Уикипедия

Правителство на Иван Костов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
=== Вътрешна политика ===
==== 1997–1998 ====
[[Иван Костов]] и ръководеният от него кабинет полагат клетва на 21 май 1997 г.‚ а един месец по-късно (1 юли 1997 г.), за да се стабилизират левът и банковата система, в страната е въведен [[Валутен съвет#В България|валутен борд]] (1 000 [[лев]]а равнисе равняват на 1 [[германска марка]]). [[Българска народна банка|БНБ]] спира да кредитира хазната и банките, годишната лихва е свалена на 7% и е оздравена банковата система. За месец юни 1997 г. инфлацията е само 1,.3 на сто, подготвя се „Закон за санкциониране на незаконно забогателите“, всички членове на Националния изпълнителен съвет на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] (водещата партия в коалицията ОДС) се задължават да излязат от частни, общински и държавни фирми. Тази забрана не ангажира министрите в кабинета, повечето от които участват в по няколко директорски борда<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Приет е Закона за герб на Република България (обнародван в бр. 62 на "Държавен вестник" от 5 август 1997 г.).
През есента на 1997 г. правителството активизира дейността си по три основни проблема – връщане на земята, бърза приватизация и ликвидация на губещите предприятия. До пролетта на 2000 г. според разчети на правителството са раздържавени над 80% от държавните предприятия (според Световната банка – 45%). В хазната влизат по-малко средства от очакваното, а повечето предприятия попадат в ръцете на малки чуждестранни фирми и работническо-мениджърски дружества. Причините за проблемите с приватизацията са както нейното закъсняло с 8 години стартиране (през които предприятията са „източени“), така и ширещата се корупция по всички етажи на властта и нестабилната обстановка в страната. Резултатът е огромни дългове на гиганти като „[[Кремиковци]]“ и „[[Агрополихим]]“ – [[Девня]]‚ и продажбите им съответно за 1 долар или 1 лев. Там където предприятията са запазили финансовата си стабилност и пазари, новите собственици многократно отлагат финансовите си и социални ангажименти чрез нови споразумения с правителството<ref name="Encyclopedy"/>.▼
 
▲През есента на 1997 г. правителството активизира дейността си по три основни проблема – връщане на земята, бърза приватизация и ликвидация на губещите предприятия. До пролетта на 2000 г. според разчети на правителството са раздържавени над 80% от държавните предприятия (според Световната банка – 45%). В хазната влизат по-малко средства от очакваното, а повечето предприятия попадат в ръцете на малки чуждестранни фирми и работническо-мениджърски дружества. Причините за проблемите с приватизацията са, както нейното закъсняло с 8осем години стартиране (през които предприятията са „източени“, голяма част са на загуба още от времето на комунизма), така и ширещата се корупция по всички етажи на властта и нестабилната обстановка в страната. Резултатът е огромни дългове на гиганти като „[[Кремиковци]]“ (включен в списък за ликвидация от правителството на Виденов) и „[[Агрополихим]]“ – [[Девня]]‚ и продажбите им съответно за 1 долар или 1 лев. Там, където предприятията са запазили финансовата си стабилност и пазари, новите собственици многократно отлагат финансовите си и социални ангажименти чрез нови споразумения с правителството<ref name="Encyclopedy" />.
Фактът, че почти никой от тях не е платил неустойки заради не спазени обещания (нови работни места, инвестиции и др.), засилва съмненията за корупция в държавната администрация. Масовите съкращения на работни места довеждат до висок процент на [[безработица]] (17%)‚ ниски доходи, свиване на вътрешния пазар и социално напрежение. Отново се засилват емиграционните вълни на млади българи към САЩ и [[Германия]]. Рейтингът на правителството на ОДС рязко спада, което проличава и при местните избори (лятото на 1999 г.)<ref name="Encyclopedy"/>.▼
 
▲Фактът, че почти никой от тях не е платил неустойки заради не спазенинеспазени обещания (нови работни места, инвестиции и др.), засилва съмненията за корупция в държавната администрация. Масовите съкращения на работни места довеждат до висок процент на [[безработица]] (17%)‚ ниски доходи, свиване на вътрешния пазар и социално напрежение. Отново се засилват емиграционните вълни на млади българи към САЩ и [[Германия]]. Рейтингът на правителството на ОДС рязко спада, което проличава и при местните избори (лятотоесента на 1999 г.)<ref name="Encyclopedy" />.
==== 1998–2001 ====
[[Файл:Coat of arms of Bulgaria.svg|мини|Герб на Република България, 1997 г.]]
През периода 1998–2000 г. правителството успява частично да се справи с редица важни вътрешнополитически проблеми – приети са първият седемгодишен план за икономическотоикономическо развитие на страната и първият национален план за регионалното ѝрегионално развитие. Намалена е данъчната тежест като се предвижда през 2001 г. над 600 милиона лева да оставатостанат в данъкоплатците. Започва реализация на програмата за Развитие на енергетиката до 2010 г., както и функционирането на [[Национална здравноосигурителна каса|здравноосигурителнатаЗдравноосигурителната каса]]. Решен е проблемът с ядрената безопасност на АЕЦ „[[Козлодуй]]“. Приет е гербът на [[Република България]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
На 30 юни 1999 г. правителството на Иван Костов продава затъналата в дългове авиокомпания [[Балкан (авиокомпания)|БГА Балкан]] на израелския предприемач [[Гад Зееви]]. Скоро след покупката Зееви спира полетите, а на 29 октомври 2002 г. Софийският градски съд обявява компанията в несъстоятелност. По-късно Зееви осъжда България да му изплати неустойка за неизпълнение на приватизационния договор (която окончателно отпада според съдебно решение от 2012 г.<ref>{{Цитат уеб
Line 55 ⟶ 57:
}}</ref>
 
След среща със вицепрезидента на САЩ [[Дик Чейни]] и президентас [[Джордж Уокър Буш|Джордж Буш]] (президент на САЩ) и Дик Чейни (вицепрезидент на САЩ), четири дни преди [[Парламентарни избори в България 2001|следващите парламентарни избори]], на 13 юни 2001 г.<ref name="vesti-maritsa">{{Цитат уеб
| заглавие = Заробващите договори за ТЕЦ "Марица" са дело на Иван Костов
| труд = Vesti.bg
Line 61 ⟶ 63:
| достъп_дата = 13 септември 2015
| уеб_адрес = http://www.vesti.bg/bulgaria/dogovorite-za-tec-marica-sa-delo-na-kostov-4963411
}}</ref>, въпреки предупрежденията на [[Световна банка|Световната банка]] и вицепремиера [[Петър Жотев]], премиерът Иван Костов сключва договор с американски компании за изграждане на нова централа на мястото на [[ТЕЦ Марица изток 1|ТЕЦ "Марица-Изток 1"]] и рехабилитация на [[ТЕЦ Марица изток 3|ТЕЦ "Марица-Изток 3]]", (които ще произвеждат най-скъпия ток в страната, който [[Национална електрическа компания|Националната електрическа компания]] ще е задължена да изкупува за 15 години след започването на работата на централите.)<ref>{{Цитат уеб
| заглавие = ТЕМА - Ново поскъпване на тока заради "Марица-изток"
| фамилно_име = Минкова | първо_име = Петя
Line 68 ⟶ 70:
| достъп_дата = 13 септември 2015
| уеб_адрес = http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=54&aid=1435
}}</ref>. („Марица-Изток 1" заработи на пълна мощност на 30 декември 2011 г.<ref name="vesti-maritsa"/>) През 2001 г. Костов защитава проекта с това, че е най-голямата чуждестранна инвестиция в България и е знаков за потенциални бъдещи инвеститори.<ref>{{Цитат уеб
| заглавие = ТЕЦ "Марица-изток 1" - истинската история
| автор = Христо Николов
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Иван_Костов“.