Евксиноград: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Паметници на културата във Варна, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{coord|43.219167|27.994722|display=title}}
{{Музей
| музей = Дворец „Евксиноград“
Line 9 ⟶ 10:
| директор =
| адрес = Варна, Св. Св. Константин и Елена
| телефон =052 393 140
| страница =http://www.euxinograd.bg
|електронна поща=euxinograde@government.bg}}
'''Дворецът „Евксиноград“''' се намира от северната страна на [[Морска градина (Варна)|Приморския парк]] на град [[Варна]], на малък провлак <ref>[http://s401.photobucket.com/albums/pp96/sssuser/?action=view¤t=Primorski_Evksinograd2009.jpg Космическа снимка на Приморски парк и парка на Евксиноград]</ref>.
Строен е за лятна резиденция на княз [[Александър I Батенберг]] през 1881
== История и сгради на Двореца ==
[[File:BASA-3K-15-442-8-Euxinograd Palace.jpg|thumb|250px|Снимка на двореца „Евксиноград“ от преди 1944 г. Източник: ДА „Архиви“]]
По време на царуването на [[Иван Александър]] (1331
На няколкостотин метра на север от пристанището има множество изключително лековити минерални извори. Тук живеят хора, свързани не само с търговията, но и такива, които се лекуват в минералните извори. По онова време българската аристокрация щедро дарява средства за изграждане на самостоятелни храмове и на цели манастирски комплекси. <ref>[http://www.varnamonastery.bg/history.html История на манастира
По време на Руско-турската война от
Според измерването, извършено през 1909 г., специално за стопанството на
От 4 до 22 август 1880 г. княз Александър I пристига във Варна. Тогава е лансирана идеята Варна да се превърне в лятна столица на Княжеството. Александър Батенберг пристига в града, за да направи първата копка и да положи основния камък на новата катедрала. Князът е настанен в манастира „Св. Димитър“. През цялото му пребиваване обществения живот в града е подчинен на българо-гръцкото съперничество. Във всички общоградски прояви има двойно представителство и дейност: българска, от името на гражданството и гръкоманска, от името на гръцката митрополия и община. Българите използват присъствието на държавния глава, за да внушат на гръкоманите, че макар и малцинство, силата е на тяхна страна. Самите гръкомани пък се оплакват официално на княз Александър I, че са репресирани от българите. През юли 1881 г. от канцеларията на княза започват преговори с гръцката община във Варна за закупуване на манастира
Манастирът
През 1884 г., когато дворецът е в груб строеж, по покана на княз Батенберг в България пристига немският паркостроител Карл Едуард Петцолд, парков директор на принца на Нидерландия. В продължение на две години той проучва климат, терен, местна флора, засажда първите кедри.
Line 37 ⟶ 38:
Избата на двореца е създадена още през 1891 г. за нуждите на княз [[Фердинанд|Фердинанд_I]], семейството и височайшите му гости. Тя заема 2 нива под земята и досега произвежда високо-качествени евксиноградски бели [[вино|вина]] (12 вида) и [[коняк]] (7 вида), сред които и прочутия „евксиняк“. Смята се за една от най-добрите в България.
Други забележителности са оранжериите с над 310 вида растения, царската конюшня „Щала“ (от [[немски]]
Слънчевият часовник пък е подарък на цар Фердинанд от британската кралица [[Виктория (Обединено кралство)|Виктория]] в знак на благодарност за спасяването на английски кораби във Варненския залив.
Line 43 ⟶ 44:
Втората съпруга на цар Фердинанд [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц|царица Елеонора]] много обича мястото и прекарва тук по цяло лято след 1908 г. Тя почива [http://www.lostbulgaria.com/?p=2173] именно в Евксиноград на [[12 септември]] [[1917]] г.
В периода 1946
Понастоящем Дворецът
== Дворцов парк ==
[[File:Euxinograd - Neptune.jpg|thumb|250px|Статуята на Нептун]]
Една от най-красивите страни на Евксиноград е неговият парк. Той заема над 550 дка от общо 800 на резиденцията. Първоначално цялата територия от местността Траката до нос Чаталташ са оградени с триметрова каменна стена с обща дължина 3 км. Строителството на парка започва през 1888 г. по проект на френския дендролог Ноймайер от Горската академия в Тарант – Германия, като първият етап обхваща времето 1890
Първият декоративен материал за парка е доставен от Марсилия през 1880
По онова време е създаден и декоративният разсадник за производство на посадъчен материал. Най-напред в парка са били засадени ели, кедри, кипариси и либоцедруси (около оранжериите на двореца и в парка). След тях пищни рози, рододендрони и азалии се спускат към морския бряг. Проектът на Мартине за обширен крайбрежен парк включва рядка колекция от дървета – от [[червен дъб]] до атлантически кедър, които се срещат единствено тук на Балканския полуостров.
От внесените видове успешно са се приспособили в парка Sterculia platanifolia, Paulovnia tomentosa, Criptomeria japonica, Liriodendrin tulipifera, Quercus ilex, Diospiris lotus, Lagerstroemia indica, Hibiscus siriacus, Zyzyphus vulgaris, Cercis siliguastrum, Brous-sonetia papurifera, Ficus carica, Maclura aurantiaca, Cedrus atlantica, Cedrus deodara, Cedrus libani, Seguoia gigantea, Cupressus pyramidalis и много други. Между 1914
От 1921 г. паркът се води като поделение на Царските ботанически градини. Управител тогава е Георги Шиваров. През 1921 г. парк
Естествено продължение на двореца към морето е градината с езерото, известно под наименованието „Водни
В северната част на парка се намират останки от ранно византийска крепост от V-VI в. ограждаща малък нос известен с името
Първият
В периода 1950
Паркът е специфична екосистема с много богата колекция от растителни видове с голяма научна и ботаническа стойност.
== Оранжерии ==
Оранжериите са 3:
* висока и ниска палмови оранжерии
* френска оранжерия
* холандска оранжерия
В оранжериите се отглеждат над 500 вида цветя, над 200 вида фиданки за попълване на пейзажните групи и оформяне на нови. При поддържането на парка съществува приемственост, като са запазени мащабът и характерът на композицията, пространствата са с богато обемно-пространствено и колоритно въздействие. Най-старото дърво във Варненския регион е
== Археология ==
Според последните археологически разкопки (2006
По време на разкопките в складовите помещения са открити тези и множество други следи от стоки, огромен брой средновековни монети, сред които много византийски, български, на [[Епирско деспотство|епирски]], [[Влашко|влашки]], [[Молдова|молдовски]], [[Кримско ханство|кримо-татарски]], османо-турски и [[Мамелюки|мамелюкски]] от Египет и английски от 14 век. В Месемврийска хроника се споменава за нападение на татарите през 1399 г.<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2006/03/18/supplement/s4738_7.htm Златни перпери под царския дворец]</ref> След нахлуването на османските турци, наред с Варна и околните градове крепостта е изравнена със земята, а населението поголовно изклано, за което свидетелстват следите по откритите мъжки, женски и детски скелети. Просъществувала е до началото на XV век (последните открити монети са от 1404 г.), когато била разрушена.
При строежите в резиденцията са намерени археологически находки от дълбока древност
== Съвременна ретроспекция ==
[[Файл:Euxinograd плаж.jpg|350px|мини|Стената, разделяща плажа за управляващи и за обикновени граждани.]]
През април 2011 г. е учреден '''Ротаракт клуб Евксиноград,''' в който влизат 21 талантливи младежи
Стана традиция всяко лято да се провежда оперният фестивал
В разрез с Конституцията и законите на Република България плажът на Евксиноград е ограден за управляващи и обикновени граждани.
== Галерия ==
<gallery>
Image:Euxinograd Palace - view 1.jpg|Поглед към двореца
Line 102 ⟶ 103:
</gallery>
== Литература ==
* [[Стивън Констант]]: ''„Фердинанд Лисицата“''. София. 1992
Line 112 ⟶ 113:
*[http://www.euxinograd.bg официален сайт]
* [https://www.youtube.com/watch?v=eEXSdawvuJ0 Видеоклип на 3D модела на двореца]
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1784 ''
* [http://www.varna-bg.com/library/kraeznanie/evxinograd.htm История на двореца Евксиноград], varna-bg.com
* [http://evksinograd.ifastnet.com Неофициален сайт]
* [http://whata.org/blog/evksinograd Достъпният Евксиноград]
* [http://www.bacchus.bg/show.php?storyid=789192 Евксиноград: Замък на брега на морето]
* [http://www.lostbulgaria.com/?cat=234 Изгубената България
{{Квартали на район Приморски}}
|