Битолско клане: Разлика между версии

'''Битолското клан''' ({{lang-sq|Masakra e Manastirit}}) е избиването на 9 август 1830 година от новата османска армия на около 500 албански бегове и техните охранители и служители от новата османска армия на 9 август 1830 година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.shqiperia.com/Masakra-e-Manastirit-(9-gusht-1830).236/ | заглавие= Masakra e Manastirit (9 gusht 1830) |достъп_дата = 2017-03-17 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Shqiperia.com |език= |цитат= }}</ref> Клането води до отслабването на властта на албанските бегове в Южна Албания и полага основата за унищожаването на мощния [[Шкодренски пашалък]] на север.<ref>{{cite book|title=The Albanians: A Modern History|last=Vickers|first=Miranda|year=1999|publisher=I.B. Tauris|location=|isbn=1-86064-541-0 |page= 24}}</ref>

Влиянието на албанските бегове отслабва след убийството на [[Али паша Янински]] и загубата на [[Янинския пашалък]]. В края на 1820-те години след Гръцката война за независимост, албанските наемници се включват по време на борбите на Османската империя, разграбват много села, а беговските семейства се опитват да възстановяват властта си. Тези опити включват организацията на събрание в 1828 г. в [[Берат]] на местните първенци, организирано от Исмаил бей Кемали, дядо на [[Исмаил Кемали]], основател на съвременната албанска държава в 1912 г.<ref name="Egro">[http://www.panorama.com.al/tipike/zbulohet-dokumenti-pavaresia-u-kerkua-qe-ne-vitin-1828/ Dritan Egro on Panorama Zbulohet dokumenti, Pavarësia u kërkua që në vitin 1828 http://www.panorama.com.al/tipike/zbulohet-dokumenti-pavaresia-u-kerkua-qe-ne-vitin-1828/]</ref> СъбраниетоВодещи решавафигури местнитена твърдосъбранието са Кемали, Зилифтар Пода и Шахин бег. Османската империя полага големи усилия, за да сепредотврати противопоставятиздигането на местните бегове, които са заплаха за централната власт. Беговете също така изказват твърдое несъгласие с извършваните [[Реформи на Махмуд II|реформи в Османската империя по време на управлението на Махмуд II]]. На 5 януари 1829 г., само месец след събранието в Берат, лидерът Исмаил бей Кемали е убит в [[Янина]] от хора на [[Решид Мехмед паша]], което предизвиква катаклизмиразмирици в Янина, [[Загора]], [[Коница]] и [[Мецово]]., Новатакъдето османскаосманската администрация на империята е помолена, или по-точно се вижда принудена, да напусне тези земи -изгонена от местното население. ВСултанът опите да успокои напрежението ипринуден да предотврати нов сепаратизъм, който може да се разпростре по цяла [[Румелия]], султанът разжалвапремести Решид Мехмед паша и сваляиздига номинацията му за [[велик везир]] на 6 февруари 1829 г. През 1830 г. Високата порта изпраща експедиционен корпус под командването на Решид Мехмед паша срещу размирните албански бейовебегове. Срещу им се мобилизират трима местни лидери, Зифилтар Пода, Арслан бег и Вели бег, начело на бившите военни сили на Али паша Янински. <ref>[https://archive.org/stream/researchesinhigh01toze#page/n7/mode/2up Tozer, Henry Fanshawe, стр. 167-169]</ref>

== КапанътКлането ==

Осъзнавайки сериозността на положението и надвисналата опасност от повсеместни размирици, Решид Мехмед паша кани местните бейовебегове на среща под предлог, че те ще бъдат възнаградени за своята лоялност към портатаПортата. Само двамаДвама от тримата водачи, Вели бейбег и Арслан бейбег, приемат поканата и отиват заедно с последователите си на среща с Решид Мехмед паша въвв вилаетския център МонастирБитоля. Те попадат на предварително устроената им засада и са безмилостнозастреляни избитиот очакващите ги османски военни части. Арслан бег се опитва да избяга, но е убит след кратко преследване.<ref>[https://archive.org/stream/researchesinhigh01toze#page/n7/mode/2up Tozer, Henry Fanshawe, стр. 167-169]</ref>

Клането понена временноалбанските заздравявабегове реформиращатае сеголям новаудар ивърху следеничарскавлиянието османскана властвсички наалбански териториятабегове. В допълнение на бившиятова, [[Янинскиче пашалък]].османците Презобезглавяват 1831албанското г.движение, новиятлишавайки османскиго аскерот нахлувалидерите иму, в 1831 година побеждават [[Шкодренски пашалък|Шкодренския пашалък]], катопоследната отостанка, населениетосигнализираща еза иззетоалбански разрешенотосепаратизъм мув заОсманската носенеимперия оръжиеот това време. На населението, включително (и отна мюсюлманите), ощесе отзабранява кърджалийскода временоси оръжие. Клането е последвано от нови бунтовете в годините 1833-1839 г., както и от още един презв 1847 г.

Клането в МонастирБитоля е основен сюжет на роман на албанския писател [[Исмаил Кадаре]]. След жестокото клане, местните по [[канун на Лека Дукагини|кануна на Лека Дукагини]] дават "[[беса]]" срещу реформираната Османска империя, чийто дни са преброени.

== ИзточнициБележки ==

{{Портал |Македония}}