Народна република България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 224:
==== Десети ноември и падането на комунизма ====
{{Основна|Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)}}
На [[10 ноември 1989]] г. Тодор Живков е свален от поста [[Генерален секретар на Българската комунистическа партия|генерален секретар на ЦК на БКП]] (той подава оставката си като генерален секретар на заседание на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] на 9 ноември, но в съобщението си до пленума председателстващият [[Георги Атанасов]] „му подава“ оставката и като председател на Държавния съвет, за Живков не знае, а на 17 декември 1989 г. – и от поста [[председател на Държавния съвет|председател на Държавния съвет на Народна република България]]. На тези постове е избран [[Петър Младенов]], който оглавява партията до нейното преименуване на [[БСП]] на 3 април 1990 г. С промяна на Конституцията на 3 април 1990 г. Държавният съвет е разформирован и Петър Младенов е избран за [[президент на България|
На 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана в ''Република България''.
Ред 333:
През следващите години неуспешните опити за преодоляване на стагнацията продължават – предприятията се обединяват в [[Държавно стопанско обединение|Държавни стопански обединения]], [[Аграрно-промишлен комплекс|Аграрно-промишлени комплекси]] и [[Национален стопански комплекс|Национални стопански комплекси]].{{hrf|Иванов|2009|311 – 312}} След [[Българска дългова криза (1973 – 1978)|Дълговата криза]] от 1973 – 1978 година се прави опит за повишаване на ефективността на [[планова икономика|плановата икономика]] в страната посредством „[[Нов икономически механизъм|Новия икономически механизъм]]“, започнал през 1979 г. и продължил през първата половина на 1980-те год.{{hrf|Иванов|2009|316 – 321}}<ref name="иванов-1">{{cite book | last = Иванов | first = Мартин | year = 2008 | title = Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г. | publisher = ИИБМ/Институт „Отворено общество“ | location = София | pages = 97 – 101 | isbn = 978-954-28-0198-6}}</ref> В началото на 80-те години над 70% от [[електроника]]та в целия [[Източен блок]] се произвежда в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-14354979.html |заглавие=Milliarden Dollar Schulden in Moskau. Osteuropa nach dem Ende der Ära Breschnew |достъп_дата=25 юли 2011 |дата= 15 ноември 1981 |труд=Der Spiegel 46/1982 |език=de }}</ref>
През
През 1989 г. 80% от експорта е насочен към страните от [[СИВ]]. <ref name="DieZeit46/1989" /> Веднага след промените в социалистическите страни България, поради слабата си конкурентоспособност, губи „гарантираните“ пазари на страните от [[СИВ]] и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима (75 % от външнотърговския стокообмен на страната е със СИВ, вкл. 55 % – със СССР). Новите пазарни цени на вносните суровини, комбинирани с десетилетията липса на стремеж към енергийна ефективност и ефективност на труда, водят до срив в производството и икономиката като цяло.
| |||