ОчертаващаОчертаващата се [[Ньойски договор#Изпълнение|втора национална катастрофа]] рязко увеличава влиянието на левите партии – [[БЗНС]] и [[БРСДП (ш.с.)]]. При проведените на [[17 август]] 1919 г. парламентарни избори за земеделците гласуват на 180 хиляди избиратели, което им осигурява 85 [[депутат]]ски места. Комунистите стават втора парламентарно представена сила, получавайки 47 депутатски места<ref name="Encyclopedy"/>.
През пролетта на 1919 г. започва подготовката наза мирните договори. Условията в тях са съобщени на делегациите от победените страни на [[7 май]] с.г. във [[Версай]] – [[Трианонски договор|Трианонския дворец]]. Българското правителство предлага съдбата на спорните балкански области – [[Македония (област)|Македония]], [[Западна Тракия]] и [[Южна Добруджа]], - да се реши чрез допитване до населението ([[плебисцит]]), което да определи към коя държава да се присъединиприсъединят. Предложението е отхвърлено. Българската делегация в [[Париж]] на практика не участва в подготовката на договора. Той ѝ е наложен под формата на [[диктат]]<ref name="Encyclopedy"/>.
== Съставяне ==
Кабинетът, оглавен от [[Теодор Теодоров]], е съставен от дейци на [[Народна партия|Народната партия]], [[Демократическа партия|Демократическата партия]], [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] и, [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]], и [[БЗНС]] и [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партияБРСДП (ш.с.)]].
