Народна република България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Редакция без резюме
Ред 323:
През 1948 – 1953 г. се провежда [[съветизация на българската икономика]]. От 1944 до 1989 година няма три поредни години на икономически растеж. Стига се дотам, че през 1989 г. БВП на България е 10 млрд. щ.долара.<ref>{{cite book|last1=Teichova|first1=Alice|last2=Matis|first2=Herbert|title=Nation, State, and the Economy in History|publisher=Cambridge University Press|year=2003|isbn=0521792789|page=138}}</ref>
 
През втората половина на 50-те политиката на интензивна [[индустриализация]], финансирана от бюджета, и концентриране на трудови ресурси в градовете довежда до значителен икономически растеж.<ref name="иванов-2">{{cite book | last = Иванов | first = Мартин | year = 2008 | title = Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 – 1989 г. | publisher = ИИБМ/Институт „Отворено общество“ | location = София | pages = 59 – 60 | isbn = 978-954-28-0198-6}}</ref> По времето на [[Вълко Червенков]] (1950 – 1956) България претърпява значителна индустриализация със среден ръст на икономиката от 22.8%.<ref>[http://www.duma.bg/2006/1206/161206/obshtestvo/ob-5.html Интервю с бившия журналист и партизанин Добри Желев], в. „Дума“</ref> Основният двигател на индустриализацията е привличането на стопански ресурс от селото, чрез ниски изкупни цени на селскостопанската продукция и висока продажна цена в търговската мрежа. Това е възможно поради наложената колективизация, партийното управление на селското стопанство и пълната икономическа зависимост на селяните.<ref>{{cite book | last = Знеполски | first = Ивайло | year = 2008 | title = Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория | publisher = Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela | location = София | pages = 201 | isbn = 9789542802365}}</ref> Индустриализацията продължава до средата на 80-те, макар и с далеч по-малки темпове. По-голямата част от износа (82.5% за 1988 г.) е ориентирана към социалистическите страни, като се изнасят главно хранителни продукти (на загуба дотирано производство на свинско, пилешко и агнешко месо за СССР и арабските страни), машини (вкл. изделия на електротехническата промишленост и електронно-изчислителна техника (4 милиарда лева годишно, а изнася за СССР и соцстраните за преводни рубли, вследствие на което натрупва огромен дълг)) и промишлено оборудване (60.5% от общия износ).<ref>[http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact90/world12.txt CIA – The World Factbook], 1990</ref>
 
[[Файл:Vitosha Computer.JPG|мини|Български компютър „Витоша“]]