Разлика между версии на „Кристоф Мартин Виланд“

Ако в ''„Агатон“'' Виланд разсъждава за съвършения човек, то романът му ''„Историята на абдерците“'' (1774–1780) е посветен на реални хора с техните недостатъци. В забавни истории за глупавите деянеия на гражданите на гръцкия град [[Абдера]] Виланд се разкрива като майстор на [[ирония]]та, което го уподобява с [[Волтер]], но най-вече със [[Суифт]]. Но докато Волтер разпростира своята ирония и дори [[скептицизъм]] в областта на социалната [[сатира]], Виланд се ограничава до лека насмешка над човешките пороци.
 
[[File:Wieland Oberon 1780.jpg|thumb|200px|Първото издание на ''„[[Оберон (митология)|Оберон]]“„Оберон“'']]
Съвършената творба на Виланд е фантастичният епос в стихове ''„Оберон“„[[Оберон (митология)|Оберон]]“'' (1780). За него Гьоте казва: „Докато поезията е поезия, златото злато, а кристалът кристал, ''„Оберон“'' ще предизвиква всеобща любов и удивление като шедьовър на поетическото изкуство“. В тази творба най-добре се изявява същността на Виланд като поет в стила рококо с така характерните му любов към орнамента, игра с ярки цветове и развихрена фантазия.
 
В ''„Оберон“'' се редуват картини на селска простота и ориенталски разкош, градска суматоха и отшелнически живот, диви пустини и мирни ливади, рицарски битки и магически танци, весели празненства и страшни корабокрушения. Виланд може да бъде наречен най-големият орнаменталист в немското рококо. Той е забавен, елегантен, за него казват, че е придал на немския език френска лекота и гъвкавост. Още съвременниците му го смятат за изключителен майстор на стила.
 
Значителна е дейността на Виланд и като преводач: претворените от него драми на [[Шекспир]] са изиграли важна роля в историята на немската култура. Виланд превежда също произведения на [[Лукиан]], [[Хораций]] и [[Цицерон]], както и римокатолическия химн от XIII век ''„Стабат матер“''.
 
== Библиография ==
Анонимен потребител