Външната политика на страната е напълно възобновена със [[СССР]] и нейните сателити в [[Източна Европа|Източна]] и [[Централна Европа]]. С тях се осъществява 86,.25% от външният стокообмен на България. На [[14 май]] [[1955]] г. във [[Варшава]] е подписан [[Варшавски договор|Договор за дружба]], сътрудничество и взаимопомощ между [[Народна социалистическа република Албания|Народната република Албания]], [[Народна република България|Народната република България]], [[ГДР|Германската демократична република]], [[Полска народна република|Полската народна република]], [[Социалистическа република Румъния|Румънската народна република]], СССРСъюзът на съветските социалистически републики, [[Народна република Унгария|Унгарската народна република]] и [[Чехословашка социалистическа република|Чехословашката социалистическа република]]. Тои предвижда оказване на военна помощ при нападение на някоя от страните в пакта, създаване на обединено командване и съвместно решаване на важни политически и икономически връзки. Варшавският договр е за срок от 20 години и дава „законова“ възможност на СССР да се противопостави на всеки опит на народите от т.нар. [[Източен блок]] да отстояват своята независимост ([[Унгария]] през 1956 г. и [[Чехословакия]] през 1968 г.)<ref name="Encyclopedy"/>.
Нарушаване на човешките права в България е сериозна пречка за участието ѝ в международни организации и програми. Едва на [[14 декември]] 1955 г., и то след силен дипломатически натиск от страна на [[Съветския съюз]] и взаимни отстъпки на [[Великите сили]], страната е приета за член на [[ООН]]. Половин година по-късно ([[17 май]] [[1956]] г.) тя става член и на [[ЮНЕСКО]]<ref name="Encyclopedy"/>.