Фердинанд фон Рихтхофен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м инфо-кутия - допълване; биография - допълване; форматиране: 10x тире, 7x тире-числа, 5 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
| име = Фердинанд фон Рихтхофен
| име-оригинал = Ferdinand Paul Wilhelm von Richthofen
| категория = географ
| описание = немскигермански географ и геолог
| портрет = Ferdinand von Richthofen (1833-1905).jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Покой (Полша)|Покой]], [[Горна Силезия]], днес в [[Полша]]
| починал-място = [[Берлин]], [[Германия]] (по това време [[Германска империя]])
| националност = {{Германия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = географ
| област = [[География]], [[геология]], [[геоморфология]]
| образование = [[Хумболтов университет]]<br>[[Вроцлавски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Бонски университет]]<br>[[Лайпцигски университет]]<br>[[Хумболтов университет]]
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с = [[път на коприната]]
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
[[Барон]] '''Фердинанд Паул Вилхелм фон Рихтхофен''' ({{lang-de|Ferdinand Paul Wilhelm von Richthofen}}) ([[5 майгермански]] [[1833Геология|геолог]] -и [[6 октомвригеограф]], [[1905изследовател]]) известенна [[Германия|немскиСАЩ]] и [[географКитай]] и изследовател. Считан е за родоначалник на [[геоморфология]]та и за пръв път използва термина ''[[път на коприната]]'' (''Seidenstraße'') в изследователските си трудове относно [[Китай]]. Автор на еоличната хипотеза за произхода на льоса[[льос]]а, президент на Берлинското географско дружество от 1873 г.
 
== Биография ==
Образованието си получава в университетите в [[Бреслау]] и [[Берлин]].
=== Ранни години (1833 – 1860) ===
Роден е на [[5 май]] [[1833]] година в [[Покой (Полша)|Покой]], [[Горна Силезия]] (днес в [[Полша]]). Учи геология в университетите в [[Вроцлавски университет|Бреслау]] и [[Берлински университет|Берлин]]. През 1856 получава докторска степен и започва работа като геолог. В периода 1856 – 1860 провежда геоложки изследвания в [[Южен Тирол]] ([[Алпи]]) и [[Трансилвания]] ([[Карпати]]).
 
=== Изследователска дейност (1860 – 1873) ===
От 1856 до 1860 провежда геоложки изследвания в [[Тирол]], [[Трансилвания]] и [[Унгария|Северна Унгария]].
През 1860 – 1862, заедно с пруското посолство посещава [[Филипините]], [[Ява]], [[Тайван]], [[Сулавеси]], [[Тайланд]], [[Бирма]] и [[Япония]]. След това от 1862 до 1867 напуска [[Азия]] и заминава за [[САЩ]], където работи по геоложки проблеми главно в [[Калифорния]] и в [[Сиера Невада]]. През 1868, финансиран от Търговската камара на [[Сан Франциско]], се завръща отново в Азия и до 1872 се посвещава на интензивно изследването на империята на [[Китай]]. Изходен пункт на пътуването му е [[Шанхай]], откъдето провежда седем пътешествия като обикаля 13 от тогавашните 18 провинции на Китай. Най-важните се явяват третото (1869) – през [[Шандун]] и [[Манчжурия|Южна Манчжурия]], петото (1870) – през Централен Китай от [[Гуанджоу|Кантон]] до [[Пекин]] и последното (1871 – 1872) – по Северен и Западен Китай. Това негово пребиваване в Китай раздвижва и съживява географията с нови идеи, разкривайки вътрешните връзки между геоложкия строеж на [[скали]]те, [[Релеф (геоморфология)|релефа]], [[климат]]а, [[Флора|растителния]] и [[животинския свят]], [[Гъстота на населението|гъстотата на населението]], [[Икономика|икономическата дейност]] на човека и неговата [[култура]] въобще.
 
Благодарение на това всестранно изучаване на света, което е направено за пръв път в Китай от Рихтхофен, като някои негови части са проучени по-добре, от която и да е европейска държава. Особено добре са проучени планинските [[ландшафт]]и на Северен Китай, льосовите тераси на [[Хуанхъ]], провинция Шандун и изпъстреното със заливи югоизточно крайбрежие на Китай. С всичките свои изследвания Рихтхофен полага началото на нова наука – геоморфология.
През 1860-1862, заедно с пруското посолство посещава [[Филипините]], [[Ява]], [[Тайван]], [[Сулавеси]], [[Тайланд]], [[Бирма]] и [[Япония]]. След това от 1862 до 1867 провежда експедиция в [[САЩ]] в планината [[Сиера Невада]].
 
=== Следващи години (1873 – 1905) ===
През 1868 Рихтхофен отново се връща в [[Източна Азия]] и до 1872 се занимава с изследването на [[Китай]]. Изходен пункт на пътуването му е [[Шанхай]], откъдето провежда седем пътешествия като обикаля 13 от 18 провинции на [[Китай]]. Най-важните се явяват третото (1869) - през [[Шандун]] и [[Манчжурия|Южна Манчжурия]], петото (1870) - през [[Китай|Централен Китай]] от [[Гуанджоу|Кантон]] до [[Пекин]] и последното (1871-1872) - по [[Китай|Северен]] и [[Китай|Западен Китай]]. Това негово пребиваване в [[Китай]] раздвжва и съживява географията с нови идеи, разкривайки вътрешните връзки между геоложкия строеж на скалите, релефа, климата, растителния и животинския свят, гъстотата на населението, икономическата дейност на човека и неговата култура въобще. Благодарение на това всестранно изучаване на света, което е направено за пръв път в [[Китай]] от Рихтхофен, като някои негови части са проучени по-добре от която и да е европейска държава. Особено добре са проучени планинските ландшафти на [[Китай|Северен Китай]], льосовите тераси на [[Хуанхъ]], провинция [[Шандун]] и изпъстреното със заливи югоизточно крайбрежие на [[Китай]]. С всичките свои изследвания Рихтхофен полага началото на нова наука – геоморфология.
След завръщането си в [[Европа]] през 1873 е избран за президент на Берлинското географско дружество, пост който заема до смъртта си. През 1875 става редовен професор в университета в [[БонБонски (Германия)университет|Университета в Бон]], от 1883 - – в [[Лайпцигски университет|Лайпциг]], а от 1886 - – в [[Берлин]], където разгръща плодотворна педагогическа дейност. Живо препоръчва на географите провъзгласената от него геоморфология да се стремят да приемат нейните методи при своите изследвания. Определя географията като наука за компонентите на земната повърхност и тяхното взаимодействие. В работите си по [[антропология]] се изявява като представител на вулгарния географски [[материализъм]].
 
Организира основаването на Института по океанология в [[Берлин]] и коренно преустройва работата в Берлинското географско дружество, на което е президент. Умира в [[Берлин]] на 6 октомври 1905 на 73-годишна възраст.
След завръщането си в Европа през 1873 е избран за президент на Берлинското географско дружество, пост който заема до смъртта си. През 1875 става редовен професор в университета в [[Бон (Германия)|Бон]], от 1883 - в [[Лайпциг]], а от 1886 - в [[Берлин]], където разгръща плодотворна педагогическа дейност. Живо препоръчва на географите провъзгласената от него геоморфология да се стремят да приемат нейните методи при своите изследвания. Определя географията като наука за компонентите на земната повърхност и тяхното взаимодействие. В работите си по антропология се изявява като представител на вулгарния географски материализъм.
 
Умира на [[6 октомври]] [[1905]] година в Берлин на 73-годишна възраст.
Организира основаването на Института по океанология в [[Берлин]] и коренно преустройва работата в Берлинското географско дружество, на което е президент. Умира в [[Берлин]] на 6 октомври 1905 на 73-годишна възраст.
 
== Памет ==
Неговото име носят:
* връх Маунт Рихтхофен ({{coord|40|28|N|105|54|W|}}, 3 944 м), в [[Скалистите планини]], щата [[Колорадо]];
* връх Рихтхофен ({{coord|80|24|N|55|48|E|}}, 404 м), в западната част на остров [[Алджер]], в архипелага [[Земя на Франц Йосиф]];
* нос Рихтхофен ({{coord|80|46|N|54|18|E|}}), на югозападния бряг на остров [[Луиджи]], в архипелага [[Земя на Франц Йосиф]];
* проход Рихтхофенпасет ({{coord|77|15|N|15|43|E|}}), на остров [[Западен Шпицберген (остров)|Западен Шпицберген]], в архипелага [[Шпицберген]];
* хребет Рихтхофен (Циляншан, {{coord|39|12|N|98|32|E|}}), в планината [[Наншан]], [[Китай]].
 
== Произведения ==
* ''China, Ergebnisse eigener Relsen und darauf gegründeter Studien'' (Bd 1, 2, 4, 1877- – 83, Bd 3, 1912, под заглавие - – ''Das südliche China'');
* ''Aufgaben und Methoden der heutigen Geographie'' (1883);
* ''Atlas von China'' (1885);
* ''Führer für Forschungsreisende'' (1886);
* ''Geomorphologische Studien aus Ostasien'' (Bd 1- – 5, 1900- – 1903).
 
== Източници ==
<references />
* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001 г., стр. 396- – 398. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, ''Календар на географските открития и изследвания'', София, 1989 г., стр. 85- – 86. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
* Щукина, Н. М., ''Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в.'', М., 1955 г.
 
{{commonscat|Ferdinand von Richthofen}}