Опълченците на Шипка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
 
Нека носим йоще срама по челото,
 
синила от бича, следи от теглото;
 
нека спомен люти от дни на позор
 
да висне кат облак в наший кръгозор;
 
нека ни отрича исторйята, века,
 
нека е трагично името ни; нека
 
Беласица стара и новий Батак
 
в миналото наше фърлят своя мрак;
 
нека да ни сочат с присмехи обидни
 
счупенте окови и дирите стидни
 
по врата ни още от хомота стар;
 
нека таз свобода да ни бъде дар!
 
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
 
свети нещо ново, има нещо славно,
 
що гордо разтупва нашите гърди
 
и в нас чувства силни, големи плоди;
 
защото там нейде навръх планината,
 
що небето синьо крепи с рамената,
 
издига се някой див, чутовен връх,
 
покрит с бели кости и със кървав мъх
 
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
 
защото в Балкана има един спомен,
 
има едно име, що вечно живей
 
и в нашта исторья кат легенда грей,
 
едно име ново, голямо антично,
 
като Термопили славно, безгранично,
 
що отговор дава и смива срамът,
 
и на клеветата строшава зъбът.
 
 
О, Шипка!
 
Три деня младите дружини
 
как прохода бранят. Горските долини
 
трепетно повтарят на боя ревът.
 
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
 
гъсти орди лазят по урвата дива
 
и тела я стелят, и кръв я залива.
 
Бури подир бури! Рояк след рояк!
 
Сюлейман безумний сочи върха пак
 
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
 
И ордите тръгват с викове сърдити,
 
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
 
Върхът отговаря с други вик: ура!
 
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
 
дружините наши, оплискани с кърви,
 
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
 
всякой гледа само да бъде напред
 
и гърди геройски на смърт да изложи,
 
и един враг повеч мъртъв да положи.
 
Пушкалата екнат. Турците ревът,
 
насипи налитат и падат, и мрът; -
 
Идат като тигри, бягат като овци
 
и пак се зарвъщат; българи, орловци
 
кат лъвове тичат по страшний редут,
 
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
 
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
 
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
 
от никъде взорът надежда не види
 
и братските орли не фърчат към тях.
 
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
 
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
 
Талазите идат; всичките нащрек са!
 
Последният напън вече е настал.
 
Тогава Столетов, наший генерал,
 
ревна гороломно: "Млади опълченци,
 
венчайте България с лаврови венци!
 
на вашата сила царят повери
 
прохода, войната и себе дори!"
 
При тез думи силни дружините горди
 
очакват геройски душманските орди
 
бесни и шумещи! О, геройски час!
 
Вълните намират канари тогаз,
 
патроните липсват, но волите траят,
 
щикът се пречупва - гърдите остаят
 
и сладката радост до крак да измрът
 
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
 
с една смърт юнашка и с една победа.
 
"България цяла сега нази гледа,
 
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
 
ако би бегали: да мрем по-добре!"
 
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
 
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
 
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
 
Камъне и дървье изчезнаха там.
 
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
 
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
 
кат демони черни над черний рояк,
 
катурят, струпалят като живи пак!
 
И турците тръпнат, друг път не видели
 
ведно да се бият живи и умрели,
 
и въздуха цепят със демонский вик.
 
Боят се обръща на смърт и на щик,
 
героите наши като скали твърди
 
желязото срещат с железни си гърди
 
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
 
като виждат харно, че умират веч...
 
Но вълни по-нови от орди дивашки
 
гълтат, потопяват орляка юнашки...
 
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
 
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
 
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
 
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
 
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
 
славата му дивна като някой ек
 
от урва на урва и от век на век!''
„Опълченците на Шипка“'' е едно от най-популярните български стихотворения. В продължение на десетилетия то е изучавано подробно още в [[начално училище|началното]] и [[основно училище|основното училище]], като откъси от него или целият текст се учат наизуст.