Българска академия на науките: Разлика между версии

На [[19 март]] (6 март по стар стил) [[1911]] Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство ).<ref name="bgh"/> ''Периодическо списание на Българското книжовно дружество'' през [[1911]] се преименува в ''Списание на БАН''.<ref name="jas"/> На следващата година, [[1912]], Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.

През 1925 – 1929 г. е построена сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ №1, която макар и пострадала от [[Бомбардировки на София|бомбардировките]] през [[Втора световна война|Втората световна война]] продължава да се използва и днес. През [[1940]] г. се създава и Литературно-художествен клон на БАН <ref name="bgh">Филип Панайотов, Иванка Николова, ''[http://books.google.co.uk/books?id=j3UslQH52OsC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false България – 20 век: алманах]'', изд. Труд, 1999, стр. 551</ref> и академията е преименувана на ''Българска академия на науките и изкуствата'' (БАНИ), като запазва това име до [[1947]].<ref name="bas.bg"/>

С приетите през [[1989]] г. временни правила и последвалия нов Закон за БАН от [[15 октомври]] [[1991]] г. Академията получава пълна [[автономия]], като ръководните органи се избират от служителите на всички научни институти (няколко десетки). <ref name="bas.bg"/> В същото време се поставя въпросът за ефективността на научната и&#768; дейност във връзка с продължаващото финансиране от държавния бюджет.