Католишка махала (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
правопис, ; форматиране: 11x тире, 2x 6lokavica, 2x нов ред, 2x тире-числа, 13 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Селище инфо|България
| вид = квартал
| изглед =
| изглед-описание =
| карта2 = България Пловдив център
Ред 12:
| население =
| население-година =
| основаване =
}}
'''Католишката махала''' е съществувала в Пловдив като общност в продължение на един век между 50-те години на XIX и 50-те години на XX
== История ==
Католишката (Павликянската) махала в [[Пловдив]] се оформя заедно с утвърждаването на града като седалище на [[Софийско-пловдивска епархия|Южната католическа епархия]] в България. То започва по времето на епископ [[Иван Птачек]] и е продължено от епископ [[Андреа Канова]]. През 50-те години на XIX в. след построяване на катедралния храм [[Свети Лудвиг (Пловдив)|„Свети Лудвиг“]], епископът предприема стратегически ход на оформяне на цял католически квартал. Освен църквата, той подпомага изграждането и на други сгради и иниституции. Построил е [[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|училището „Свети Андрей“]] за момчета. [[девическо училище|Девическото училище]] „[[Свети Йосиф (колеж в Пловдив)|Свети Йосиф]]“ е поверил на сестрите-йосифинки и го е настанил в изградения капуцински манастир.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878
Също епископ Канова откупува местата, съседни на католическите институции и ги отстъпва на католиците да си построят жилища и впоследствие те се разплащат с църквата. Така за кратко време около църквата са построени 40 къщи. Той също попечителства купуване на имоти от католиците в селата [[Коматево]] и [[Белозем]].<ref name=":1" /> ▼
▲Също епископ Канова откупува местата, съседни на католическите институции и ги отстъпва на католиците да си построят жилища и впоследствие те се разплащат с църквата. Така за кратко време около църквата са построени 40 къщи. Той също попечителства купуване на имоти от католиците в селата [[Коматево]] и [[Белозем]].<ref name=":1" />
През 1868 г. към църковния комплекс е открита [[Католическа семинария (Пловдив)|католическа духовна семинария]]. По-късно, неговият наследник - епископ [[Франческо Рейнауди]] - построява девически манастир „Свeта Елисавета“ за монахините францисканки терциарки. През 1872 г. Рейнауди построява [[Приют|сиропиталище]] към манастира; български сестри калугерки са възпитателки към сиропиталището.<ref>[http://www.luben3.narod.ru/capusinite.html КАПУЦИНИТЕ В ПЛОВДИВСКО]</ref> През 1882 г. епископ Рейнауди основава [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|католическа болница]] в махалата.<ref name=":1" /> След [[Първа световна война|Първата световна война]] започва изграждането на нова сграда на болницата в местността „Свещаровите ливади“. Днес сградата се изпозва от [[Военна болница (Пловдив)|Военна болница Пловдив]]. ▼
▲През 1868 г. към църковния комплекс е открита [[Католическа семинария (Пловдив)|католическа духовна семинария]]. По-късно, неговият наследник
През 1867 г., френският пътешественик [[Гийом Лежан]] рисува карта на Пловдив, в която е обозначена „Павликянска махала“. На тази карта махалата има триъгълна форма между улица „Станимашка“ на запад (приблизително днешната „Цар Борис ІІІ Обединител“),
▲През 1867 г., френският пътешественик [[Гийом Лежан]] рисува карта на Пловдив, в която е обозначена „Павликянска махала“. На тази карта махалата има триъгълна форма между улица „Станимашка“ на запад (приблизително днешната „Цар Борис ІІІ Обединител“), улица „Константинополска“ на север (преименувана и с ново трасе „Княгиня Мария-Луиза“) и на изток и юг - края на града. Според българския историк [[Никола Алваджиев]], махалата е достигала на изток до [[Каменица АД|бирената фабрика „Каменица“]] и сегашния квартал [[Каменица (квартал на Пловдив)|„Каменица“]], където е имало езеро известно като „езерото на гургулиците“, на юг до [[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|църквата на капуцините]]. Зад църквата е започвала градската мера, място където отвеждали [[Добитък|добитъка]] на паша. [[Хаджи Хасан махала]], която се намира на северозапад от Католишката махала и езерото на гургулиците са пресъздадени във филма „[[След края на света]]“.
Махалата съществува като общност до 50-те години на XX в. С благоустрояването на град Пловдив през 60-те и 70-те години на XX век през махалата са прокарани нови по-широки улици и булеварди. Имотите на много семейства са очуждени. Голяма част от семействата са настанени в жилищни блокове в други части на града. През този период махалата загубва характера си на религиозна общност. Единствено улица „Павликенска“, запазила старото си име и размер, напомня за махалата.
== Забележителности ==
* Катедрален католически храм [[Свети Лудвиг (Пловдив)|„Свети Лудвиг“]] с епископския комплекс и камбанария. В храма се намират саркофага на българската княгиня [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Мария Луиза]] и гробовете на пловдивските католически епископи починали през XIX век
* Останки от късноантична църква
* Православен храм [[Света Петка Нова (Пловдив)|„Света Петка Нова“]]
* Ректорален католически храм [[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|„Дева Мария
*
* Ректорален католически храм [[Свети Йосиф (Пловдив)|„Свети Йосиф“]]
== Друго архитектурно и културно наследство от католическото присъствие в Пловдив ==
* Сградата на [[Военна болница (Пловдив)|Военна болница Пловдив]]
* Сградата на ректората на [[Пловдивския университет]] в архитектурен комплекс с църквата „Възнесение Господне“
| |||