Обществено-икономическото състояние на предвоенна Гърция е трагично. Това се отразява и на обществените процеси в страната - при избухването на Втората световна война, начело й е диктаторът [[Йоанис Метаксас]]. След като цялата предвоенна територия на страната е окупирана от страните от Оста - Германия, Италия и България, в нея започва организирането на [[гръцка съпротива]] под ръководството на [[Управление за специални операции|УСО]]. В [[Елада]], съпротивата се обединява, но само на [[диверсия|диверсионна]] нога - в края на 1942 г. е взривен моста на река [[Горгопотамос]] по ж.п. линията Солун - Атина, в близост до [[Ламия (град)|Ламия]], по която се осъществява подвоза за [[немски африкански корпус|немския африкански корпус]].
След сключеното [[примирие на Италия с антихитлеристката коалиция]] на 8 септемри 1943 г. положението на окупационната територия, и по-специално в [[Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)|италианската зона]], която е най-обширната, се променя. Четири италиански дивизии в континентална Гърция се предават на [[Вермахт]]а макар и оставатда признават правителството на Пиетро Бадолио и да не са лоялни на арестувания по това време Мусолини. НеПо друг начин се развиват събитията с [[Тридесет и трета пехотна дивизия "Акуи"]] която отказва да капитулира пред германските войски на остров Кефалония и другите Йонийски острови и води 7 дневни жестоки боеве с германците които накрая докарват крупни въоръжени сили на острова и сломяват съптротивата на италианската дивизия след което са разстреляни 8400 италиански офицери ивойници на острова начело генерал Антонио Гандин . Подобно е таковаи положението с [[двадесетДвадесет и четвърта пехотна дивизия "Пинероло"]] дислоцирана в [[Тесалия]] и [[Западна Македония]], голяма част от която сеподписва протокол за сътрудничество с [[ЕЛАС]] а други нейни части като Тринадесети пехотен полк начело с полковник Алдо Вениери в [[Костур]] отказвайки да капитулират пред германския полк "Бранденбург" водят боеве срещу германците , но изразходват мунициите си и пленени 1200 от тях са разстреляни а останалите въдворени в лагер в областта Паралия Катерини . Поради пасивност на част от офицерският състав на частта на "Пинероло" избягала при партизаните по голямата част от дивизията по решение на ЕЛАС съгласувано с италианския командир ген.[[Адолфо Инфанте]] предава на [[ЕЛАС]] оръжието си като са оставени по малки италиански военни части с оръжието си съставени главно от офицери и войници с комунистически и антифашистки убеждения каквато е командваната от майор [[Джузепе Раймонди]] военна група от 400 души сведени в роти. Както пише [[Чърчил]] в мемоарите си: {{цитат|Италианската капитулация през септември 1943 г. наруши целия баланс на силите в Гърция. ЕЛАС успя да си осигури по-голяма част от италианските оръжия, включително тези на цяла италианска дивизия и да постигане военно превъзходство. Заплахата от комунистическото движение, в случай на германско отстъпление, е вече на практика възможна и изисква нашето специално внимание.|}} <ref>Churchill W, Memoire sur la Deuxieme Guerre Mondiale, vol 5, p.476,Edit Plon, Paris 1953</ref>
Италианското въоражаване на ЕЛАС принуждава Чърчил след печалното [[гръцко въстание в Близкия Изток (1944)]] да сключи [[процентно споразумение]] и въоръжено да обезпечева и налага британското влияние в Гърция след [[декемвриана]].
