Правителство на Александър Стамболийски 1: Разлика между версии

След продължителни преговори с различни политически сили [[Александър Стамболийски]] сформира коалиционно правителство с участието на [[Народна партия|Народната партия]] (54 хиляди000 гласа) и [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] (30 хиляди000 гласа). Непосредствено след като поема властта, доминираното от земеделците правителство прокарва на [[22 ноември]] [[1919]] г. през [[Народното събрание]] „Закон за съдене и наказание на виновниците за [[Втора национална катастрофа|Втората национална катастрофа]]“. Арестувани са бивши министри от [[Правителство на Радославов (1913–1918)|кабинета на д-р Васил Радославов]]. Няколко седмици по-късно е приет и „Законът за търговията със зърнени храни“, който отнема външната търговия от едрите търговци и я предоставя на държавно монополно обединение ([[Консорциум]]), заплащащо на твърди и сравнително високи цени зърното на производителите. Приети са и „Закон за санитарно-ветеринарните служби“ и „Закон за водните синдикални сдружения“<ref name="Encyclopedy"/>.

На [[27 ноември]] с.г. [[министър-председател|министър-председателят]]я подписва мирния договор между [[България]] и държавите- победителки в [[Първата световна война]]. Клаузите на [[Ньойски договор|НьойскиятНьойския мирен договор]] потвърждават всички мрачни прогнози относно последиците за страната. Към територията на [[Кралство Югославия|СърбоСръбско-хърватското словенскохърватско-словенското кралство]] са присъединени Западните български покрайнини – [[Струмица|Струмишка околия]], [[Цариброд]]ско, [[Босилеград]]ско, част от селищата в [[Кула (град)|Кулско]] и [[Трън]]ско. [[Румъния]] заграбва [[Южна Добруджа]], а войските на [[Антанта|Съглашението]] окупират [[Западна Тракия]], която през 1920 г. е дадена на [[Гърция]]. България трябва да заплати на победителите в срок от 37 години репарации в размер на 2,.25 милиарда златни франка, както и да им предаде огромно количество едър и дребен рогат [[добитък]] и полезни изкопаеми. Според Ньойския договор числеността на [[Българската армия]] е сведена до 30 хиляди души, включително полицейските и граничните части. Тя няма право да притежава някои видове тежко [[въоръжение]] и [[авиация]]<ref name="Encyclopedy"/>.

[[Втора национална катастрофа|Втората национална катастрофа]] влошава до крайност икономическата и политическата обстановка в страната. Понижаването на жизненото равнище и жестоките мерки, предприети от правителството срещу стачкуващи работници в големите градове (за потушаването им са използвани въоръжени отряди на БЗНС – [[Оранжева гвардия|Оранжевата гвардия]]), довеждат до [[Транспортна стачка|първата общонационална стачка – Транспортната]], продължила два месеца. При провеждане на реформите, ориентирани основно към подобряване положението на дребния селски стокопроизводител, БЗНС среща сериозна съпротива от коалиционните си партньори в правителството. За да се освободи от тяхната опека, на [[20 февруари]] [[1920]] г. Александър Стамболийски предизвиква разпускането на Народното събрание. Насрочени са [[парламент]]арни [[избори]], които са проведени на [[28 март]] с.г. Те донасят голяма изборна победа на земеделците – 349 212 гласа и 110 депутатски мандата. За да може да образува самостоятелно правителство обаче, БЗНС предизвиква касирането на 13 народни представители от други партии. На [[21 май]] с.г. е съставен нов кабинет, съставен само от земеделци. Това дава възможност на земеделцитепоследните за кратък период да проведат редица нови реформи<ref name="Encyclopedy"/>.

Най-важната реформа на правителството на [[БЗНС]] е свързана с преразпределението на земеделските земи. Целта е да се създаде поземлен фонд, чрез който да бъдат оземлени безимотните селяни и бежанци от [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. Според гласуваните закони за увеличаване размера на държавните земи за трудовататрудова поземлена собственост максималният размер обработваема площ, която може да притежава едно домакинство, е ограничен до 300 декарадка – ако има семейство. Земите над определения максимум се изземват срещу минимално заплащане. Аграрната реформа засяга интересите предимно на едрите земевладелци. Едновременно с провеждането на аграрната реформа земеделците започват отчуждаване и на част от едрата градска собственост за нуждите на държавните институции. На [[28 май]] с.г. е приет от Народното събрание „Закон за трудовата повинност“. Той задължава младежите, навършили 20 години и девойките – 16 години, да полагат безплатен труд в полза на държавата съответно по 12 и 6 месеца. Законът позволява откупуване от трудовата повинност<ref name="Encyclopedy"/>.

Проведените реформи засягат интересите не само на богатите [[земевладелец|земевладелци]], [[търговец|търговци]] и [[собственик|собственици]] на едра градска собственост. Рязко са намалени заплатите на интелигенцията ([[учител]]и, [[лекар]]и, [[адвокат]]и и [[военен|военни]]), прави се опит да се ограничи влиянието на армията в обществения живот (на [[9 септември]] 1920 г. са забранени всички тайни офицерски организации). Започва се подготовката наза републиканска конституция като първа крачка към премахване на [[монархия]]та. През 1922 г. под контрола на държавната власт са поставени църковните институции. Земеделците са безкомпромисни към политическите си противници. На [[17 септември]] с.г. е разгромен съборът на новата опозиционна политическа формация [[Конституционен блок]] ([[Обединена народно-прогресивна партия|Обединената Народнопрогресивнанароднопрогресивна]], [[Демократическа партия|Демократическата]] и [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]). Водачите му ([[Александър Малинов|А. Малинов]], [[Стоян Костурков|С. Костурков]] и [[Стоян Данев|С. Данев]]) са малтретирани от селяните по време на пътуването им от [[София]] до [[Велико Търново|Търново]]. Два месеца по-късно – на [[19 ноември]] [[1922]] г., - БЗНС провежда [[референдум]] за признаване вината на старите буржоазни партии за националните катастрофи. Под съдебна отговорност са подведени бивши министри от [[Правителство на Гешов|кабинета на Иван Евстатиевкабинетите "Гешов"]], "[[Правителство на Данев (1913)|СтоянДанев Данев4"]], [[Правителство на Александър Малинов (1918)|Александър "Малинов]] – Стоян- Костурков"]]. Произнесените през пролетта на 1923 г. присъди са от пет години лишаване на свобода до доживотен затвор и отнемане на гражданските и политическите права<ref name="Encyclopedy"/>.

Във външната си политика Стамболийски се стреми към поддържане на приятелски отношения със [[Кралство Югославия|СръбоСръбско-Хърватското Словенскохърватско-словенското кралство]] – съюзник на най-мощната по това време европейска държава – [[Франция]]. Идеята е с нейнапомощта помощна Френската република България да си върне [[Западна Тракия]]. Земеделците са ангажирани да прекратят дейността на [[ВМРО]]. Резултатът е убийството на вътрешния министър [[Александър Димитров]] през 1921 г. и завладяването на [[Кюстендил]] от части на националноосвободителната организация през декември 1922 г. ВМРО твърдо застават в блока на противниците на БЗНС. Земеделците стриктно изпълняват клаузите на Ньойския договор, надявайки се, че това ще умилостиви победителите и те ще смекчат санкциите. За да не дразни [[Великите сили]], Стамболийски не установява дипломатически отношениеотношения със [[СССР]]. Оказана е помощ в храни на гладуващото население на [[Поволжие]]то. Голямо количество зърно е продадено срещу [[злато]] на съветското правителство. Така са попълнени златните запаси на [[Българска национална банка|Българската национална банка]] и [[лев]]ът се стабилизира (по-голяма част от златните авоари на държавата са изнесени срещу американско зърно през гладните 1918–1919 г.) В името на идеята за връщане на Западна Тракия в българските предели БЗНС оказва помощ на [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Кемалисткитекемалистките войски]] във войната им срещу [[Гърция]]<ref name="Encyclopedy"/>.