Захарий Зограф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.47.84.140 (б.), към версия на Пища Хуфнагел |
|||
Ред 1:
{{Художник
Александър александров е [[България|български]] [[живописец]] от [[Самоковска художествена школа|Самоковската художествена школа]]. Син е на зографа [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]]. Учи рисуване и при своя брат [[Димитър Зограф]], с когото сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841 г. се жени в [[Самоков]] за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от тиф.▼
| име = Захарий Зограф
| характеристика = български художник
| картинка = Zograf self.jpg
| описание = Автопортрет, преди 1853 г.
| роден-място = [[Самоков]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Самоков]], [[Османска империя]]
| националност = {{BUL}}
| стил =
| учител = [[Димитър Зограф]]
| направление =
| патрон =
| работил =
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| подпис =
| общомедия =
}}
▲
Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години.<ref>И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей – София: каталог. С., 2012, [http://collections.cl.bas.bg/EU/LH-Icon/W2297.html № II.271].</ref> По-късно художникът рисува икони за черквите [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Св. Константин и Елена“]] (1836) и [[Света Петка Стара (Пловдив)|„Св. Петка“]] (1837) в [[Пловдив]] и [[Света Богородица (Копривщица)|„Св. Богородица“]] в [[Копривщица]] (1837 и 1838), в [[Мулдавски манастир|Мулдавския]] (1837), [[Горноводенски манастир|Горноводенския]] (1838), [[Плаковски манастир|Плаковския]] (1845), [[Долнобешовишки манастир|Долнобешовишкия]] (1845), [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1851), [[Соколски манастир|Соколския]] и други манастири. Негови са и значителен брой стенописи: в църквите „Св. Никола“ (1840) и „Св. Архангели“ (1841) на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]], в част от главната църква на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] (1844), в църквите на [[Троянски манастир|Троянския]] (1847 – 1848) и [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1849) манастир. През 1851 – 1852 г. той работи на [[Атон]], изписва външния притвор на главната църква в [[Велика Лавра|Лаврата на Св. Атанасий]] (1852) и рисува икони за конака на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Карея]] (1853).<ref>Енев, М. Захарий Зограф на Атон. С., 2011.</ref>
| |||