Иисус Христос: Разлика между версии

На [[1 април]] [[786]] г. (от основаването на Рим), 6 дни преди Пасха ([[Цветница|Връбница]]), Иисус влиза заедно с апостолите в Йерусалим, прогонва търговците от храма, проповядва там и предизвиква враждата на юдейските първосвещеници, книжници и старшини, особено на [[фарисей|фарисеите]]. В сряда на 4 април, ([[Юда]]) един от учениците му, го предава за [[Трийсетте сребърника|30 сребърника]] на [[Синедрин|Синедриона]]. Христос се отправя от [[Витания]], където извършва най-голямото чудо ([[Лазаровден|Възкресение Лазарево (Лазаровден)]]), в Йерусалим, за да празнува Пасха с учениците си. При Тайната вечеря извършва тайнството на [[Евхаристия]]та с хляб и вино. В полунощ отива в [[Гетсиманската градина]] край Йерусалим заедно с апостолите Петър, Яков и Йоан (Молитва за чашата; [[Преображение Господне]]). Сред втурналата се в градината тълпа е [[Юда Искариотски]] – един от апостолите, който целува Христос, което е уговорен знак за разпознаване. Христос е пленен и отведен в двореца на Анна (Аннан), след това при първосвещеника [[Кайфа]], под чието председателство свиканият синедрион осъжда Христос на смърт. Римският прокуратор [[Пилат Понтийски]] отначало не желае, но е заплашен с обжалване до Рим и накрая потвърждава смъртната присъда. В петък около 09 ч. (третия час = 06 ч. + 3 часа). Христос, заедно с двама разбойници, е отведен от [[Древен Рим|римски]] войници и разпънат на кръст на хълма [[Голгота]] в Йерусалим. Издъхва след 6 часа около 15.00 ч. (деветия час – виж Библията – Матей 27:46). Приема се, че Исус Христос е починал около 30 ггодишен.<ref>Годината на смъртта е по време на управлението на Пилат (26 – 36 г.), но не е посочена изрично. Според евангелията датата на смъртта съвпада с [[пасха]]та или с подготвителния ден за нея. Това означава, че Исус Христос е починал на 14 или 15 нисан, който според еврейския календар се пада в 30, 31, 33 или 34 г. По-голямата част от новозаветните [[богослов]]и приемат, че Христос е починал през 30 г., тъй като [[Павел (апостол)|ап. Павел]] става християнин между 32 и 35 г. (вж. Gerd Theißen, Anette Merz. ''Der Historische Jesus'', S. 152ff; Leonard Goppelt. ''Theologie des Neuen Testaments'', S. 71)</ref>