Католишка махала (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
правопис, ; форматиране: 11x тире, 2x 6lokavica, 2x нов ред, 2x тире-числа, 13 интервала (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
== История ==
Католишката
Също епископ Канова откупува местата, съседни на католическите институции и ги отстъпва на католиците да си построят жилища и впоследствие те се разплащат с църквата. Така за кратко време около църквата са построени 40 къщи. Той също попечителства купуване на имоти от католиците в селата [[Коматево]] и [[Белозем]].<ref name=":1" />
През 1868 г. към църковния комплекс е открита [[Католическа семинария (Пловдив)|католическа духовна семинария]]. По-късно,
През 1867 г., френският пътешественик [[Гийом Лежан]] рисува карта на Пловдив, в която е обозначена „Павликянска махала“. На тази карта махалата има триъгълна форма между улица „Станимашка“ на запад (приблизително днешната „Цар Борис ІІІ Обединител“), улица „Константинополска“ на север (преименувана и с ново трасе „Княгиня Мария-Луиза“) и на изток и юг – края на града. Според българския историк [[Никола Алваджиев]], махалата е достигала на изток до [[Каменица АД|бирената фабрика „Каменица“]] и сегашния квартал [[Каменица (квартал на Пловдив)|„Каменица“]], където е имало езеро известно като „езерото на гургулиците“, на юг до [[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|църквата на капуцините]]. Зад църквата е започвала градската мера, място където отвеждали [[Добитък|добитъка]] на паша. [[Хаджи Хасан махала]], която се намира на северозапад от Католишката махала и езерото на гургулиците са пресъздадени във филма „[[След края на света]]“.
Ред 28:
== Забележителности ==
* [[Катедрала|Катедрален]] католически храм [[Свети Лудвиг (Пловдив)|„Свети Лудвиг“]] с
* Останки от късноантична църква – [[Филипополска голяма базилика|Голямата базилика]] – ''бул. „Княгиня Мария-Луиза“ 1А''
* [[Православие|Православен]] храм [[Света Петка Нова (Пловдив)|„Света Петка Нова“]] – ''бул. „Княгиня Мария-Луиза“''
* Ректорален католически храм [[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|„Дева Мария – Царица на ангелите“]] и манастир на братята капуцини – ''ул. „Крали Марко“ 10''
* [[Източнокатолически църкви|Униатски]] храм [[Възнесение Господне (Пловдив)|„Възнесение Господне“]] – ''ул. „Кръстьо Пастухов“ 22''.
* Ректорален католически храм [[Свети Йосиф (Пловдив)|„Свети Йосиф“]] – ''ул. „Д-р Г. М. Димитров“ 11Б''.
== Друго архитектурно, културно и
* Сградата на [[Военна болница (Пловдив)|Военна болница Пловдив]], използван от [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|Католическата болница]] до 1949 г.
* Сградата на ректората на [[Пловдивския университет]] в архитектурен комплекс с църквата „Възнесение Господне“; в сградата е бил настанен Френския мъжки колеж [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|„Свети Августин“]] до неговото закриване през 1948 г.
* Сградата на [[Филиал Пловдив (ТУС)|Техническия университет]] – 3 корпус в архитектурен комплекс с църквата „Свети Йосиф“; в сградата е бил настанен Френския девически колеж [[Свети Йосиф (колеж в Пловдив)|„Свети Йосиф“]] до неговото закриване през 1948 г.
* Експонати в Пловдивските музеи наследени от закрития [[Педагогически музей (Пловдив)| Педагогически музей]] към френския колеж
* Комплексът от сгради,
* Kатолическия спортен клуб „Парчевич“, след 1944 г. се слива с [[ПФК Локомотив (Пловдив)|ФК Локомотив Пловдив]]
* Спортно игрище на Фресния колеж, където се провеждат футболни, баскетболни, волейболни и тенис мачове; днес на това място се намира [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|стадион „Христо Ботев“]]
* [[ПФК Ботев (Пловдив)|Спортен клуб „Христо Ботев“]] е създаден от ученици на Първа мъжка гимназия и Френския колеж.
== Източници ==
<references />
| |||