Ориноко: Разлика между версии

Извира от [[Гвианска планинска земя|Гвианската планинска земя]] в близост до границата с [[Бразилия]], откъдето прави широк завой, като първо тече на [[югозапад]], после на [[запад]], [[север]] и накрая [[североизток]] и се влива в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] и Парийския залив като образува делта. Дължината ѝ е 2 140 км. [[Водосборен басейн|Водосборният басейн]] на реката е 880 000 км², от които 76,3% е във Венецуела, и останалите 23,7% са в [[Колумбия]].

При пълноводие (през [[лято]]то, когато в басейна ѝ падат обилни дъждове), нейните води се качват с 15 метра и предизвикват наводнения. Тогава ширината достига 22 километра, а дълбочината 100 метра. Влива се чрез [[делта]]. На един от притоците на река Ориноко се намира най-големия водопад на света [[Анхел]], висок 1 054 м. Повечето реки във Венецуела са притоци на Ориноко. Ориноко и притоците му са жизнено важна транспортна система във вътрешността на Венецуела.

Докато устието на реката е открито на [[1 август]] [[1498]] година от [[Христофор Колумб]] по време на неговото трето пътуване, изворът, намиращ се на височина 1054 метра е открит и изследван едва 453 години по-късно през [[1951]] от смесен екип от Венецуела и Франция.