Правителство на Александър Цанков 1: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 45:
 
== Политика ==
Непосредствено след като научават за преврата, земеделците от някойнякои райони на страната започват въоръжени действия срещу новата власт. Особено масово е въстанието в [[Юнско въстание|Плевенско и Пловдивско]]. В [[Пазарджишко]] въстаниците са ръководени лично от [[Александър Стамболийски]]. След петдневни5-дневни ожесточени боеве неорганизираните и лошо въоръжени отряди на [[Оранжева гвардия|Оранжевата гвардия]] са разгромени от редовните военни части. На [[14 юни]] с.г. Стамболийски е убит в родното му село [[Славовица]]. В сраженията срещу селяните участват и отряди на [[ВМРО]]. [[БКП|БКП (т.с.)]] не подкрепятподкрепя земеделците. Отделни комунисти се включват в борбата против новата власт, но официалното становище на партиятаБКП (т.с.) е, че в [[България]] се води борба между едрата градска и дребната селска [[буржоазия]] за власт, в която работниците не трябва да участват<ref name="Encyclopedy"/>.
 
=== Вътрешни и международни проблеми ===
Идвайки на власт, правителството на професорпроф. [[Александър Цанков]] е изправено между сериозни вътрешни и международни проблеми. Трябва да се спечели доверието на [[Великите сили]] и съседните държави, да се преодолее следвоенната икономическа криза, както и да се тушират силата и влиянието на БКП (т.с.) и [[БЗНС]]. За изпълнението на тези задачи кабинетът консолидира в политическо обединение – [[Демократическия сговор]] – всички анти-левиантилевите сили (без [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]). Едновременно с образуването на Сговора се наблюдава и промяна в тактиката на БКП (т.с.). Под натиска на [[Коминтерн]]а и въпреки несъгласието на част от ръководството на БКП (т.с.) ([[Тодор Луканов]], [[Димитър Благоев]] и др.) българските комунисти започват подготовкатаподготовка наза въоръжено въстание. Те влизат в съюз с лявото крило на БЗНС. Необходимите за въстанието пари и оръжие в по-голямата си част са осигурени от [[СССР|съветското правителство]]. Планът за въстанието предвижда разделяне на страната на революционни окръзи, единствено ръководството ([[Георги Димитров]], [[Васил Коларов]], [[Гаврил Генов]]) е за едновременно избухване, привличане на част от армията на страната на работниците и селяните. Най-голяма роля за успеха му е отредена на [[Област Враца|Врачански окръг]], където симпатизантите на БКП (т.с.) са най-многобройни. Предвижда се техни части да помогнат на софийските въстаници за превземането на столицата<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Правителството разполага с пълна информация за подготвянето на въстание. За да го лишат от ръководители и да предизвикат преждевременното му избухване, на [[12 септември]] с.г. властите арестуват в големите градове над 2 5002500 комунисти. На другия ден, в отговор на арестите, е обявено [[Септемврийско въстание|въстанието]] в [[Мъглиж]]. До [[20 септември]] с.г. започват въстанически действия в [[Нова Загора]], [[Стара Загора]], [[Ихтиман]], [[Чирпан]]ско, [[Казанлък|Казанлъшко]] и др. За потушаването му правителството използва редовни военни части и доброволчески отряди – т.нар. [[Шпицкоманда|шпицкоманди]], организирани със съгласието на държавите победителки<ref name="Encyclopedy"/>.
 
== Съставяне ==