Механика на непрекъснатите среди: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
Общите уравнения на механиката на непрекъснатите среди са следни: уравнения на движението ([[Закони на Нютон#Втори закон на Нютон |втори закон Нютон]], записан за точка от средата); уравнение за непрекъснатост, което изразява за съвместимост на деформациите, които извърша в тримерно пространство и не се проявяват вътрешни разкъсвания от типа на пукнатине и други ефекти; първият и вторият закон на [[Термодинамика|термодинамиката]].
 
Характерът на деформирането или течението на непрекъсната среда в зависимост от приложените сили, т.е. нейната [[Реология|реология]], се задава с помощта на т.нар. конститутивни (определящи) уравнения. Това са съотношения, които свързват напр. [[Тензор|тензора]] на деформацията и производните му с тензора на напреженията и производните му. най-простите конститутивни уравнения са тези за еластично тяло (за което тензорите на напреженията и деформацията са свързани с линейни съотношения) и вискозна течност (за която теензорите на вискозните напрежения и на скоростта на деформация са свързани с линейни съотношения).
 
Важен раздел на съвременната механика на непрекъснатите среди е изследването на най-общата възможна форма на конститутивните уравнения, които отразяват спецификата на механично поведение на даден клас среди и се съгласуват със законите на механиката и термодинамиката. Конкретизирането на тези допустими форми на конститутивните уравнения се осъществява чрез привличане на експериментални данни и числени експерименти на [[Компютър|компютри]].
 
Добавянето на конститутивните уравнения за изследваната среда към общите уравнения на механика на непрекъснатите среди води до системи [[Диференциално уравнение|диференциальни]] или интегродиференциални уравнения, които заедно с дели разпределението на деформациите, преместванията, скоростите, напреженията, температурата и на други параметри в разглежданата среда.
 
Механиката на непрекъснатите среди е теоретична основа, върху която се изграждат класическите раздели механика на течностите и газове, теория на еластичната реология и теория на пластичността, както и съвременната реология, която изучава поведението на среди със сложни еластовискозно-пластични свойства.
 
Френският математик [[Огюстен Луи Коши]] първи формулира тези модели пред 19 век, но изследванията в областта продължават и днес.