Уикипедия

Абхазия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м поправка на грешка
м разместване на шаблон
Ред 83:
 
== География ==
 
Абхазия заема площ от около 8600 km². Разположена е в северозападната част на Грузия. Има излаз на [[Черно море]]. На северозапад граничи с [[Краснодарски край|Краснодарския край]], а [[Кавказ|Кавказките планини]] служат за граница между Абхазия и [[Карачаево-Черкесия]]. На изток областта граничи със [[Сванетия]], а на югоизток  – със [[Самегрело]].▼
 
Релефът на Абхазия е предимно хълмисто-планински (75%). По-голямата част от населението живее по или в близост до крайбрежието и в долини с големи водни запаси. По северната граница на областта се издигат хребетите на [[Голям Кавказ]]. Гаграските, Бзибските и Кодорските хребети се отделят от главната кавказка верига. Най-високите върхове са разположени в североизточната и източната части на Абхазия, като надморската височина на няколко от тях надхвърля 4000 m. Климатът е мек и по съветско време Абхазия е наричана „грузинската ривиера“. Кавказките планини служат за преграда пред студените северни ветрове. Климатът по крайбрежието е субтропичен, а средната годишна температура в Абхазия е около 15°C. Средните януарски температури са 4  – 6°C, а средните юлски варират между 22 и 23°C. Силният мраз е рядко срещан през зимата по [[Черноморие]]то.▼
 
Районите с надм.в. над 1000 m имат планински климат, при който зимите са относително студени, а летата са дълги и топли. С увеличаването на надморската височина (над 2000 m) зимата става по-студена, а лятото  – по-кратко.▼
 
Валежите в Абхазия са обилни, като по крайбрежието годишните валежи са средно 1100  – 1500 mm, а във високопланинските части те са годишно около 1700  – 3500 mm. В останалите части от територията на Абхазия средногодишното количество на валежи е 1000  – 1800 mm. [[Влажност]]та е ниска поради преходния характер на климата. Въпреки че по крайбрежната зона снеговалежите са сведени до минимум, в планинските райони са измерени значителни количества сняг. Снежните лавини в североизточните части представляват опасност за населените райони. Снежната покривка достига 5 m в някои високопланински участъци.▼
 
Значителна част от територията е заета от [[гора|гори]]. Растителността е височинно зонирана, като [[широколистно растение|широколистните гори]] ([[дъб]], [[габър]], [[бук]], [[чимшир]]) преобладават до 600 m надм.в. Над тях, от 600 до 1800 m надм.в., са разпространение [[смесена гора|смесените гори]] (бук, [[смърч]], [[ела]]). Някои дървесни екземпляри, особено край езерото [[Рица]], достигат на височина 70 m. Следва пояса с диапазон 1800  – 2900 m, който е представен от субалпийска растителност и алпийски [[ливада|ливади]]. Земите с надморска височина над 2900 m са покрити почти изцяло със [[сняг|снежна]] и [[ледник]]ова покривка.▼
{{Географско местоположение
|Център = Абхазия
Line 94 ⟶ 104:
|Северозапад = [[Краснодарски край]]
}}
▲Абхазия заема площ от около 8600 km². Разположена е в северозападната част на Грузия. Има излаз на [[Черно море]]. На северозапад граничи с [[Краснодарски край|Краснодарския край]], а [[Кавказ|Кавказките планини]] служат за граница между Абхазия и [[Карачаево-Черкесия]]. На изток областта граничи със [[Сванетия]], а на югоизток – със [[Самегрело]].
 
▲Релефът на Абхазия е предимно хълмисто-планински (75%). По-голямата част от населението живее по или в близост до крайбрежието и в долини с големи водни запаси. По северната граница на областта се издигат хребетите на [[Голям Кавказ]]. Гаграските, Бзибските и Кодорските хребети се отделят от главната кавказка верига. Най-високите върхове са разположени в североизточната и източната части на Абхазия, като надморската височина на няколко от тях надхвърля 4000 m. Климатът е мек и по съветско време Абхазия е наричана „грузинската ривиера“. Кавказките планини служат за преграда пред студените северни ветрове. Климатът по крайбрежието е субтропичен, а средната годишна температура в Абхазия е около 15°C. Средните януарски температури са 4 – 6°C, а средните юлски варират между 22 и 23°C. Силният мраз е рядко срещан през зимата по [[Черноморие]]то.
 
▲Районите с надм.в. над 1000 m имат планински климат, при който зимите са относително студени, а летата са дълги и топли. С увеличаването на надморската височина (над 2000 m) зимата става по-студена, а лятото – по-кратко.
 
▲Валежите в Абхазия са обилни, като по крайбрежието годишните валежи са средно 1100 – 1500 mm, а във високопланинските части те са годишно около 1700 – 3500 mm. В останалите части от територията на Абхазия средногодишното количество на валежи е 1000 – 1800 mm. [[Влажност]]та е ниска поради преходния характер на климата. Въпреки че по крайбрежната зона снеговалежите са сведени до минимум, в планинските райони са измерени значителни количества сняг. Снежните лавини в североизточните части представляват опасност за населените райони. Снежната покривка достига 5 m в някои високопланински участъци.
 
▲Значителна част от територията е заета от [[гора|гори]]. Растителността е височинно зонирана, като [[широколистно растение|широколистните гори]] ([[дъб]], [[габър]], [[бук]], [[чимшир]]) преобладават до 600 m надм.в. Над тях, от 600 до 1800 m надм.в., са разпространение [[смесена гора|смесените гори]] (бук, [[смърч]], [[ела]]). Някои дървесни екземпляри, особено край езерото [[Рица]], достигат на височина 70 m. Следва пояса с диапазон 1800 – 2900 m, който е представен от субалпийска растителност и алпийски [[ливада|ливади]]. Земите с надморска височина над 2900 m са покрити почти изцяло със [[сняг|снежна]] и [[ледник]]ова покривка.
 
== История ==
=== Античност и Средновековие ===
През [[1 хилядолетие пр.н.е.|първото хилядолетие пр.н.е.]] ([[9 век пр.н.е.|9]]-[[6 век пр.н.е.]]) територията на днешна Абхазия е част от [[Колхида|Колхидското царство]], което през [[63 пр.н.е.|63 г. пр.н.е.]] е завладяно от [[Егриси|Егриското царство]]. [[Гърци|Гръцки]] търговци основават пристанища по черноморското крайбрежие. Днешната столица Сухуми води началото си от едно от тях  – [[Диоскурия]].
 
Римската империя присъединява към територията си Егриското царство през [[1 век]] и то е нейно владение до 4 век. След това то получава известна независимост, но попада под сферата на влияние на [[Византия]]. Въпреки че точната дата на [[християнизация]]та на абхазкото население не е известна, знае се, че на първия [[вселенски събор]] в [[Никея]] през [[325]] г. участва епископ Стратофил от [[Питиус]] (дн. [[Пицунда]]). Абхазия става автономно княжество в състава на Византийската империя през 7 век и това положение се запазва до 9 век, когато Абхазия се обединява с провинция [[Имерети]] под името [[Абхазко царство]]. През 9  – 10 век абхазките царе се опитват да обединят всички грузински провинции и през 1001 г. цар [[Баграт III|Баграт III Багратиони]] става първият владетел на обединеното грузинско царство. Тъй като абхазкото царство води обединителното движение, новото грузинско царство често било наричано във Византия „абхазко царство“. През [[13 век]] областта става обект на [[монголци|монголо]]-[[тюрки|тюркски]] набези.
 
През [[16 век]], когато обединеното грузинско царство се разпада, териториите са завладени от [[Османска империя|Османската империя]] и повечето от абхазците [[ислямизация|приемат исляма]]. Османските турци са изтласкани от грузинците, които основават автономното княжество Абхазия ('абхазетис самтавро' на грузински), управлявано от династията [[Шервашидзе]].
 
=== Абхазия и Русия ===
Експанзията на [[Русия]] към [[Кавказ]] води до малки, но редовни конфликти между руските колонизатори и местните кавказки народи. Няколко грузински княжества биват анексирани от империята в периода [[1801]] &nbsp;– [[1864]] г. На 2 юли 1810 г. руската морска пехота щурмува и превзема османската крепост Сухум кале (днешен [[Сухуми]]), сваля от престола Аслан бей и възкачва неговия съперник &nbsp;– брат му Сефер бей, който се покръства и приема името Георги. Така Абхазия бива анексирана и влиза в състава на Руската империя като автономно княжество. През [[1866]] г. руската армия под командването на генерал Дмитрий Иванович Святополк-Мирский смазва въстанието на местните против новата данъчна политика. Така в резултат от действията на руската армия от 1864 г. до 1874 г. голяма част от Абхазия опустява като мюсюлманите биват прокудени към Османската империя. Целият този процес става известен като [[мухаджири|мухаджирство]] и включва изобщо насилственото изселване на мюсюлманското население около Кавказ към Османската империя и части от Руската империя. Според официалните царски документи <ref>[http://www.regnum.ru/news/480210.html Черкезите искат извинение за руския геноцид от 19-ти век]</ref> повече от 400 000 души са били убити, 497 000 &nbsp;– прокудени насилствено в Османската империя и само 80 000 &nbsp;– оставени да живеят по родните им места.
 
Повечето съвременни абхазки историци твърдят, че големи части от района биват обезлюдени, а на мястото на изселилите се мигрират много арменци, грузинци и руснаци. Тази версия се оспорва от повечето грузински историци (вж. М. Лорткипанидзе, „Абхазците и Абхазия“, [[Тбилиси]], 1990), според които грузинските народи мегрели и свани населяват Абхазия от времето на Колхидското царство. Според грузинските учени абхазците са потомци на северокавказките народи ([[адигейци]], [[Абазини|апсуа]]), които мигрират в Абхазия от север и се смесват със завареното грузинско население. Независимо от това, коя от двете версии е по-точна, в началото на 20 век абхазците са малцинство в района. Изданието на енциклопедия „[[Британика]]“ от 1911 г. твърди, че в Сухуми (нас. 43&nbsp;000 души по това време) 2/3 от населението са мегрели и 1/3 са абхазци.
 
След руската [[октомврийска революция]] от [[1917]] г. Абхазия, заедно с остатъка от Грузия, става част от [[ЗСФСР|Закавказката демократична федеративна република]], обединяваща Грузия, Армения и Азербайджан и контролирана от [[меншевики]]те. На 26 май 1918 г. Грузия излиза от състава на федерацията и обявява независимост под името [[Грузинска Демократична Република]], призната от Русия с договора от Москва от 1920 г. Само няколко месеца по-късно &nbsp;– на 16 февруари 1921 г. [[червената армия]] нахлува в Грузия, анексирайки я в пределите на Съветския съюз и поставя свое [[болшевики|болшевишко]] правителство. През [[1931]] г. [[Йосиф Сталин]] провъзгласява Абхазия за [[автономия|автономна]] [[република]] под името Абхазска АССР в състава на [[Грузинска съветска социалистическа република|Грузинската съветска социалистическа република]].
 
Въпреки формалната автономност обаче, Абхазия е подложена на силната централна власт на [[Тбилиси]] и срещу нея се води [[асимилация|асимилационна]] политика &nbsp;– грузинският става официален език; абхазкият език е забранен; културните права са потъпкани; хиляди абхазци са убити при чистките на Сталин. [[Лаврентий Берия]] насърчава грузинската миграция към Абхазия и мнозина решават да се заселят там. По-късно, през [[1950-те|50-те]] и [[1960-те|60-те]] години, [[Вазген I]] и арменската църква насърчават и финансират миграцията на арменци в Абхазия. Днес арменците са най-голямата малцинствена група в Абхазия.
 
Репресиите срещу абхазците приключват със смъртта на Сталин и Берия и абхазците получават по-големи права в своето самоуправление. Съветското правителство насърчава развитието на културата и най-вече на литературата. Въведени са квоти по етнически критерий за някои бюрократични постове и абхазците получават политическа власт, която не съответства на малцинствения им статут в републиката. Това се тълкува от някои като прилагане на политиката на принципа „[[разделяй и владей]]“, като местният елит получава власт в замяна на подкрепа на съветския режим. Това води до етнически конфликти, тъй като по този начин грузинците се чувстват ощетени и дискриминирани.
Ред 130:
На [[21 февруари]] [[1992]] г. Военният съвет, който управлява Грузия, обявява, че отменя съветската конституция и възвръща конституцията на Демократична република Грузия от [[1921]] г. Много абхазци тълкуват това като отмяна на техния автономен статут. Отговорът на абхазкото правителство не закъснява и на [[23 юли]] [[1992]] г. е обявена независимостта на Абхазия, макар нито една държава да не признава този акт. Грузинското правителство обвинява привържениците на Гамсахурдия за отвличането на вътрешния министър на Грузия и задържането му в плен в Абхазия и 3000 войници, за да възстановят реда. Тежките сражения между грузинските сили и абхазките полицейски части се водят във и край Сухуми. Абхазките власти отхвърлят твърденията на правителството в Тбилиси, като според тях това е само претекст за инвазия. След около едноседмични боеве и с цената на много жертви от двете страни, грузинските сили успяват да поемат контрола над по-голямата част от Абхазия и закриват местния парламент.
 
Военният неуспех на абхазците е посрещнат зле от самопровъзгласилата се [[Конфедерация на планинските народи в Кавказ]] &nbsp;– група, обединяваща антируски настроени чеченци, казаци, осетинци и др. Стотици доброволци паравоенни от Русия (вкл. тогава неизвестният [[Шамил Басаев]]) обединяват силите си с абхазките сепаратисти, за да влязат в бой с грузинските сили. През септември абхазките и руските паравоенни предприемат голяма офанзива след нарушаването на временното спиране на огъня и изтласкват грузинците от републиката. Правителството на Шеварднадзе обвинява Русия в оказването на тайна военна подкрепа на бунтовниците с цел „отделяне от Грузия своята родна територия и грузинско-руската погранична зона“. До края на 1992 г. бунтовниците са поели в ръцете си по-голямата част от Абхазия западно от Сухуми. Значителни части от двата народа са подложени на етнически прочиствания, като около 3000 души са убити в първата фаза от войната.
 
Конфликтът е в застой до юли 1993 г., когато абхазката милиция организира нападение над държания от грузинците град Сухуми. Столицата е обкръжена и обстрелвана, като Шеварднадзе е в града по това време. Въпреки че в края на юли е подписано примирие, то се нарушава с ново абхазко нападение от средата на септември. След 10 дни тежки сражения Сухуми пада на [[27 септември]] [[1993]] г. Президентът на Грузия Шеварднадзе едва избягва смъртта след като се заклева да остане в града независимо от всичко, но в крайна сметка е принуден да избяга когато сепаратистки снайперист стреля по хотела, в който живее. Шеварднадзе използва услугите на руския флот, за да избяга от Сухуми.
 
Сепаратистките сили бързо обхождат останалата част от Абхазия след като грузинското правителство е изправено пред втора опасност &nbsp;– въстание на привържениците на сваления Гамсахурдия в [[Мегрелия]] ([[Самегрело]]). Почти цялото неабхазко население бяга от областта по море или през планините. Хиляди умират &nbsp;– вероятно около 10&nbsp;000 души, а 250&nbsp;000 &nbsp;– 300&nbsp;000 души отиват в изгнание.
 
=== Най-нова история ===
Ред 145:
На [[12 октомври]] обаче Върховният съд постановява, че нов президент трябва да стане бизнесменът [[Сергей Багапш]], обвиняван от своите политически врагове в прогрузинска ориентация. Бившият президент Ардзинба обявява решението за незаконно и взето под натиска на привържениците на Багапш. Решението е отменено от Върховния съд през същата нощ. Когато поддръжниците на Раул Хаджимба превземат сградата на Върховния съд и унищожават протоколите от местните избирателни райони, са насрочени нови избори.
 
Скоро Върховният съд отменя това решение и отново обявява Багапш за президент. Неговите поддръжници превземат местна телевизионна станция, а тези на Хаджимба &nbsp;– сградата на парламента. Президентът Ардзинба назначава за министър-председател [[Нодар Хашба]], който преди това е работил в [[Министерство за извънредни ситуации|Министерството за извънредни ситуации]] в Русия.
 
На [[12 ноември]] поддръжниците на Багапш, който планира да встъпи в длъжност на [[7 декември]], превземат сградата на администрацията на Абхазия и принуждават Хашба да напусне своята собствена стая. Завземането на главните правителствени кабинети в Сухуми води до смъртта на възрастната езиковедка Тамара Шакрил (привържениците на Багапш твърдят, че тя е била убита от човек от охраната на Ардзинба). Русия дава ясни знаци, че ще се намеси пряко в Абхазия в случай, че нейните интереси в непризнатата република са застрашени, и обвинява Багапш за безредиците.
Ред 162:
До август 2008 Русия и ОНД официално не признават за легитимни органите на властта в Абхазия. Голяма част от населението на Абхазия до този момент е получило [[Русия|руско]] гражданство.
 
Неконтролираната от Грузия автономна област започна да търси активно международно признаване на своята независимост, след като повечето държави &nbsp;– членки на ЕС и САЩ одобряват отцепването на Косово от Сърбия.
 
=== Петдневната война 2008 г. ===
На 4 април 2008 г., 20 минути след публикацията на комюникето от срещата на [[НАТО]] в Букурещ, руският президент заявява, че Русия „ще предостави ефективна подкрепа на Южна Осетия и Абхазия в отговор на решенията на НАТО“. Главнокомандващият на руската армия пък заявява: „Ще направим всичко възможно да попречим на Грузия да се присъедини към НАТО“.
 
На 30 април 2008 г. в Абхазия навлизат първите парашутни руски войски (от въздушната дивизия в Новоросийск) &nbsp;– в нарушение на миротворческите споразумения. <ref>[http://aillarionov.livejournal.com/66528.html Още един поглед върху руско-грузинската война]</ref>
 
На 26 май 2008 г. в Абхазия навлизат и руски строителни войски със задачата спешно да възстановят железопътната връзка между [[Сухуми]] и [[Очамчира]]. Задача, която успяват да завършат напълно до 31-ви юли. <ref>[http://web.archive.org/web/20080813124905/http://www.themoscowtimes.com/article/1010/42/369326.htm Руските строителни войски напускат Абхазия]</ref> Впоследствие тази линия в голяма степен спомага за бързото нахлуване и окупиране на Абхазия от Русия и транспортирането на тежка бойна техника.
Ред 254:
|}
 
Грузия оспорва резултатите от преброяването на населението на Абхазия от 2003 г. Статистическият институт на Грузия оценява населението на Абхазия на около 190,000 души през 1998 г., 179,000 &nbsp;– през 2003 г. (годината на преброяването) и 178,000 &nbsp;– през 2005 г. (последната година, в която такава информация е публикувана в Грузия).<ref name=yb2005>''Статистически годишник на Грузия 2005'': Население, Таблица 2.1, стр. 33, Институт по Статистика, Тбилиси (2005)</ref> <!--THIS LINK IS NOW DEAD[http://www.statistics.ge/Main/Yearbook/2005/05Population_05.doc Statistical Yearbook of Georgia, 2005: Population] (607kb, ''[[Microsoft Word|Microsoft Word Document]]''). The State Department of Statistics of Georgia. Retrieved on 30 April 2007.--> [[Енциклопедия Британика]] оценява населението през 2007 г. на 180,000 души <ref>„Абхазия.“ Encyclopædia Britannica. 2008. [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/1358/Abkhazia Encyclopædia Britannica Online]. 09 септември 2008.</ref>
, а [[Международната кризисна група]] оценява цялото население на Абхазия през 2006 г. между 157,000 и 190,000 души (или между 180,000 и 220,000, от [[Програма за развитие на Обединените нации|ПРООН]] през 1998 г.).<ref name="Today_third">[http://www.crisisgroup.org/home/index.cfm?l=1&id=4377 Абхазия днес.] ''Европейски доклад N°176 на [[Международната Кризисна Група]], 15 септември 2006'', страница 9.</ref>
 
Грузинско-абхазкият конфликт от 1992 &nbsp;– 1993 г., и последвалото [[етническо прочистване на грузинци от Абхазия]] водят до изселването на около 250&nbsp;000 грузинци от родните им места в Абхазия. В резултат, днес преобладаващата част от населението в Абхазия е от абхазки произход (ок. 45%), а останалата част е заета от [[руснаци]], [[арменци]], [[грузинци]], [[гърци]] и [[евреи]].
 
== Икономика ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Абхазия“.