Михаил Ботвиник: Разлика между версии

▲Запознава се с древната игра чак на 12-годишна възраст – изключително рядък пример между великите шахматисти – но напредва много бързо. Майка му не била съгласна с увлечението към шаха и често повтаряла: „Ти какво, искаш да станеш като [[Капабланка]]?!“. По ирония на съдбата именно срещу кубинеца е първият ярък успех на Ботвиник в сеанса, който тогавашният шампион изнесъл на 30 дъски през 1925 г. Половин година по-късно Ботвиник печели полуфинала на шампионата на [[Ленинград]] с 11,5/12 т., след което разделя 2 – 3 място на финала и влиза в градския отбор за мача срещу [[Стокхолм]]. През 1927 г. успешно дебютира на 5-ия [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] и разделя 5 – 6 място, с което препокрива с 2,5 т. нормата за [[майстор на спорта|майстор]]. Постъпва в Политехническия институт и в студентските си години, въпреки че играе все по-рядко, се представя все по-добре и по-добре. През есента на [[1930]] г. много уверено спечелва турнира на ленинградските майстори, а през есента на [[1931]] г. печели и [[Първенство по шахмат на СССР|шампионата на страната]] си с 13,5/17 т., при това добивайки 7,5/8 т. против основните конкуренти. За него „аналитическата работа се явявала нелош метод на подготовка за практическата борба“. Побеждава и в следващия 8-и [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] през [[1933]] г., след което е утвърден за [[Съветски шахматист|най-добър съветски шахматист]]. Явен лидер, от [[Кремъл]] го заставят да защити честта на родината си на международната сцена. Завършва наравно мача с [[Флор (пояснение)|Флор]] (6:6 т.) – най-силният млад гросмайстор зад граница за това време. След това спечелва и майсторския турнир в Ленинград при участието на [[Макс Еве|Еве]] и [[Кмох, Ханс|Кмох]]. На 2-ия Московски турнир [[1935]] г. разделя 1-то място с Флор, а на 3-ия – остава 2-и след Капабланка. На историческия турнир в [[Нотингам]] [[1936]] г., събрал практически всички корифеи, дели 1 – 2 място с Капабланка. През 1937 г. решава да защити [[дисертация]] и пропуска шампионата на страната. Трябвало да се определи най-силният съветски шахматист, който да се противопостави на „буржоазния Запад“, затова Ботвиник отправя предложение на двукратния шампион на СССР [[Григорий Левенфиш]] за мач до 6 победи, без отчет на ремитата, като при 5:5 т. Левенфиш запазва шампионското си звание. Именно така и завършва мачът +5 -5 =3 – завидна резултатност. Шампионът на страната имал пълни права да вземе участие в крупния [[АВРО|турнир АВРО]] на [[Холандия]] през 1938 г., но не се съгласяват да представлява Съветския съюз, затова Ботвиник го замества. Аналогично постъпват и през 1974 г. с намесата при определяне на [[Анатолий Карпов|Карпов]] пред [[Виктор Корчной|Корчной]] като претендент за титлата на [[Фишер]]. За младия Миша нямало нищо нередно или нарушаващо спортния принцип: Кремъл се нуждае от един и при това млад и „правилен“ лидер на съветския шахмат. Бил съвършено искрен в своята богоизбраност. Неговите лични интереси съвпадат с тези на обществото. АВРО-турнирът става символ на края на героичната ера на шахматните титани, царили преди всичко благодарение на природния си дар, и дава началото на ерата на професионализма, без която биха били немислими висшите достижения. Ботвиник остава 3-и след [[Паул Керес|Керес]] и [[Рубен Файн|Файн]], но пред [[Алехин]], [[Самуел Решевски|Решевски]], Еве, Капабланка и Флор, като удържа блестящи победи срещу Капабланка и Алехин.