5"/38 Mark 12: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
превод от руски |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
}}</pre>
'''Mark 12 5″/38''' – [[САЩ|американско]] 127 mm [[морска артилерия|корабно оръдие]] от периода на [[Втората световна война]]. 5″ – [[калибър]]а на оръдието в [[инч]]ове, 38 – дължината на [[цев|ствола]] на оръдието в калибри.
Едно от най-известните артилерийски оръдия във Втората световна война. Съществува в два основни варианта: неуниверсален и [[универсална артилерия|универсален]] ([[зенитно оръдие|зенитен]] и противокорабен). Разликата между тях е, че подаването на [[снаряд]]ите във първия вариант се осъществява при ъгъл на подем на ствола до 35°. В универсалния вариант подаването на снарядите се осъществява до ъгъл на подем на ствола от 85°. Оръдието се поставя в едно и двуоръдейни установки. Артилерийските установки съществуват в няколко различни варианта на изпълнение: открит, със [[щит (оръжие)#оръдеен щит|щит]], открит отзад и напълно закрит ([[оръдеен купол|куполни установки]]), с установка на централен щифт на неподвижен цял постамент или на въртяща се в кръг площадка.
Оръдието Mark 12 се разработва като универсално. За основа се използва оръдието [[5"/51 Mark 9]] със скъсен ствол. Дължината на ствола е подбрана като средна между 5″/51 неуниверсално оръдие и зенитното 5″/25. Много специалисти определят артустановките на базата на оръдията Mark 12 5″/38 с управление СУАО Mark 37 като едни от най-добрите универсални АУ среден калибър през периода на Втората световна война. С кула, поставена на въртяща се основа и с вградена система за подаване на боеприпаси, [[скорострелност]]та на оръдията съставлява 15 изстрела в минута. Добре тренираните разчети достигат темп стрелбата до 21 изстрела в минута. Във варианта на установката на централен щифт и с ръчно подаване скорострелността съставлява 10 изстрела в минута{{sfn|Орёл|2001|с=8}}. Независимо от високата [[ефективност на стрелбата]] и [[Система за управление на артилерийския огън|СУАО]], средният разход на снаряди за един свален [[самолет]] съставлява 1000 броя. Средната [[живучест]] на ствола е 4600 изстрела.
Оръдието за първи път е използвано през 1934 г. на разрушителите [[Разрушители тип „Фарагут“|тип „Фарагут“]] в артустановка със щит Mark 21. След отстраняване на някои недостатъци на ранните модификации, специалистите отбелязват високата надеждност и ефективност на оръдието. То се получава толкова успешно, че практически на всички кораби на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМФ на САЩ]], построени от 1939 до 1946 г., са поставяни артустановки среден калибър на негова база. Също тези оръдия са поставяни на ред [[великобритания|английски]] и [[бразилия|бразилски]] кораби.
Средната себестойност на ствола със [[затвор (оръжие)|затвора]] съставлява 100 000 [[щатски долар]]а. Всичко за периода между 1934 и 1945 г. са произведени над 8000 оръдия.
В това число:
* 2168 в еднооръдейни установки;
* 2714 в двуоръдейни установки за въоръжение на корабите;
* 3298 в еднооръдейни установки за [[спомагателен кораб|спомагателните съдове]].
Във ВМС на САЩ вече няма в строй кораби, въоръжени с оръдията Mark 12. Въпреки това, в арсеналите на САЩ все още се съхраняват голям брой [[артилерийски изстрел|изстрели]] за тях (през 1980-те год. над 720 000), тъй като в резерва на флота се числят кораби, въоръжени с артустановки на базата на Mark 12.
== Литература ==
| |||