Албрехт Пенк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м инфо-кутия - допълване; биография - допълване; форматиране: 3x тире, 2x тире-числа, 4 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
| име = Албрехт Пенк (Albrecht Penck)
| име-оригинал = Albrecht Friedrich Karl Penck
| категория = географ
| описание = немскигермански географ и геоморфологгеолог
| портрет = Albrecht Penck.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = Ройдниц, предградие на [[Лайпциг]], [[Германия]]
| починал-място = [[Прага]], [[Чехия]]
| националност = {{Германия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = географ
| област = [[География]], [[геоморфология]]
| образование = [[Лайпцигски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Виенски университет]]<br>[[Хумболтов университет]]
| студенти = [[Йован Цвиич]], [[Наомаса Ямазаки]], [[Емануел де Мартон]], [[Жеко Радев]]
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
Line 20 ⟶ 21:
}}
 
'''Албрехт Фридрих Карл Пенк''' ({{lang-de|Albrecht Friedrich Karl Penck}}) е [[германски]] [[География|географ]] и [[Геология|геолог]]. Работи главно в областта на теоретичната [[геоморфология]]та и палеогеография на [[кватернер]]а, глациалнитепо земнивъпросите формина кватернерното заледяване на [[Алпите]] и [[климатологияморфология]]та на земната повърхност. Извършва геоморфоложки изследвания в [[България]].
 
== Биография ==
Университетски професор е в катедрата по Физическа география към [[Виенски университет|Виенския университет]] (1885-1906 г.). Там негови ученици са сръбския географ [[Йован Цвиич]], доайена на японската географска школа [[Наомаса Ямазаки]] и френския географ [[Емануел де Мартон]]. След смъртта на [[Фердинанд фон Рихтхофен]], в периода 1906-1927 г. ''Албрехт Пенк'' е директор на Географския институт към [[Берлин]]ския [[Хумболтов университет]] (тогава Университет „Фридрих-Вилхелм“). През 1911-1914 г. негов ученик е българския геоморфолог проф. [[Жеко Радев]]. От 1906 година е член на [[Кралска шведска академия на науките|Шведската Кралска академия на науките]]. Директор е на [[Берлински институт по океанография|Берлинския институт по океанография]] от 1918 година.
Роден е на [[25 септември]] [[1858]] година в [[Ройдниц]], предградие на [[Лайпциг]], Германия, в семейството на Емил Пенк (1829 – 1880) – книжар и Елизабет Пенк (1833 – 1896). След завършване на средното си образование през 1875 следва в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]], където изучава [[химия]], [[ботаника]], [[минералогия]] и геология.
 
УниверситетскиОт професор1885 до 1906 година е университетски професор в катедрата по Физическа география към [[Виенски университет|Виенския университет]] (1885-1906 г.). Там негови ученици са сръбския географ [[Йован Цвиич]], доайена на японската географска школа [[Наомаса Ямазаки]] и френския географ [[Емануел де Мартон]]. След смъртта на [[Фердинанд фон Рихтхофен]], в периода 1906- – 1927 г. ''Албрехт Пенк'' е директор на Географския институт към [[Берлин]]ския [[Хумболтов университет]] (тогава Университет „Фридрих-Вилхелм“). През 1911- – 1914 г. негов ученик е българския геоморфолог проф. [[Жеко Радев]]. От 1906 година е член на [[Кралска шведска академия на науките|Шведската Кралска академия на науките]]. Директор е на [[Берлински институт по океанография|Берлинския институт по океанография]] от 1918 година.
==Трудове==
 
От 1906 година е член на [[Кралска шведска академия на науките|Шведската Кралска академия на науките]]. Директор е на [[Берлински институт по океанография|Берлинския институт по океанография]] от 1918 година.
 
Умира на [[7 март]] [[1945]] година в [[Прага]], [[Чехия]], на 86-годишна възраст.
 
== Трудове ==
* ''Studien über lockere vulkanische Auswürflinge'', 1878
* ''Die Geschiebeformation Norddeutschlands'', 1879