Нови Искър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
вандализъм. Към версия от 18:30, 21 ноември 2016 на LordBumbury
Ред 2:
{{Селище в България
| екатте = 357
| население-нси ={{Понижение}} 2250814 041
| надм-височина = 703509
| пощ-код = 1280
| тел-код = (02)991
Ред 11:
| текст3 = Нови Искър
| bgmaps = x = 968226E210&y = 908326E9
| sat = 42.8,23| площ = 5752,80
}}
 
'''Нови Искър''' е град в [[Западна България]]. Той е един от общо 4-те града към [[Столична община]], заедно с гр. [[София]], гр. [[Банкя]] и гр. [[Бухово]].
 
Град Нови Искър е административен център на столичния [[Нови Искър (район)|район „Нови Искър“]], който е един от общо [[Район (градско подразделение)#Списък на районите в България|24-те района]] на [[Столична община]].
[[File:Novi.Iskar.Kurilo.jpg|thumb|250px|Нови Искър, квартал Курило]]
 
== География ==
Градът се намира на 14 [[km]] северно от София. Район „Нови Искър“ включва град Нови Искър с неговите 5 квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне, както и 12 села: Балша, Войняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован, Подгумер, Световрачане и Чепинци. На територията на район „Нови Искър“ живеят постоянно малко над 52 000 души,а в самият град около 30 000 души.
 
Сериозно предимство на град Нови Искър е неговото географско местоположение – той е пресечна точка на различни важни свързващи пътни артерии с вътрешността на страната. Непосредствената близост до град София, както и красивата природа, която го заобикаля, също го прави атрактивен за инвеститори и туристи. Чрез геолого-проучвателни сондажи са открити минерални извори в двата градски квартала на гр. Нови Искър – кв. Кумарица и кв. Гниляне, както и в селата Кътина, Чепинци и Световрачене. Водата на тези мин. извори е подходяща за лечение на редица болести, според изследванията на Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация. За съжаление, на територията на посочените минерални извори няма курортни заведения и тези селища не са обявени за курортни. Градът Нови Искър се пресича от [[река Искър]] в посока от юг на север, като реката е главната отводнителна артерия. В речната мрежа на район „Нови Искър“ влизат още и реките Червена, Блато, Кътинска, Лесновска, Подгумерска и др.
 
Град Нови Искър е изграден върху бреговете на река Искър.
 
== История ==
За град е обявен през май 1974 г. с Указ No 1912 на тогавашния Държавен съвет на Народна република България. Днес в него (по данни към 01.01.2011 г.) живеят малко над 15 000 души.
 
== Квартали ==
[[File:NoviIskar.Izgrev.2009.jpeg|мини|250п|Изглед към квартал Изгрев]]
Градът се състои от общо 5 квартала: „Славовци“, „Кумарица“, Курило", „Изгрев“ и „Гниляне“. Те имат своята интересна и богата история и културно-историческо наследство.
 
Имената на повечето от тях (без „Изгрев“), препращат дълбоко в древността, като изследователи сочат, че са със славянски корени. За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенния съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица.
 
Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище което получило името си от племенния вожд Словутич.
 
Името на кв. [[Гниляне (квартал)|Гниляне]] е известно от султански ферман, носещ дата 23 април 1500 г.
 
При направените разкопки на селищната могила Окол глава са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Археолозите твърдят, че находката е от 1900 – 3000 г. преди н. е. Според историците тук са живели тракийски племена.
 
„Най-младият“ квартал в град Нови Искър е квартал „Изгрев“. Той е възникнал в североизточната част на Нови Искър след Втората световна война, като активно е бил заселен през последните 60 години. Възникнал първоначално като вилна зона, днес в квартал „Изгрев“ живеят постоянно над 3 000 души и той е важна част от града.
 
== Управление ==
[[файл:NoviIskarObshtina.jpg|мини|250п|Сградата на общината]]
Като част от Столична община, район „Нови Искър“ се управлява от кмета на Столичната община, от 61 съветници в Столичния общински съвет, както и от районния кмет на район „Нови Искър“ г-жа Даниела Райчева. Тя е избрана от Столичния общински съвет по предложение на кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова през ноември 2011 г.
 
== Забележителности ==
Районът е богат на паметници на културата. Пет от тях са с категория „национално значение“. Архитектурен и художествен паметник на културата са манастирът „Св. Димитър“ в с. Подгумер, църквата „Свети Николай“ в Негован, църквата „Св. Рождество Богородично“ в с. Житен, стенописите на църквата „Св. Петка“ в с. Балша. Иконостасите в църквите „[[Свети Николай (Славовци)|Свети Николай]]“ в Славовци и „[[Света Троица (Кумарица)|Света Троица]]“ в квартал Кумарица са дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]].<ref name="Василиев 250">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 250 }}</ref>
 
Иконите в „Свети Никола“ в Кумарица са на Щерю Иванов от [[Крушево (град)|Крушево]].<ref name="Василиев 282">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 282 }}</ref>
 
Манастирската църква „Св. Иван Рилски“ и „Св. Йоан Кръстител“ в кв. Курило са обявени, като народна старина. Интересно е, че в Курилския манастир е живял и служил Св. Йоан Рилски, който народът нарича Св. Иван Рилски. В манастира е работила една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст“. От тук се разпространявала християнска литература за Румъния и Русия.
 
Сред светините е Погумерският манастир „Свети вмчк Димитър“, който днес не функционира. Неговата история е от XI век. Археолозите смятат, че на мястото на днешната църква е имало християнски некропол. Манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Той е изграден изцяло в традициите на възрожденската архитектура.
 
Друг паметник, който е в много добро състояние, е църквата „Св. Николай Мирликийски“ в с. Негован. Тя е построена през 1886 г. от майстор Игнат Петров от с. Касилак, Радомирско. Иконостасът е дело на майстора – резбар Стойчо Любенов, а иконите са от майстор Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Доспевски – брат на известния Станислав Доспевски от Самоков. Стенописите и декорацията на църквата са образци от късновъзрожденския период. Този паметник на културата възпитава младото поколение в любов към християнското учение и предизвиква възхищение от майсторите – строители и зографи.
 
Църквата „Св. Петка“ в с. Войняговци е каменна, вкопана в земята. Тя е построена преди Освобождението, но днес стенописите ѝ се нуждаят от реставрация.
 
„Марковата къща“ в с. Доброславци е една от малко запазените къжи във възрожденски стил, въпреки, че днес обектът не е в добро състояние.
 
С над 130-годишна история са стенописите в църквата „Св. Троица“ в с. Мировяне. В списъка на Националния институт по паметници на културата, като художествени паметници на културата са вписани и манастирът „Св. Три светители“ с. Чепинци и църквата „Всех светих“.
 
== Спорт ==
Местният клуб по карате – до носи името „Щит“ а главната му база се намира в спортен център Кумарица.Кв.Кумарица е център на каратето в Нови Искър.В клуба тренират повече от 50 деца и подрастващи и всяка година броят им се увеличава. Състезателите по карате завоюват медали от национални и международни първенства. Президент и играещ треньор на клуба е Павел Стоянов, който е и състезател на националният отбор в категория до 75кг.
 
По-изявени състезатели на карате клуб Щит са :Александър Григоров, републикански шампион и носител на купа България, член на националният отбор. Антонио Соколов, Венцеслав Усов, Калоян Мартинов, Йордан Харизанов, Димитър и Иван Чанини.
 
== Личности ==
В с. Кумарица е живяла известната българска актриса Невена Коканова. В квартал Кумарица е живял и първият български космонавт Георги Иванов. В квартал Кумарица живеят близнаците Росен и Румен Димитрови, световни шампиони по самбо и бойно самбо, две от звездите в българският боен спорт. В квартал Курило живеят двамата братя Николай и Павел Стоянови от рода „Косове“, многократни републикански шампиони по карате-до, членове на националния отбор. В квартал Изгрев живее многократната републиканска шампионка и носителка на международни отличия по плуване Аделина Христова. Йордан Стойков – Бумбо, дългогодишен капитан на футболния Локомотив София и впоследствие футболен треньор е израсъл в Кумарица.
 
== Литература ==
* Ангелов, Юрдан. „Духовни и културно-просветни дейци в село Кумарица в Турско“, София, 1932 г.;
 
== Други ==
Културният живот в град Нови Искър е изключително богат и разнообразен. В града живеят и творят талантливи художници и писатели. Традиция са срещите с тях, организирането на изложби и представянето на новите им творби. Траен е интересът на жителите към фолколора, който е и най-голямото културно богатство на града. Стремежът на всички жители на гр. Нови Искър е да съхранят и предадат на следващите поколения утвърдените народни и фолклорни традиции в града. За осъществяването на този стремеж помагат с дейността си и 4-те народни читалища в гр. Нови Искър със своите танцови състави, театрални колективи и самодейни фолклорни групи. Те развиват богата дейност и способстват за предаване на здравия български дух на подрастващите поколения. Градът Нови Искър организира всяка година, заедно с общините Своге и Мездра, „Празници на Искърското дефиле“, кото дават възможност на жителите от поречието на река Искър да се опознаят и да развиват сътрудничество в областите култура, бизнес, екология, спорт и туризъм.
 
Морският нос [[Курило (нос)| Курило]] на [[Сноу (остров)|остров Сноу]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван в чест на селището Курило.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136848 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Kurilo Point.</ref>
 
== Външни препратки ==