Разлика между версии на „Николаевка“

В следващите години тук се установяват българи преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, се заселва в с. Хадърча (днес с. Николаевка), а другата част, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което сега се нарича Голица. Това ново население представлява етническата основа на българското национално Възраждане във Варненския край.
 
Към средата на 19 век, когато в този край проблясват първите зари на национална пробуда, с. Хадърча заема ръководна роля на подбудител и организатор на българщината във Варненско. Изключителната заслуга за това се пада на будния и предприемчив селски чорбаджия и голям родолюбец Атанас Георгиев. Роден в с. Голица, Месемврийско и получил според тогавашните понятия едно добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил по време на [[Руско-турскататурска война през(1828-1829)|Руско-турската война (1828/29-1829) г.]] като преводач при русите, с които е ходил чак до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил и установил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния човек в селото, и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия.
 
Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки невежеството на своите съселяни сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си. За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, условен за 500 гроша годишно и храна, започва работа с 10 – 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща.