелът в [[Пловдив]]
Line 456 ⟶ 454:
 
Построени са още:
* [[НДК|Националният дворец на културата]], заедно с прилежащияприлежащият му парк
* ЗалаЗалите „Универсиада“, залаи „Фестивална“ в София
* днешнитеднешната сградисграда на Президентството, МинистерскияМинистерският съвет и бившиябившият [[Партиен дом]]
* [[Мавзолей на Георги Димитров|Мавзолеят на Георги Димитров]] (разрушен на [[21 август]] [[1999]] г.)
* множество обществени и спортни сгради в окръжните (областните) и общинските центрове
 
=== Комуникации ===
Line 468 ⟶ 466:
{{Основна|Култура в Народна република България}}
 
Основна цел на културната политика на тоталитарния режим е индоктринирането на населението с комунистическата идеалогияидеология и [[пропаганда]]та на политиката на властите. В резултат на това, през 50-те и 60-те години се стига до рязко снижаване на културното ниво във всички области на обществения живот.<ref name="знеполски"/>
 
Големи заслуги за това през 197070-те годгодини на 20 в. има [[Людмила Живкова]] – председателкапредседател на Комитета за култура и дъщеря на [[Тодор Живков]]. Тя организира редица международни културни мероприятия в страната и в чужбина. Издава се много литература по въпросите на културата, построен е и [[Национален дворец на културата|Националният дворец на културата]].
 
=== Литература ===
Line 476 ⟶ 474:
Българска литература в периода 1945 – 1989 г. е маркирана от политическите промени след [[9 септември 1944]] г., както и от изискванията на [[литературен реализъм|литературния реализъм]]. Във връзка с това се създават нови теми, свързани с новото социалистическо общество, държава и изкуството на [[социалистически реализъм|социалистическия реализъм]].
 
Появяват се и т.нарн. „дисиденти“ – в България и, по-често емигрантиимигранти по политически причини в чужбина. Сред преследваните творци са [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], [[Христо Радевски]], [[Радой Ралин]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.youtube.com/watch?v=df_C5KrJd8Y | заглавие = Radoi Ralin: A Lonely Dissident | достъп_дата = 1/1/2011 | дата = декември 1989 г.}}</ref>. Други автори като [[Димитър Димов]] преминават през различни периоди на хвалебствие и остра критика – Димов дописва своя роман [[Тютюн (пояснение)|„Тютюн“]], за да отговори на исканията да включи повече персонажи от работническата класа и движение (все пак въпреки или може би благодарение на това допълване романът запазва своята цялост и литературна стойност и става класическо произведение за българската литература).
 
=== Изкуство ===
{{вижте също|Музей на социалистическото изкуство}}
В областта на литературата, изкуството и [[хуманитаристика]]та е въведена цензура, заради която по различни причини са спрени от издаване редица книги (най-често мемоарни, стихосбирки или „буржоазни автори“), както и са забранени театрални постановки. Също така някои теми са избягвани или са критично разглеждани като буржоазно-упадъчни. През 1951 г. започва разведряване в културните среди, което продължава до [[Унгарска революция (1956)|УнгарскатаУнгарското революциявъстание през 1956 г.]], коятокоето кара ръководствата на правителствата от Източния блок да се страхуват да насърчават по-либерални възгледи.<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0061) Bulgaria – Intellectual Life], Библиотека на Конгреса.</ref>
 
=== Музика ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Народна_република_България“.