Сирак Скитник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ препратка |
смяна на шаблон |
||
Ред 1:
{{Личност
{{Писател▼
| име = Панайот Тодоров Христов
|
| описание = български писател и художник
| портрет = Sirak Skitnik.jpg
| псевдоним = '''Сирак Скитник''', П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С.▼
| портрет-описание =
| роден-място
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
| националност = {{BUL}}
| работил = [[учител]], [[библиотекар]], [[чиновник]]
| период = ▼
| жанрове = ▼
| теми = ▼
| направление = ▼
| дебют = ▼
| известни творби = ▼
| награди = ▼
| повлиян = ▼
| повлиял = ▼
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
|
|
| период =
| учител = [[Леон Бакст]]
| академия = Частно училище в Петербург
| направление = [[живопис]]
| патрон =
| творби =
| повлиян = [[Николай Рьорих]], [[Иван Билибин]], [[Кузма Петров-Водкин]]
| повлиял =
| избран =
| награди =
▲}} {{Личност/Писател
| категория = писател
▲| псевдоним = '''Сирак Скитник''', П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С.
▲| период =
| жанрове = [[стихотворение]]
▲| теми =
▲| направление =
▲| дебют =
▲| известни творби = „Изповеди“ (1910)
▲| награди =
▲| повлиян =
▲| повлиял =
}}
}}
'''Сирак Скитник''' е артистичният псевдоним на българския писател и художник '''Панайот Тодоров Христов'''.
Line 29 ⟶ 46:
Роден е на 22 ноември 1883 г. Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. [[Върбец]], в Сливен и другаде (1903 – 4). През 1908 г. заминава за [[Петербург]], където учи [[живопис]] в частното училище на [[Леон Бакст]] (състудент на [[Марк Шагал]] и [[Василий Кандински]]).
Член на групата ''„Мир искусства“'', която в края на [[19 век]] и началото на [[20 век]] се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа ([[Николай Рьорих]], [[Иван Билибин]], [[Кузма Петров-Водкин]]); изпраща литературно-художествени писма до сп. ''„Демократически преглед“''. През 1912 г. се завръща в [[България]], участва в [[Балканска война|Балканската война]]. През 1913 – 17 г. учителства в [[Асеновград]].
Съредактор на сп. ''„Златорог“'' – от 1922 г. Драматург и артистичен секретар на [[Народен театър|Народния театър]] в София 1923 – 24), където поставя през 1923 г. пиесата на [[Морис Метерлинк]] ''„Мона Вана“'' и изработва проектите на декори към нея. През 1924 – 25 г. е [[библиотекар]] в Министерството на просвещението. Председател (1927) на дружество ''„[[Родно изкуство]]“'', пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. [[СБХ]]). На 25 януари 1935 г. Цар [[Борис III]] издава указ, с който се удържавява [[БНР|Радио „София“]]. На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема поста ''главен ръководител'' на радиото и остава на него до
Умира на 5 март 1943 г. в град София.
Line 38 ⟶ 55:
Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира през 1905 г. със стихове в сп. ''[[Художник (1905 – 1909)|„Художник“]]''. Сътрудничи с поетични творби на списанията ''„Наш живот“'', ''„[[Демократически преглед]]“'', ''„Наблюдател“'', ''„Слънце“'', ''[[Българан (списание)|„Българан“]]''.
Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност
Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията ''„Българска реч“'', ''[[Съвременник (1921 - 1923)|„Съвременник“]]'', ''[[Везни (списание)|„Везни“]]'', ''[[Хиперион (списание)|„Хиперион“]]'', ''„[[Златорог]]“'', ''„Художествена култура“'' и др. Естетически и творчески се противопоставя на [[миметизъм|миметичния]] принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към [[експресионизъм|експресионизма]] (статиите ''„Старо и ново изкуство“''– 1919 г.; ''„Тайната на примитива“'' – 1923 г).
Line 44 ⟶ 61:
== Съчинения ==
[[File:Sirak Skitnik and Mihail Gerdzhikov.jpg|мини|250п|Сирак Скитник (вторият) с [[Михаил Герджиков]] (петият) и приятели]]
* ''Изповеди. Кн. 1. Стихове''. 1910.
* ''Избрани статии (1920 – 1942)'', 1981.
== Източници ==
Line 52 ⟶ 69:
== Външни препратки ==
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1444857756405&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=Сирак+Скитник&fn=search&vid=NALIS_VIEW От и за Сирак Скитник в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]
* [http://liternet.bg/publish4/sskitnik/index.html Биографична справка и творби на Сирак Скитник в Литернет]
* [http://liternet.bg/publish/katalog/about/s/sirak-skitnik.htm Критика за Сирак Скитник в Литернет]
* [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=164&LangID=1 Сирак Скитник в Словото]
* {{Моята библиотека автор|sirak-skitnik|Сирак Скитник}}
| |||