Лагери за принудителен труд в комунистическа България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на ShockD |
|||
Ред 4:
== Предистория ==
[[Червената армия]] нахлува в България през септември 1944 г. и незабавно, [[Партизанско движение в България|партизаните]] извършват репресии. Десетки хиляди са [[екзекуция|екзекутирани]]{{fact}}, включително служители на политическата полиция, но също и хора които са от некомунистическата интелигенция, членове на професионалната и буржоазната класи. Тези кланета са активно насърчавани от [[Георги Димитров]], който изпраща телеграма от [[Москва]], седмица след пристигането на съветската армия в [[София]], призовавайки за „изпепеляване на всички знаци за български [[джингоизъм]], национализъм или анти-комунизъм“. На 20 септември, Централният комитет призовава „анти-комунистическата съпротива“ и „контрареволюционерите“ да бъдат изтребени.<ref>Todorov, p.38 – 9</ref>
В началото на 1945 г. с правителствен указ са създадени Трудово-възпитателно центрове. Решението е одобрено от всички партии в [[Отечествения фронт]], включително онези, чиито членове скоро се озовават в центровете. Една категория от затворниците включва сводници, изнудвачи, просяци и безделници, а друга всички онези, считани за политическа заплаха за стабилността и сигурността на държавата. Властта да изпълни този указ се дава на бюро Държавна сигурност в Министерството на вътрешното работи. През следващото десетилетие поредица от закони и укази засилват властта на държавната полиция.<ref name="T39">Todorov, p.39</ref>
| |||