Айно Калас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 37:
В ранните си произведения Калас смесва своите истории с фолклора на естонската литература. В двата тома на „Meren takaa“ (1904–05) и в повестта „Ants Raudjalg“ (1907) тя предпочита формата на реализма, изобразявайки останките на вековното крепостничество в Естония под двойния гнет от етническата немска аристокрация и руската бюрокрация. В сборника от кратки разкази „Lähtevien laivojen kaupunki“ (1913) тя търси нови начини на художествено изразяване, като под влиянието на символизма, се измества от преките социални проблеми към тези с по-универсален характер. Въпреки приетата насока историята описана в „Lasnamäen valkea laiva“ се основават на исторически събития.
 
В крайна сметка Калас намира истинския си глас в [[неоромантизъм|неоромантизма]], особено в нейните кратки, трагични „романи-балади“. Те са написани на архаичен езиков стил от 16-ти и 17-ти век в Естония. Особено открояващи се са произведенията от трилогията „Барбара фон Тисенхузен“. Повтаряща се тема в романите ѝ е това, което тя нарича „убийствения Ерос“ – любов, носеща щастие и удовлетворение, но която често води до смърт.
 
По време на пребиваването си във Великобритания Калас написва няколко от нейните основни произведения. Повечето от романите ѝ са със сюжет на остров Касари, до остров Хиюмаа, където тя прекарва летата си през 20-те и 30-те години. Едновременно с работата си на писател тя става лице и на различни търговски дружества – „Лафайет“, „Суан“ и др. Някои от нейните произведения са били драматизирани в края на 30-не и началото на 40-те, но нямат особен успех, поради политическата обстановка.