Правителство на Васил Радославов 3: Разлика между версии

=== Падане на правителството ===

През 1917 и началото на 1918 г. военните действия се водят с променлив успех, но докато държавите от Съглашението (към тях се присъединяват [[САЩ]], Гърция, [[Китай]] и др.) успяват да компенсират загубите си в жива сила, бойна техника и суровини (Англия и Франция са най-големите колониални империи) Централните сили изпадат във все по-трудно положение. Гладът, мизерията, влиянието на [[Октомврийска революция|Октомвсийската революция]] и комунистическата [[пропаганда]] подкопават дисциплината и мотивацията за продължаване на войната сред българските войници. Зачестяват бунтовете сред армията и гражданското население. Недоволството на фронта и в тила, както и отказът на Германия да се присъедини Северна Добруджа към България (според подписания договор на [[5 март]] 1918 г. и потвърден на [[7 май]] с.г. мирен договор между Централните сили и Румъния Южна Добруджа се дава на България, а Северна Добруджа минава под съвместно управление на Германия, Турция и България – т.нар. [[кондоминиум]]) са основните причини за падането на правителството на д-р [[Васил Радославов]] от власт<ref name="Encyclopedy"/>.

== Съставяне ==

Кабинетът, оглавен от [[Васил Радославов]], е образуван от представители на т.нар. Либерална коалция, в която влизат [[Либерална партия (радослависти)|Либералната (радославистка)]], [[Народнолиберална партия|Народнолибералната]] и [[Младолиберална партия|Младолибералната партия]].

Сформира се от следните 9 министри<ref name="Encyclopedy">{{цураков|117-124}}</ref>.

{{министър2 начало}}

{{министър2|[[министър на народното просвещение на България|народно просвещение]]|[[Петър Пешев]]||Либерална партия (радослависти)}}

{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията на България|външни работи и изповедания]]|[[Васил Радославов]]|(упр.)|Либерална партия (радослависти)}}