Правителство на Жан Виденов: Разлика между версии

Правителството на практика спира реформите за преход към [[пазарна икономика]] и вместо това се ориентира към провеждане на „социално-ориентирана“ икономическа политика<ref name="Kalinova">{{cite book |title= Българските преходи 1939- – 2010 |last= Калинова|first= Евгения|coauthors= Баева, Искра |year= 2010|publisher=Парадигма |location=София |isbn=978-954-326-034-8 |pages=291- – 98}}</ref>.

Неговата политика е опит за повторно въвеждане и модифицирана форма на [[Планова икономика|централно планиране]], с цел съживяване на държавните предприятия. Делът на контролираните от правителството цени нараства от 18.,9% през 1994-та до 49% през 1995 г. и до 52.,4% през 1996 г., като последицата от този административен контрол е изкривяване на съотношението между търсенето и предлагането. Освен това комбинацията от контролирани цени на произведената продукция и световни цени на влаганите ресурси води до влошаване на финансовото състояние на онези държавни предприятия, чийто производствен процес се основава на внос на ресурси – те стават губещи. Но правителството не само не спира прякото им субсидиране, а оказва силен натиск върху държавните банки да ги кредитират. И не само това, министър [[Климент Вучев]] издава заповед предприятията да не плащат задълженията си към банките<ref name = „Shokova“>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://darikfinance.bg/novini/53315 | заглавие = Шоковата терапия доказано работи в България, интервю с Красен Станчев | достъп_дата = 15 март 2015 | фамилно_име = Събев | първо_име = Димитър | дата = 14 април 2011 | труд = darikfinance.bg | издател = darikfinance.bg}}</ref>.

През пролетта на 1996 г. избухва и „зърнена криза“. Износът на зърно е либерализиран, но се оказва, че е изнесено повече от допустимото зърно. Хлябът започва да не достига, а правителството не се решава да използва пазарните механизми за преодоляване на кризата, тъй като това би повишило цената на хляба<ref name="Kalinova"/>. Тези кризи водят в крайна сметка до икономически колапс. Зимата в края на 1996 г. е наречена „Виденова зима“ поради рязкото намаляване на хранителните продукти, повишаването на инфлацията (превърнала се в хиперинфлация в началото на 1997 г.) и фалита на множеството банки<ref name = Anatomia>{{cite book | last = Христова | first = Асенка | coauthors = колектив | year = 2004 | title = Анатомия на прехода. Стопанската политика на България от 1989 до 2004 | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-649-690-4 | pages = 57- – 58, 83- – 85}}</ref>.