Разлика между версии на „Мохамед ал-Идриси“

9168 байта изтрити ,  преди 2 години
→‎Нузхат ал-Муштак: Fixed typo, Fixed grammar, Added links
(→‎Tabula Rogeriana: Fixed typo, Fixed grammar, Added links)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
(→‎Нузхат ал-Муштак: Fixed typo, Fixed grammar, Added links)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
=== Описание на китайската търговия ===
Ал-Идриси споменава, че китайски [[Джонка|джонки]] носят и търгуват с кожи, железни продукти, коприна, както и стъкло от град [[Ханджоу]]<ref>http://www.muslimheritage.com/uploads/China%201.pdf</ref>
 
=== От ал-Андалус до Америка ===
Ал-Идриси съобщава в своя географски текст ''Нузхат ал-Муштак'' за [[Доколумбови презокеански контакти с Америка]].¡<ref>Mohammed Hamidullah (Winter 1968). "Muslim Discovery of America before Columbus", ''Journal of the Muslim Students' Association of the United States and Canada'' '''4''' (2): 7–9 [http://www.muslimheritage.com/topics/default.cfm?ArticleID=646]</ref>}} Това твърдение се основава на превод на проф. Мухамад Хамидуллах, който е спорен<ref>Idrisi, Nuzhatul Mushtaq– "La première géographie de l'Occident", comments by Henri Bresc and Annliese Nef, Paris, 1999</ref> Според тази теория андалуски мореплаватели ''Mugharrarin'' достигат [[Саргасово море]] близо до [[Бермудски острови|Бермудите]], на хиляди километри от американския континент. Въпреки това, историята съобщена от Идриси първа посочва и формулира концепцията на Великите географски открития.
 
== Нузхат ал-Муштак ==
КактоОсновният и картитетруд на Ал-Идриси издадее сборник с географска информация, счието иметозаглавие наосвен ''Китабгорепосоченият нузхат ал-муштак фи'khtiraq Al-асим''. Иметопревод е преведено и като ''книгаКнига за приятни пътувания в далечни страни''<ref>{{Харвардска система за цитиране|Ahmad|1992}}</ref> или ''удоволствиеУдоволствие отза неготози, който иска да пресече хоризонта''.<ref name="corpus104">{{Харвардска система за цитиране|Levtzion|Hopkins|2000|p=104}}</ref> тяТрудът е запазеназапазен в девет ръкописиръкописни преписа, седем от които съдържат карти.<ref name=">Ducène">{{cite, journal|last1=Ducène|first1=Jean-Charles|title=, Les coordonnées géographiques de la carte manuscrite d'al-Idrisi|journal=//Der Islam|date=, 2011|, volume=86|pages=, p.271–285}}</ref> Във въведението си Ал-Идриси споменава два свои източника на [[Географска координатна система|географски координати]]: [[Клавдий Птолемей]] и астрономът Исхак ибн Ал-Хасан Ал-Заят.
 
Се превежда името на тази работа ("удоволствие от него ..." форма) привлече благоприятни коментар от команди, изберете списъци с имена на функции, както се очаква, ще се отворят нови хоризонти сонда рекогносцировку [[Плутон (планета джудже)|Плутон]] система. В Ал-Идриси Монтес - това е географска особеност е, че системата е наречена на неговото име.<ref>{{Цитат уеб|last=Horizons|first=New|title=Team|url=https://docs.google.com/spreadsheets/d/1pz1AF-fe0TV9YcNl502ThK04hxigxtv04GqtJ380E3I/edit#gid=0|publisher=NASA|accessdate=2015-08-05}}</ref>
 
Във въведението на Ал-Идриси споменава два източника на [[Географска координатна система|географски координати]]: [[Клавдий Птолемей]] и "астроном", който трябва да бъде Исхак ибн Ал-Хасан Ал-Zayyat; и декларира, че е проверил устни доклади от различни стукачей, за да видите, ако географски координати са съгласувани.
 
=== Публикуване и превод ===
Съкратена версия на арабски текст е публикуван в Рим през 1592 с име: ''де-география universali или Китаб нузхат ал-mushtāq фи зикр Ал-amṣār уа Ал-aqṭār уа Ал-buldān уа Ал-juzur уа Ал-madā в ба-Ал-āfāq'' който на английски език ще ''отдих желатель за сметка на градове, региони, държави, острови, градове и далечни страни''.[./Muhammad_al-Idrisi#cite_note-FOOTNOTEAhmad1960158-12 <span class="mw-reflink-text"><nowiki>[12]</nowiki></span>]{{sfn|Ahmad|1960|p=158}}[./Muhammad_al-Idrisi#cite_note-FOOTNOTEAl-Idrisi1592-13 <span class="mw-reflink-text"><nowiki>[13]</nowiki></span>]{{sfn|Al-Idrisi|1592}}като това е единедна от първите арабски книги, някога отпечатани. първиятв превод от арабски на латински. В Марониты Габриел Sionita и Йоан Hesronita превел еДруг съкратен вариант на текста, който е публикуван в Париж през 1619 г. с подвеждащо заглавие ''География nubiensisна Нубия''.[./Muhammad_al-Idrisi#cite_note-FOOTNOTESionitaHesronita1619-14 <spanЕдва class="mw-reflink-text"><nowiki>[14]</nowiki></span>]{{sfn|Sionita| Hesronita|1619}} не дов средата на 19-ти век е публикуван пълен превод на арабскиарабския текст публикуван. Това е превод- на френски Pierreот АмедейПиер-Амеде Жобер.[./Muhammad_al-Idrisi#cite_note-FOOTNOTEJaubert1836.E2.80.931840-15 <spanПрез class="mw-reflink-text"><nowiki>[15]</nowiki></span>]{{sfn|Jaubert|1960 1836–1840}}неточностите в последноизданието време текстови пасажиЖобер са преведениотстранени заи специфичнипълният региони.арабски Презтекст 1970-тее критичнопубликуван отново, като това издание надостига пълнияи текстдо България. Новото издание на Идриси в България през 1960 г. с целия арабски езиктекст е билснабдено публикуванс български превод и коментар.[./Muhammad_al-Idrisi#cite_note-FOOTNOTEAl-Idrisi1970.E2.80.931984-16 <spanТрудът class="mw-reflink-text"><nowiki>[16]</nowiki></span>]{{sfn|Al-Idrisi|1970–1984}}съдържа безценен изворово материал за българските и за
съседните тямим земи бепрез едноXI и XII век. Преводът се превръща в събитие в медиевистиката и дава сега
 
възможност да се запълни една съществена празнота в досегаш-изследванията на стопанския облик на
=== Андалусия-американски контакти ===
българските градове през периода на византийското владичество. Характерното за Идриси е това, че когато разказва за градовето на Балканския полуостров, почти не засяга или много рядко
Ал-Идриси географски текст, ''нузхат ал-Муштак'', много често водят привърженици [[Доколумбови презокеански контакти с Америка|преди колумб Андалусия-Южна Америка за контакт теория]]. В този текст на ал-Идриси пише на брега на Атлантическия океан:{{Цитат|The Commander of the Muslims Ali ibn Yusuf ibn Tashfin sent his admiral Ahmad ibn Umar, better known under the name of Raqsh al-Auzz to attack a certain island in the Atlantic, but he died before doing that. [...] Beyond this ocean of fogs it is not known what exists there. Nobody has the sure knowledge of it, because it is very difficult to traverse it. Its atmosphere is foggy, its waves are very strong, its dangers are perilous, its beasts are terrible, and its winds are full of tempests. There are many islands, some of which are inhabited, others are submerged. No navigator traverses them but bypasses them remaining near their coast. [...] And it was from the town of Lisbon that the adventurers set out known under the name of Mughamarin [Adventurers], penetrated the ocean of fogs and wanted to know what it contained and where it ended. [...] After sailing for twelve more days they perceived an island that seemed to be inhabited, and there were cultivated fields. They sailed that way to see what it contained. But soon [[barque]]s encircled them and made them prisoners, and transported them to a miserable hamlet situated on the coast. There they landed. The navigators saw there people with red skin; there was not much hair on their body, the hair of their head was straight, and they were of high stature. Their women were of an extraordinary beauty.<ref name=Hamidullah>Mohammed Hamidullah (Winter 1968). "Muslim Discovery of America before Columbus", ''Journal of the Muslim Students' Association of the United States and Canada'' '''4''' (2): 7–9 [http://www.muslimheritage.com/topics/default.cfm?ArticleID=646]</ref>}}Този превод на проф. Мухаммад Хамидуллах е спорна, тъй като той информира, след като достигна площад "лепкави и миризливи вода", ''Mugharrarin'' (също така се превежда като "авантюристи") се завръща и първият, който достига на безлюден остров, където те са намерили "огромно количество овце, месото на които е горчив и по-негодни за консумация" и, след това, "продължи на юг и стигнал съобщава остров, където те скоро бяха заобиколени от баркес и донесъл на "село, чийто жители често са светловолосые с дълга и руса коса, както и жените рядка красота". Сред селяните, един говори на арабски, и ги попита откъде са дошли. Тогава царят село що се облекчи ги връща обратно на континента, където те са били изненадани, приветства Бербери.<ref>Idrisi, Nuzhatul Mushtaq&nbsp;– "La première géographie de l'Occident", comments by Henri Bresc and Annliese Nef, Paris, 1999</ref>{{Verify source|date=November 2008}}
засяга занаятчийското производство нав тия градоветях.
 
Идриси е придворен географ на краля на «Сицилия, Италия, Ломбардия и Калабрия» през период, в който италиански
Освен красиви и странни съобщения за тази история, най-вероятно тълкуване{{Източник}} че ''Mugharrarin'' достигна [[Саргасово море|Саргассова морето]], а част от океана, покрит с водорасли, което е много близо до [[Бермудски острови|Бермудските]] още една хиляди километри от американския континент. После, връщайки се, те може би се приземи на [[Азорски острови|Азорских острови]], на [[Мадейра]] , или дори в западна [[Канарски острови|Канарските островите]], [[Йеро|Ел Йеро]] (за овцете). И накрая, историята с Обитаем остров може да се случи на [[Тенерифе]] или на [[Гран Канария|остров Гран Канария]], където ''Mugharrarin'' , предполага се, че се е срещал с някои [[Гуанчи|Guanches]] племе. Това би могло да обясни защо някои от тях биха могли да говорят арабски (някои отделни контакти са били спасени от Канарските острови, Мароко и испания), и защо ги бързо молят да напуснете страната в Мароко, където ги посрещна Бербери. Въпреки това, историята съобщава Идриси е безспорен чрез определени знания на Атлантическия океан Андалусийцы и Мароканци.
търговци систематически навлизат в Балканския полуостров. Вероятно ''Географията'' на Идриси е предназначена да ориентира в кои градове и
 
градски райони могат да се закупят зърнени храни, от които най-много се интересуват по това време италианските търговци, и да
Освен това, Ал-Идриси пише профила си осем ''Mugharrarin'' всички от същото семейство, които са отплава от [[Лисабон]] (''Achbona'') в първата половина на този век и преминаването на водорасли са богати на море за Азорските острови.<ref>{{Google books|id=P54YAQAAMAAJ|title=The journal: account of the first voyage and discovery of the Indies|page=197}}</ref>
засе привилегиинамери на«многолюден Венецияпазар» иза Пизадокараните от 1082,тях 1111, 1126, 1136 гстоки.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА <nowiki>[[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]]</nowiki> КАТО ИСТОРИЧЕСКИ
 
Идриси описва остров Корморани, с която Корво, Кабо Верде предварително определени, но в слаби почви.<ref>{{Google books|id=2WJWAAAAMAAJ|page=135|title=Land to the West: St. Brendan's Voyage to America}}</ref>
 
 
 новото издание на Идриси в България през 1960 г. с целия арабски текст
(снабден с български превод и коментар) за българските и за
съседните тям земи бе едно събитие в медиевистиката и дава сега
възможност да се запълни една съществена празнота в досегаш-
ните изследвания на богат изворов материал за стопанския облик на
българските градове през периода на византийското владичество.
Характерното за Идриси е това, че когато разказва за градо-
вето на Балканския полуостров, почти не засяга или много рядко
засяга занаятчийското производство на тия градове.
Идриси е придворният географ на Рожер II (1130—1154), краля на «Сицилия, Италия, Лом-
бардия и Калабрия», че тъкмо през този период италиянскихе
търговци, покровителствувани от Рожер II, систематически навли-
зат в Балканския полуостров и в българските земи като част от
територията на Византия през XI—XII в. Всъщност Географията
на Идриси е била предназначена да ориентира в кои градове и
градски райони могат да се закупят зърнени храни, от които най-
много се интересували по това време италианските търговци, и да
се намери «многолюден пазар» за докараните от тях стоки. Този
е критерият, от който Идриси разглежда балканския град и който
до голяма степен е и предопределил подбора на включения в Геог-
рафията материал. данните в Географията на Идриси си остават важен
извор за историята на градското стопанство в българските земи
през XI—XII в. Независимо от предназначението й да ориентира
западноевропейските търговци като закупчици на зърнени храни. <ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА <nowiki>[[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]]</nowiki> КАТО ИСТОРИЧЕСКИ
ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref>
 
Проникването на италианската търговия в Балканския полуостров личи по византийските хрисовули
за привилегии на Венеция и Пиза от 1082, 1111, 1126, 1136 г.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА <nowiki>[[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]]</nowiki> КАТО ИСТОРИЧЕСКИ
ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref> 
 
== В популярната култура ==