Уикипедия

Планова икономика в България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Ред 4:
В края на [[Втора световна война|Втората световна война]] България изпада в тежка икономическа депресия. Спадът на националния доход за 1944 година е 15%, а за 1945 година, когато тежките военни разходи се съчетават със суша и лоша реколта в земеделието – 43%. Същевременно безконтролното нарастване на паричната маса и загубата на германските активи на [[Българска народна банка|Българската народна банка]] предизвикват силна [[инфлация]]. В отговор на това през март 1947 година правителството предприема драстични финансови мерки, като с еднократен данък и създаване на блокирани банкови влогове изземва от населението 70% от паричната маса в страната.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Икономиката на комунистическа България (1944 – 1962) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 270 – 274}}</ref>
 
През 1948 – 1953 г. се провежда [[съветизация на българската икономика]]. От 1944 до 1989 година няма три поредни години на икономически растеж. Стига се дотам, че през 1989 г. БВП на България е 10 млрд. щ.долара. През втората половина на 195050-те год. политиката на интензивна [[индустриализация]], финансирана от бюджета, и концентриране на трудови ресурси в градовете довежда до значителен икономически растеж.{{hrf|Иванов|2008|59 – 60}} По времето на [[Вълко Червенков]] (1950 – 1956) България претърпява значителна индустриализация със среден ръст на икономиката от 22,8%.<ref>[http://www.duma.bg/2006/1206/161206/obshtestvo/ob-5.html Интервю с бившия журналист и партизанин Добри Желев], в. „Дума“</ref> Основният двигател на индустриализацията е привличането на стопански ресурс от селото чрез ниски изкупни цени на селскостопанската продукция и висока продажна цена в търговската мрежа. Това е възможно поради наложената колективизация, партийното управление на селското стопанство и пълната икономическа зависимост на селяните. <ref>Знеполски, Ивайло, Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, стр. 201, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София, 2008, ISBN 978-954-28-0236</ref>Индустриализацията продължава до средата на 1980-те год., макар и с далеч по-малки темпове. По-голямата част от износа (82,.5% за 1988 г.) е ориентирана към социалистическите страни, като се изнасят главно хранителни продукти (на загуба дотирано производство на свинско, пилешко и агнешко месо за СССР и арабските страни), машини (вкл. изделия на електротехническата промишленост и електронно-изчислителна техника (4 милиарда лева годишно, а изнася за СССР и соцстраните за преводни рубли, вследствие на което натрупва огромен дълг)) и промишлено оборудване (60,5% от общия износ).<ref>[http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact90/world12.txt CIA – The World Factbook], 1990</ref>▼
През 1948 – 1953 г. се провежда [[съветизация на българската икономика]]. Примитивният характер на българската икономика преди 1946 г. и сходството ѝ с тази на СССР в първите му години са причина налагането на плановото стопанство да въздейства положително на стопанската дейност много по-бързо, отколкото в другите източноевропейски държави.<ref>[https://archive.is/20121213085204/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0058) Foreign and Economic Policies], Библиотека на Конгреса.</ref> Между 1950 и 1973 г. БВП на главата от населението нараства от $ 1651 на $ 5284,<ref name="madison185">{{Harvnb|Madison|2006|p=185}}</ref> а през 1989 г. е $ 6217.<ref>{{cite book|last1=Teichova|first1=Alice|last2=Matis|first2=Herbert|title=Nation, State, and the Economy in History|publisher=Cambridge University Press|year=2003|isbn=0521792789|page=138}}</ref>
 
▲През втората половина на 1950-те год. политиката на интензивна [[индустриализация]], финансирана от бюджета, и концентриране на трудови ресурси в градовете довежда до значителен икономически растеж.{{hrf|Иванов|2008|59 – 60}} По времето на [[Вълко Червенков]] (1950 – 1956) България претърпява значителна индустриализация със среден ръст на икономиката от 22,8%.<ref>[http://www.duma.bg/2006/1206/161206/obshtestvo/ob-5.html Интервю с бившия журналист и партизанин Добри Желев], в. „Дума“</ref> Основният двигател на индустриализацията е привличането на стопански ресурс от селото чрез ниски изкупни цени на селскостопанската продукция и висока продажна цена в търговската мрежа. Това е възможно поради наложената колективизация, партийното управление на селското стопанство и пълната икономическа зависимост на селяните. <ref>Знеполски, Ивайло, Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, стр. 201, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София, 2008, ISBN 978-954-28-0236</ref>Индустриализацията продължава до средата на 1980-те год., макар и с далеч по-малки темпове. По-голямата част от износа (82,5% за 1988 г.) е ориентирана към социалистическите страни, като се изнасят главно хранителни продукти, машини (вкл. изделия на електротехническата промишленост и електронно-изчислителна техника) и промишлено оборудване (60,5% от общия износ).<ref>[http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact90/world12.txt CIA – The World Factbook], 1990</ref>
 
[[Файл:Vitosha Computer.JPG|мини|Български компютър „Витоша“]]
Line 16 ⟶ 14:
Прави се опит за повишаване на ефективността на [[планова икономика|плановата икономика]] в страната посредством „[[Нов икономически механизъм|Новия икономически механизъм]]“, започнал през 1979 г. и продължил през първата половина на 1980-те год. Той протича паралелно с подобни процеси в [[Съветския съюз]]{{hrf|Иванов|2008|97 – 101}}. Започва бурно развитие на [[Електронна промишленост в България|електронната промишленост]], включително [[Производство на компютри в България|производство на компютри]]. В началото на 80-те години над 70% от [[електроника]]та в целия [[Източен блок]] се произвежда в България. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-14354979.html |заглавие=Milliarden Dollar Schulden in Moskau. Osteuropa nach dem Ende der Ära Breschnew |достъп_дата=25 юли 2011 |дата= 15 ноември 1981 |труд=Der Spiegel 46/1982 |език=de }}</ref>
 
През 198080-те год. неспособността на икономиката да привлича и използва финансов [[капитал]], необходим за модернизация, както и нежеланието на управляващата комунистическа партия да ликвидира или реформира редица губещи производства, води до натрупване на значителен [[външен дълг]], който през 1987 г. надхвърля по обем [[БВП]]. Поддържането на изкуствено занижени цени води до редица негативни ефекти, сред които режим на електроснабдяването и недостиг на стоки за крайно потребление. Към края на десетилетието България е натрупала външен дълг от 9 милиарда долара<ref>{{cite book |title= Българските освобождения. Изгубените поуки |last= Данов|first= Румен|year= 2014|publisher= ИК Ера, ИК Глобус|location= София|isbn= 978-954-389-274-7|pages= 581}}, с.412</ref> и е силно затруднена в спазването на финансовите задължения към кредиторите по погасяване на този дълг.
 
През 1989 г. 80% от износа е насочен към страните от [[СИВ]]. <ref name="DieZeit46/1989">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.zeit.de/1989/46/tod-eines-monstrums/komplettansicht | заглавие = Tod eines Monstrums | достъп_дата = 3 септември 2013 | фамилно_име = Pipei | първо_име = Nikolaus | дата = 10 ноември 1989 | труд = Die Zeit 46/1989 | издател = Die Zeit | език = de }}</ref> Веднага след [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|промените в социалистическите страни]] България, поради слабата си конкурентоспособност, губи „гарантираните“ пазари на страните от [[СИВ]] и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима (75 % от външнотърговския стокообмен на страната е със СИВ, вкл. 55 % – със СССР). Новите пазарни цени на вносните суровини, комбинирани с десетилетията липса на стремеж към енергийна ефективност и ефективност на труда, водят до срив в производството и икономиката като цяло.
 
През 198080-те год. НРБ вече развива необичайно обширна (за своята социалистическа история) търговия със западни страни.<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0067) Domestic Policy in the 1960s and 1970s], Библиотека на Конгреса</ref>
 
== Управление ==
Line 36 ⟶ 34:
Освен това БКП периодично разработва програмни документи, които са задължителни за изпълнение от стопанските субекти. Такъв например е [[Нов икономически механизъм|Новият икономически механизъм]] от 1979 г.
 
Според [[Андрей Луканов]], след средата на 80-те става ясно, че отказът от централно планиране е единственият възможен път на икономиката и обществото. Пред двете алтернативи – използването на пазарни лостове, характерни за капиталистическите икономики, и запазването на статуквото, държавното и партийно ръководство на България избира втората. Целта му е чрез реорганизации да напипа „чудотворната“ рецепта, която да съчетае несъвместими цели: запазване на нивото на потреблението и ограничаване на външния и вътрешния дълг, финансова стабилизация и висок ръст на производството.<ref>{{cite book |title= Българската корида. Писма от Развигор |last= Луканов|first= Андрей|authorlink= Андрей Луканов|year= 1993|publisher=Северно ехо |location= Плевен|isbn= 954-8076-19-5|pages= 314}}, с.190</ref> Затова в края на 80-те години ръководството възприема линия на квазиреформи, като въвежда фирмената организация. Това започва с решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП от 1987 г. и намира практическо проявление в Указ 56 за стопанската дейност от януари 1989 г., с който се дава възможност и на обикновените граждани да регистрират фирми<ref name=omda>{{Цитат уеб
| уеб_адрес = http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=723&IDArticle=1756
| заглавие = Указ 56
Line 51 ⟶ 49:
}}</ref>.
 
ТойУказът до голяма степен остава действаща нормативна база и по време на първите години на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода на България към пазарна икономика]].
 
== Структура ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Планова_икономика_в_България“.