Уикипедия

Правителство на Васил Радославов 3: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 38:
През лятото на 1915 г. [[Преговори на България с Антантата и Централните сили|натискът върху България]] за участието ѝ във войната се засилва. Съглашението предлага на България да нападне Турция и да окупира Източна Тракия до линията [[Мидия - Енос]]. Едновременно с това се гарантира връщането след войната и на други български земи – т.нар. безспорна зона, обхващаща голяма част от [[Македония (област)|Македония]]. Германия обещава на България цяла Македония и част от Източна Тракия. На [[6 септември]] [[1915]] г. между българското правителство и [[Високата порта]] е подписана спогодба. Към Царството са присъединени около 2 000 квадратни километра по долината на река [[Марица]]. Същия ден е подписана и тайна спогодба между България и Гермния за съвместни военни действия срещу Сърбия. След разгрома ѝ цяла Сръбска Македония (спорна и безспорна част) и „Сръбската територия, находяща се на изток от следната линия, а именно: река [[Велика Морава]] с изходна точка [[Дунав]] до мястото, където се съединяват двата притока [[Южна Морава|Българска Морава]] и [[Голийска Моравица|Сръбска Морава]], от тоя пункт линията следва водораздела на тия два притока, минава през гребена на Черногорието, пресича прохода [[Качаник]], възкачва се до гребените на [[Шар|Шар планина]], където достига границите на [[Велика България (политическа концепция)|Санстефанска България]]...“, трябва да се присъедини към България<ref name="Encyclopedy"/>.
[[Картинка:Manifest-Bulgarian-First-World-War.jpg|мини|180px|Манифест на цар Фердинанд I за обявяване на война на Сърбия]]
Без да преценят правилно съотношението на силите между двата воюващи блока, българското правителство и цар [[Фердинанд I]] включват [[България в Първата световна война|България във войната]] на страната на Централните сили. Голяма роля при вземането на това решение изиграват както предложението на Германия за национално обединение, така и неуспехите на войските на Антантата при [[Галиполска операция|десанта на Дарданелите]]. Опитите на опозицията ([[Народна партия|Народна]], [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолиберална]], [[БЗНС]] и [[БРСДП (т.с.)]]) да отклонят България от съюза ѝ с Централните сили завършват без успех. Водачът на Българския земеделски народен съюз [[Александър Стамболийски]] е осъден за обида на [[монарх]]а на доживотен затвор. На 23 декември с.г. правителството на д-р Радославов обявява [[мобилизация]]. От армията са освободени офицерите русофили и завършва превъоръжаването ѝ с германско оръжие. На 14 октомври с.г. цар Фердинанд I издава [[манифест]], с който обявява война на Сърбия. Българските войски навлизат в Македония и по долините на реките [[Тимок]] и [[Нишава]], разгромявайки сръбската армия. Заплашена от обкръжение, тя започва мъчително отстъпление през албанските планини, изоставяйки бойната си техника. Оцелелите сръбски войници, достигайки [[Адриатическо море|Адриатическото крайбрежие]], са натоварени на италиански кораби и прехвърлени на остров [[Корфу]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Непосредствено след като българските войски започват настъпление в Македония, от Гърция в областта навлизат съглашенските войски. Към тях се присъединява реорганизираната и превъоръжена сръбска армия, прехвърлена от остров Корфу. В няколкодневните боеве българската армия разгромява съюзниците и започва преследването на отстъпващите им войски. Настъплението е прекратено със заповед от германското командване на гръцката граница (Централните сили не искат да дразнят неутрална Гърция, която все още се надяват да привлекат във войната на своя страна). Това дава възможност на съглашенските войски да се организират – войната се превръща в позиционна<ref name="Encyclopedy"/>.
Ред 45:
 
=== Падане на правителството ===
През 1917 и началото на 1918 г. военните действия се водят с променлив успех, но докато държавите от Съглашението (към тях се присъединяват [[САЩ]], Гърция, [[Китай]] и др.) успяват да компенсират загубите си в жива сила, бойна техника и суровини (АнглияВеликобритания и Франция са най-големите колониални империи) Централните сили изпадат във все по-трудно положение. Гладът, мизерията, влиянието на [[Октомврийска революция|Октомвсийската революция]] и комунистическата [[пропаганда]] подкопават дисциплината и мотивацията за продължаване на войната сред българските войници. Зачестяват бунтовете сред армията и гражданското население. Недоволството на фронта и в тила, както и отказът на Германия да се присъедини Северна Добруджа към България (според подписания договор на [[5 март]] 1918 г. и потвърден на [[7 май]] с.г. мирен договор между Централните сили и Румъния Южна Добруджа се дава на България, а Северна Добруджа минава под съвместно управление на Германия, Турция и България – т.нар. [[кондоминиум]]) са основните причини за падането на правителството на д-р [[Васил Радославов]] от власт<ref name="Encyclopedy"/>.
[[File:BASA-568K-2-156-1.jpg|мини|250п|Илюстрована картичка с бившите министри от правителството на Васил Радославов, затворени в Шуменския затвор, 14 февруари 1923]]
== Съставяне ==
Кабинетът, оглавен от [[Васил Радославов]], е образуван от представители на т.нар. Либерална коалциякоалиция, в която влизат [[Либерална партия (радослависти)|Либералната (радославистка)]], [[Народнолиберална партия|Народнолибералната]] и [[Младолиберална партия|Младолибералната партия]].
 
=== Кабинет ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Васил_Радославов_3“.