Густав Фалке: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 31:
'''Густав Фалке''' ({{lang-de|Gustav Falke}}) е немски [[поет]], [[белетрист]] и [[преводач]], роден в [[Хамбург]]-Грос Борстел и израсъл в семейството на търговец.
== Биография
Густав Фалке завършва обучение за книжер през 1868 г. в Хамбург. Тъй като наговият пастрок отхвърля желанието му да следва литература или музика, Фалке напуска Хамбург през 1870 г. До 1877 г. работи като книжар в Есен, а след това в Хилдбургхаузен. През 1878 г. се завръшща в Хамбург и там взема частни уроци по музика при пианиста Емил Краузе. Накрая започва да си изсарва прехраната като учител по пиано.
През 1890 г. Густав Фалке се жени за бившата си ученичка по пиано Ана Хайсел, от която има две дъщери и син. През 90-те години Фалке започва да публикува собсдтвени литературни творби и така бързо установява контакт с кръга на хамбургското литературно общество.
== Влияние ==▼
Известният вече поет Детлев фон Лилиенкрон се заинтригува в Мюнхен от едно стихотворение на Фалке и се свързва с него. Отначало дружбата им е само писмена, но става по-интензивна, след като Лилиенкрон се преселва в Отензен.
За петдесетия рожден ден на Густав Фалке през 1903 г. градският съвет на Хамбург му отпуска пожизнена почетна пенсия „за заслугите му към немската литература“. Това му позволява да придобие вила в Грос Борстел и да има независимо съществуване като писател.
== Творчество ==
[[Картинка:Gustav Falke, portrait & signature 2.jpg|thumb|left|200px|Густав Фалке (1900)]]
Густав Фалке започва литературното си поприще като поет в импресионистичен стил. Негови съвременни образци стават преди всичко Рихард Демел, Паул Хайзе и Дтлев фон Лилиенкрон. Наред с това като консервативен бюргерски писател развива народностен песенен стил и с това се нарежда в традицията на поети като Мьорике, Айхендорф и Щорм.
Романите на Фалке, в които силно се проявява хамбургски локален колорит, може да се причислят към един умерен натурализъм. Фалке пише също епически поеми и новели. Значителна част от произведенията му са книги за деца в поетическа и прозаическа форма, чийто ведър и жизнен тон му донася в началото на XX век голям успех.
С началото на Първата световна война Густав Фалке се изявява като безкомпромисен националист, който поставя писателската си дейност изцяло в служба на германски национални цели. През 1915 г. за работата му в полза на военната пропаганда му е присъден пруският орден „Червен орел“.
▲== Влияние ==
Музикални творби по стихотвореня на Густав Фалке създават композитори като Енгелберт Хумпердинк, Макс Регер, Арнолд Шьонберг, Рихард Щраус и Антон Веберн.
== Признание ==
Eine Gustav-Falke-Straße gibt es in Hamburg-Eimsbüttel, Lübeck-St. Jürgen und Kiel-Pries.
Im Herbstschen Park in Groß Borstel wurde 1952 eine Gustav-Falke-Stele des Bildhauers Ludwig Kunstmann aufgestellt.
Der zu Pfingsten 1909 errichtete Gedenkstein des „Friedhofs der Namenlosen“ auf Neuwerk trägt eine Bronzetafel in Form eines Rettungsrings mit Versen Gustav Falkes, dessen Name jedoch nicht genannt ist.
== Библиография ==
Line 58 ⟶ 75:
* ''Gustav Falke als Lyriker. Eine Auswahl aus seinen Dichtungen'', 1900
* ''Otto Speckters Katzenbuch'', 1900
* ''Otto Speckters Vogelbuch'', 1901
* ''Putzi. Märchenkomödie'', 1902
* ''Hohe Sommertage. Neue Gedichte'', 1902
Line 77 ⟶ 94:
* ''Ein lustig Jahr der Tiere. Ein fröhlich Bilderbuch'', 1909
* ''Tierbilder'', 1909
* ''Winter und Frühling'', 1909
* ''Die Auswahl. Gedichte'', 1910
* ''Klaus Bärlappe. Erzählung für die Jugend'', 1910
* ''Der Spanier. Eine Novelle'', 1910
Line 100 ⟶ 117:
* ''Viel Feind, viel Ehr'', 1915
* ''Das Leben lebt. Letzte Gedichte'', 1916
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Gustav Falke}}
Line 119 ⟶ 136:
[[Категория:Германски поети]]
[[Категория:Германски преводачи]]
[[Категория:Импресионизъм]]
[[Категория:Натурализъм]]
| |||