Уикипедия

Паметник на Съветската армия в София: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
[[File:Monument of Soviet Army in Sofia (Bulgaria) 9 May 2016.jpg|thumb|250px|Паметникът в [[Ден на Победата|Деня на Победата]] през 2016 г.]]
{{POV}}
'''Паметникът на Съветската армия''' е [[монумент]], разположен в [[Княжеска градина|Княжеската градина]], в центъра на българската столица [[София]], посветен на [[СССР|съветската]] [[Червена армия]]. Построен през [[1954]] г., десет години след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от [[1944]] г., днес паметникът е предмет на разгорещени спорове относно неговото значение, предназначение и бъдеще. След [[2011]] г. той става обект на няколко акции, най-често като израз на протест спрямо политиката на бившия [[Съветски съюз]] и съвременна [[Русия]].
 
Хиляди привърженици на левите [[Българска социалистическа партия|политически партии]] и [[Че Гевара (организация)|движения]], и [[Национално движение „Русофили“|русофилските организации]] в България всяка година празнуват [[Ден на Победата|Деня на Победата]], [[9 септември]] 1944 г., [[23 септември]], 1923 г. и други исторически дати, като поднасят венци, и цветя, и организират тържествени концерти, и други мероприятия на паметника на Съветската армия в София.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.duma.bg/node/100382 | заглавие =България почете Деня на Победата | достъп_дата = 09.06.2015 | дата =11.05.2015 | издател =в. Дума }}</ref> <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://rusofili.bg/хиляди-столичани-празнуваха-деня-на-п/ | заглавие =Хиляди столичани празнуваха Деня на Победата | достъп_дата =09.06.2015 | фамилно_име = Ганчев | първо_име =Мирослав | дата = 10.05.2015 | издател = [[Национално движение „Русофили“]] }}</ref>
 
== История, разположение и композиция ==
На 4 октомври 1949 г. доминираният от [[Българската комунистическа партия|БКП]] [[Правителство на България (65)|Министерски съвет]] с председател [[Васил Коларов]] приема решение за изработване на паметник на [[Съветската армия]]. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 годинаг., а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал [[Сергей Бирюзов]].
 
Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулптораскулпторът [[Иван Фунев]], с идеята да символизира признателността на българския народ към съветските войнивоини. Автори-архитекти са арх. [[Данко Митов]], арх. [[Иван Васильов]], арх. [[Любен Нейков]] и арх. [[Борис Капитанов]]. Автори -скулптори са [[Иван Фунев]], проф. [[Любомир Далчев]], [[Мара Георгиева]], [[Васка Емануилова]], [[Васил Зидаров]] и [[Петър Дойчинов]]. Художник- график е [[Борис Ангелушев]].
 
Самият паметник представлява висока 37 метрам пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски войнвоин, български работник и майка с дете, изработена от Васка Емануилова и Мара Георгиева.<ref name="old._Софи">{{Цитат уеб | заглавие = София 1968 г. – обиколка на града | автор = ОТП „Балкантурист“ | труд = old.omda.bg | достъп_дата = 31 август 2015 | уеб_адрес = http://old.omda.bg/biblioteka/obikolka_sofia_1968/obikolka_sofia_balkantourist_1968_6.htm }}</ref> Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. Източният орелеф представлява композицията „Октомври 1917 г.“, изработена от проф. [[Любомир Далчев]]. Изобразени са матроси, войници, работници, девойки – тези, които сформират Съветската армия. Орелефът на южната страна представлява композицията „Всичко за фронта, всичко за победата“ и показва целия съветски народ в тила, вложил всичките си усилия в помощ на своята армия. Работа е на скулптора Петър Дойчинов и колектив. На западния орелеф. „Великата отечествена война на Съветския съюз“ е показан бойният устрем на Съветската армия във войната. Скулптор – Васил Захариев и колектив.<ref name="old._Софи"/>
 
Разположен е в парк в централната част на София, край [[Цар Освободител (булевард в София)|бул. „Цар Освободител“]], непосредствено до [[Орлов мост]] и [[Софийския университет]].
Ред 41:
В негова защита се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на [[Съюзници през Втората световна война|Съюзниците]] над [[Нацистка Германия]] през [[Втората световна война]], както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа.
 
Противниците му подчертават ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на [[Комунизъм|комунистическо]] [[Тоталитаризъм|тоталитарно]] управление в съветски стил. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е приемливо в [[Суверенитет|суверенна]] държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи; съществуващите пък в други държави паметници далеч не доминират в такава степен околния пейзаж и са издигнати преди всичко в памет на загиналите воини, докато в България Червената армия не е дала нито една жертва, освен около 150 съветски войници и офицери, загинали в края на октомври – началото на ноември 1944 г. в боевете при [[Кула (град)|Кула]] срещу контраофанзива на германски войски, базирани на територията на [[Югославия]]. Загиналите в боевете и от раните са погребани в района на градското гробище на [[Видин]] в добре оформено и добре поддържано военно гробище, което е единственото съветско военно гробище в България, за разлика от много други гробни места на съветски военни, загинали в небойни, невоенни случаи на територията на България.
 
През 1993 г. Столичният общински съвет, доминиран от групата на [[СДС]], взема решение за премахване на паметника. В този момент обаче опитите за реализиране на решението не получават силна обществена подкрепа и търпят неуспех.
Ред 47:
През същата година скулпторът [[Любомир Далчев]], участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.<ref>Боряна Димитрова, [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=240599 Далчев „пренарежда“ Братската могила в Пловдив], в. „Труд“, 30.09.2009.</ref>
 
През септември 2010 г. се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия.<ref>[http://www.facebook.com/group.php?gid=158334567525315 Facebook група за „Демонтиране на паметника на Съветската армия в София“]</ref> Инициативният комитет смята, че паметникът е построен в чест на една армия, която, без да има повод (от началото на войната България не е обявявала война на Съветския съюз и не е прекъсвала дипломатическите връзки, а и германските войски до 31 август с.г., принудени от българската държавна власт, са напуснали територията на България) навлиза на българска територия, вследствие на война срещу България, обявена от СССР на [[5 септември]] [[1944]] г. и, от международно-правнамеждународноправна гледна точка съветската армия е завоевател и окупатор, а не освободител. Според ИК монументът изразява окончателната победа на комунистическа партия над [[Горянско движение|Горянското движение]].
 
Инициативният комитет организира няколко събития пред паметника с искане за неговото демонтиране: 9 ноември 2010 – събитие под надслов ''„Берлинската стена падна, окупаторският паметник – стои!“''; 9 януари 2011 – шествие с плакати около паметника; 2 април 2011 – събитие под надслов ''„Да празнуваме градско пространство, свободно от лъжи!“''; 9 ноември 2012 ''„Стената падна –, паметникът си стои“'' <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/11/09/1943980_grajdani_otnovo_poiskaha_subarianeto_na_pametnika_na/ „Граждани отново поискаха събарянето на паметника на Съветската армия“], в. „Дневник“, 9 ноември 2012</ref>.
 
== Сцена за политическо изкуство ==
{{Спорна неутралност-раздел}}
Елементи от паметника биват често използвани като основа за [[графити]] с най-различна тематика (най-често антикомунистически и антисъветски). Повечето такива графити са без особена сложност или опит за задълбочено послание. За разлика от тази обичайност на писането и рисуването върху паметника, особена популярност придобиват няколко [[арт интервенция|арт интервенции]] с обществени и политически послания, направени от 2011 годинаг. насам.
 
=== 2011: Комикс-попартАмерикански комикс герои ===
[[File:Паметник на Съветската армия 18.06.2011.jpg|мини|250px|17 юни 2011: Скулптури на паметника, оцветени като американски комикс герои.]]
На 17 юни 2011 г. статуите на скулптурната композиция от западната страна на паметника са оцветени като американски комиксови и поп-културнипопкултурни герои (от ляво на дясно): Маската, [[Жокера|Жокерът]], [[Върколака|Върколакът]], [[Дядо Коледа]], [[Супермен]], клоунът Роналд – символасимволът на „[[Макдоналдс]]“, [[Капитан Америка]], [[Робин]] – помощникът на [[Батман]], Жената-чудо. Знамето е изрисувано катов цветовете на американскоамериканското, а под графитно-скулптурната композиционна група е поставен надписът „В крак с времето“.
 
Графитите предизвикват голям интерес сред гражданите на София, събитието е отразено и в световните медии<ref>[http://www.euronews.net/nocomment/2011/06/21/bulgarias-soviet-army-monument-gets-superhero-makeover/ Bulgaria’s Soviet army monument gets superhero makeover], euronews</ref> <ref>[http://edition.cnn.com/video/data/2.0/video/world/2011/06/21/bpr.bulgaria.soviet.monument.cnn.html Soviet monument gets pop culture update], [[CNN]]</ref> <ref>[http://www.repubblica.it/esteri/2011/06/19/foto/soldati-17920835/1/?ref=HRESS-16 „Sofia, i soldati del monumento diventano supereroi“], La Repubblica, 19 юни 2011.</ref>, като анонимният художник е сравнен с [[Банкси]].
Ред 67:
Графитите са премахнати в понеделник през нощта в присъствието на полиция, въпреки че това е обявено да стане сутринта на следващия ден.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/21/1109730_pametnikut_na_suvetskata_armiia_e_pochisten_prez/ „Паметникът на Съветската армия е почистен през нощта“], в. „Дневник“, 21 юни 2011.</ref>
 
Историята е представена в късометражния документален филм „В крак с времето“ на младия режисьор [[Антон Парталев]]. Във филма са представени гледните точки на авторите на графитите и на представители на русофилски организации в България.<ref>[http://siff.bg/index.php?page=movies&id=631&lang=bg Афиш на филма „В крак с времето“ за София Филм Фест], сайт на фестивала.</ref> През лятото на 2013 г. филмът печели втора награда на международния кино конкурс In Out Festival в [[Полша]].<ref>[http://www.laznia.pl/index.php?mod=kinoart&aid=21&&lang=en In Out Festival 2013 – Awards] на сайта laznia.pl.</ref>
 
=== 2012: Анти-ACTA ===
През нощта на 10 февруари 2012 г. [http://static.bnews.bg/13b8c16ad38d.jpg върху лицата на съветските войници] от паметника са сложени маски на британския революционер [[Гай Фокс]], които се ползват като символ на [[Група Anonymous|хакерската група „Anonymous”]]. Постер с изображението е разпространен в мрежата като покана за демонстрацията на 11 февруари 2012 г. против споразумението [[Търговско споразумение за борба с фалшифицирането|''ACTA'']]. Според сайта [[bnewsBnews]] Паметникътпаметникът на Съветската армия този път е приел вида и значението на „Паметник на анонимната армия“. <ref>[http://www.bnews.bg/article-43863 „София осъмна с Паметник на анонимната армия“], B News, 11 февруари 2012 г.</ref>
 
=== 2012: Пуси Райът ===
Ред 76:
 
=== 2013: Ден за почит на жертвите на комунизма в България ===
На [[1 февруари]] [[2013]] г., в деня за почит към жертвите на комунизма в България, три от лицата на фигурите на паметника са оцветени в цветовете на националното знаме: - бяло, зелено и червено.<ref name="24chasa"/>
 
=== 2013: Извинение за Прага '68 ===
[[File:PSA 21 08 2013.JPG|мини|250px|21 август 2013: Надписът в розово върху паметника е извинение за българското участие в окупацията на [[Прага]] през 1968 г.]]
 
На 21 август 2013 г. паметникът на Съветската армия в София отново е осъмва боядисан, като този път монументът е покрит изцяло в розова боя и е с надписи на чешки и български, съответно „Bulharsko se omlouva!!!“ и „България се извинява!!!“. По другите страни на паметника има призив „Извинете се, бе“ и „Прага '68“,. арт-инсталацияТова е извинение към Чехия, по случай от годишнината от потушаването на Пражката пролет в тогавашната Чехословакия.<ref name="pink"/>
[[File:Růžový tank na Vltavě (03).jpg|ляво|thumb|200px|[[:en:Monument to Soviet tank crews|Паметникът на съветските танкисти]] в Прага, боядисан в розово от чешкия художник [[Давид Черни]]<ref name="pink">[http://www.dnevnik.bg/video/2013/08/21/2126350_pametnikut_na_suvetskata_armiia_beshe_boiadisan_v/ „Паметникът на съветската армия беше боядисан в розово с извинение към Чехия“ (текст и видео)], в. „Дневник“, 21 август 2013.</ref>]]
Към 9.30 ч. при паметника пристига патрулен полицейски автомобил, като любопитните присъстващи са помолени от полицаите да слязат, тъй като по думите им „става въпрос за местопроизшествие“, по-късно на мястото е пристига още една полицейска кола и полицейски микробус, а монументът е обграден с полицейска лента.
 
Късно вечерта, след полунощ, отново, както и друг път, доброволци от форум Русия-България на [[Светлана Шаренкова]] се заемат с почистването <ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/22/2126998_pochistvat_izvinenieto_ot_pametnika_na_suvetskata/ „Почистват извинението от паметника на съветската армия през нощта“], в. „Дневник“, 22 август 2013.</ref>, като този път коментарите към тяхната експедитивна дейност по почистване е, че ще освободят арт- пространството за нови изяви.
 
На 22 август 2013 г. Русия официално призовава да има наказания за виновните за оскверняването на паметника и да се предприемат незабавни мерки това да не се случва в бъдеще. Министърът на външните работи [[Кристиан Вигенин]] призовава да не се драматизира боядисването и заявява, че „България има международни ангажименти да поддържа тези паметници. Оскверняването на паметник е нещо, което не трябва да се случва. Смятам, че не бива да се предизвиква кой знае колко крайна реакция по този въпрос, защото институциите в България взеха незабавно мерки“мерки".<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://kafene.net/news.html?fb_990998_anch=30976233 | заглавие = Вигенин: Да не драматизираме боядисването на паметник | достъп_дата = 24 август 2013 | дата = 23 август 2013 | труд = www.kafene.net}}</ref>
 
=== 2014: „Слава на Украйна“ и „Долу ръцете от Украйна“ ===
[[File:Sofia-Monument-to-Soviet-Army--Glory-to-Ukraine-20140224-1.jpg|thumb|250px|23 февруари 2014: Акцията „Слава на Украйна“ по повод антиправителствените протести в Украйна.]]
[[File:Sofia-Monument-to-Soviet-Army--Hands-off-Ukraine--20140302-3.JPG|thumb|250px|2 март 2014: Надписът „Долу ръцете от Украйна“ по повод инвазията на руски войски на полуостров [[Крим]].]]
[[File:Паметник на Съветската армия 2014-04-12.JPG|thumb|12 април 2014]]
 
На 23 февруари 2014 годинаг. паметникът осъмва с надписи „Слава Українi“ („Слава на Украйна“) и „Капутїн“ и изрисувано над тях [[Национално знаме на Украйна|знамето на Украйна]]. Скулптурните фигури на войник и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто.<ref>[http://www.dnevnik.bg/istorii_na_denia/2014/02/23/2247599_pametnikut_na_suvetskata_armiia_dnes_e_s_nadpis_slava/ Паметникът на съветската армия днес е с надпис „Слава на Украйна“], в. „Дневник“, 23.02.2014 г.</ref> Солидарността с Украйна е изразена след седмици на тежки и окървавени [[Евромайдан|антиправителствени протести в Украйна]], отстояващи проевропейската ориентация на страната.
 
На 23 февруари снимка на боядисания паметник става Снимка на деня в [[Евронюз]] със заглавието: „България: „Слава на Украйна“".<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.euronews.com/picture-of-the-day/2014/02/23/bulgaria-glory-to-ukraine-/#archives | заглавие = Picture of the day. Bulgaria: „Glory to Ukraine“ | достъп_дата = 24 февруари 2014 г. | дата = 23 февруари 2014 г. | издател = Euronews }}</ref>
 
На 24 февруари Министерството на външните работи на Русия изразява възмущение и заявява „С чувство на дълбоко възмущение беше посрещната в Русия новината за поредния случай на вандализъм по отношение на паметника на Съветската армия в центъра на столицата на България –, София, през нощта срещу 23 февруари“. Министерството изпраща протестна нота до министерството на външните работи на България с искане за „провеждане на щателно разследване на този хулигански инцидент, привличане под отговорност на виновните в противоправните действия и предприемане на съответните мерки за привеждане на мемориала в ред“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/iztochna-evropa/2014/02/24/rusiia-nakazanie-za-ocveteniia-pametnik-na-syvetskata-armiia.216933 | заглавие = Русия: Наказание за оцветения паметник на Съветската армия | достъп_дата = 24 февруари 2014 г. | дата = 24 февруари 2014 г. | труд = Dnes.bg }}</ref>
 
На 2 март паметникът отново осъмва изрисуван с надпис в защита на Украйна, този път като реакция на инвазията на руски войски на полуостров [[Крим]]. Надписът гласи „Долу ръцете от Украйна“, като освен това е задраскано посвещението „На съветската армия освободителка от признателния български народ“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://offnews.bg/news/Общество_4/Паметникът-на-съветската-армия-отново-изрисуван-в-защита-на-Украйна_305604.html | заглавие = Паметникът на съветската армия отново изрисуван в защита на Украйна | достъп_дата = 2014-03-02 | фамилно_име = Антонов | първо_име = Сергей | дата = 2014-03-02 | труд = OffNews.bg | издател = Офф Медия АД }}</ref>
 
На 12 април са нарисувани полски войник, развяващ българското знаме, както и украински войник до него. Под тях има червен надпис „[[Катинско клане|KATYN 5.III'40]]“. Под централната статуя с бяло е написано (в бял цвят) „PUTIN GO HOME!“
 
=== 2014: Надпис „Окупатори!“ и арест на извършителите ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Паметник_на_Съветската_армия_в_София“.