Правителство на Георги Кьосеиванов 1: Разлика между версии

На [[23 ноември]] [[1935]] г. на власт идва поредният преходен кабинет. За [[министър-председател]] е избран [[Георги Кьосеиванов]], бивш началник на Дворцовата канцелария, опитен дипломат с международен авторитет. Кабинетът е изграден предимно от граждански и военни експерти, предани на [[монарх]]а. Закрепил позициите си, цар [[Борис III]] пристъпва към ликвидирането на единствената политическа формация, конкурираща го в борбата за власт – [[Военен съюз|Военния съюз]]. Опитът на [[Дамян Велчев]] и група офицери в края на 1935 г. да осъществят антимонархически преврат само облекчава задачата на владетеля. Велчев е осъден на смърт (по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор), а в армията е направена поредната чистка. На [[3 март]] с.г. с официална заповед на военния министър е обявен разгромът на Военния съюз и е забранено на офицерите да развиват политическа дейност. Три месеца по-късно забраната е облечена в „Закон за запазване на моралната и материалната сила на войската“<ref name="Encyclopedy"/>.

 

 

За да се ориентира по-добре в промените, настъпващи в Европа, през 1936 г. царя посещава [[Югославия]], Италия и Германия. Убедил се, че световният конфилт трудно ще се избегне, монархът активизира външната политика на страната. През същата година се наблюдават и първите сериозни признаци за българо-германско икономическо и военно обвързване. Френските и белгийските капитали в българската икономика са изтласкани от германски инвестиции. Вносът от Германия достига 61%, извършват се доставки на модерно германско и италианско оръжие за [[българската армия]]<ref name="Encyclopedy"/>.

Сформира се от следните 9 министри.<ref name="Encyclopedy">{{цураков|189-192}}</ref>.

{{министър2 начало}}

{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве на България|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Георги Сапов]]||}}

{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията на България|външни работи и изповедания]]|[[Георги Кьосеиванов]]||}}