Западна Европа: Разлика между версии

Приетата дефиниця на концепцията за Западна Европа е създадена след [[Втората световна война]], в резултат на [[Студената война]] (приблизително 1945-1991) и включва всички страни, които застъпват позицията на [[Съединените щати]], противопоставящи се на [[комунистическия режим]] в [[Съветския съюз]] и страните от [[Източен блок|Източния блок]]. Някои от западните държави са станали демокрации едва наскоро - [[Испания]] и [[Португалия]], например, са били под [[диктатура|диктаторски режими]] до 1975 годинаг. Други страни, които са влезли неутрална позиция по време на Студената война, като [[Швейцария]] и [[Швеция]] също се считат за част от Западна Европа. Те се присъединяват към западните икономически организации - европейската ([[ЕАСТ]], например), а техните икономики определено са били далеч от комунизма в Източна Европа. Смисълът на понятието „Западна Европа“ в географски план започва да отстъпва с включването на Гърция в западноевропейските страни - [[Гърция]] се намира в действителност до някои страни от източневропейскияизточноевропейския регион.

Западноевропейският район включва 25 страни, от които 15 са членки на ЕС. Регионът има широк излаз на Средиземно море. Отворен е към Атлантическия океан, което улеснява стопанския контакт между региона и останалите страни в света, включително Япония и САЩ. Регионът е общ икономически механизъм с единен природен, демографски и стопански потенциал. Страните в него се стремят да премахнат границите помежду си(споразумението в Шенген), поради което размерът на територията им постепенно губи значението си. Процесът на интегриране доведе до формирането на Европейско икономическо пространство (ЕИП). След 1993 г. то се оформя като една от икономическите сили в света с около 46% от световната търговия. Три четвърти от тази търговия е в рамките на Европа, което е доказателство за отварянето на границите и за връзките между страните, формирали ЕИП. Движението на хора, стоки и капитали стимулира икономическото развитие на региона, изграждането на единна инфраструктура.За стопанското спояване на региона допринасят тунелът под Ла Манш, свързващ Великобритания с континента, и речният път Рейн-Майн-Дунав, чрез който се съединяват Северно и Черно море.