Къна: Разлика между версии

В козметиката къната се използва като боя за коса и тяло. Натуралната боя е прах със зеленикав цвят. Получава се чрез смилане и пресяване на изсушените листа на растението. Чистият продукт без химически примеси рядко предизвиква алергия и може да се използва за боядисване на коса, кожа и нокти. В Европа продуктите на базата на къната използват вносна суровина. Нейното качество зависи от локалните условия на мястото, където се отглежда растението. Основните производители на къна са [[Индия]], [[Пакистан]], [[Мароко]], [[Египет]] и [[Судан]].<ref name="леди"></ref>.

Не е известно кога къната става част от човешката култура. Предполага се, че хората са се украсявали с къна още през [[неолит]]а. Съществуват научни доказателства за нейното използване в качеството на козметичен продукт през Бронзовата ера. Намерени са текстове и артефакти, отнасящи се към периода между 3000 и 500 пр.н.е., които показват използването на къната в древния Египет, [[Месопотамия]] и източната част на [[Средиземноморие]]то. Следи от къна са се запазили по косите и ръцете на мумиите от египетските гробници. Към 500 пр.н.е. къната е част от древните традиции. С нея се украсяват при религиозните ритуали, за сватбените церемонии, прикриват побелелите коси .<ref name="месопотамия">[http://www.tapdancinglizard.com/AS_henna_for_hair/chapters/chap2/Meso_Levantine.pdf Ancient Mesopotamian and Levantine Henna]</ref>.

Къната се разпространява в другите части на света чрез миграция, културен обмен, религиозна експансия, търговия. Предполага се, че културата на къната стига до териториите на [[Персия]] и Индия в процес на тяхната [[ислям]]изация, започнала от 7 век. В тези региони климатичните условия и видът на почвата са подходящи за растението и способстват интегрирането на къната в традициите на живущите там народи. Съществуват описания на пътешественици и исторически текстове от средни векове, които описват използването на къната като боя за коса и украса на тялото на хората и животните .<ref name="ираника"></ref><ref>[http://www.hennapage.com/henna/encyclopedia/Persian_Henna_Techniques.pdf Persian Henna Techniques]</ref>. От друга страна, съществуват исторически записи, свидетелстващи за използването на къната за боядисване на косата в древната [[Партско царство|Парта]], която се намирала на територия, принадлежала по-късно на Персия. Мюсюлманското влияние в някои области на Индия, [[Индонезия]] и [[Малайзия]] се подлага на съмнение от лингвистическото проучване на думите, които се използват за растението lawsonia inermis. Възможно е в тези страни да има по-ранна история на къната. Подобни предположения за възникване на традиции, свързани с къната, се правят и за мюсюлманските страни от западна Африка .<ref name="месопотамия"></ref><ref name="праистория">[http://www.tapdancinglizard.com/AS_henna_for_hair/chapters/chap2/Pre-History_Egypt.pdf The Cultural and Social History of Henna]</ref>.<ref name="хенаарт"></ref>.

В Европа къната става елемент от култура през 19 век. Използват я жените от движението ''естетизъм'' и привърженичките на артистическата група на пре-рафаелитите. Техните ярки червени коси се асоциират с бохемския начин на живот. Те са предизикателство към тогавашното обществото, което ги отхвърля и осмива .<ref>[http://www.fashion-era.com/aesthetics.htm Fashion History of The Aesthetic Dress Movement]</ref>. По-късно през 20 век боядисването с къна се популяризира поради нарасналия интерес към Изтока и неговата култура.